Абе, чета във форумите и масово срещам глаголи в трето лице множествено число, завъшващи на -ът. Да няма някакво ново правило в правописа, което да съм пропуснала? Сега не се сещам точно за кои думи съм го срещнала, но нещо от рода: дондуркът, ходът и т.н.

Стига простотии бе, тате!

Едва ли има ново правило иначе щеше да се чуе. Хората просто обичат да си говорят на '-ът'

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто пишат фонетично

Което пък от правоговорна гледна точка не е грешно (ако се сещат и да смекчават предходна гласна...)


Изключи телевизора, включи мозъка!!!

Един участник във форумите със сигнатура: "Не знам не е една дума".

Тука същата работа. Иначе и аз "обичам" (то въпрос на обич ли е? ) да говоря на -ът, без да смекчавам предходната съгласна. Какво да се прави, майна, така са ме научили да говорА. И нищо лошо не виждам в това.

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

Редактирано от Mиpa M на 12.10.05 16:50.

Абе ът-кането при глаголите иди-дойди

По-интересното е при диалектите с твърд член -ът

"Подай ми лихенът!", "Майко, заший ми ханцунгът!"

Така се говори например в с. Дълго Поле (Пд). Най-безумното нещо, което съм чувал от комшиите си, които са от Д. Поле е:

на сутринтът

Изключи телевизора, включи мозъка!!!

Аз пък знам за "песенът", казано от едно детенце от Карлово. ;-)
Мисълта ми беше, че няма нищо лошо, грозно, селско и т.н. в говора на един или друг край - думи, граматически особености, произношение и всичко останало. Особено пък в произношението. Ако столица беше станала Варна или Стара Загора, щеше да е на мода да се говори меко, предполагам. Така щяха да говорЯт по телевизията, радиото и къде ли не.
Докато "ханцунг" е от незнание. За "лихен" не знам, не знам самата дума българска ли е.
Виж, правописа го уважавам. Не знам защо.
Та: не знам не е една дума и "ходят" все още се пише "ходят", а "дундуркат" се пише "дундуркат".

...че и ний сме дали нещо на светът
и на вси словене книга да четът.

Това, че е простотия е ясно. А какво ще кажете за онези които на глагола в 1л.мн.ч слагат -Е, т.е. говоримЕ, плачемЕ, пиемЕ.....Е това е вРЪХТА! Неграмотници Повръща ми се като ги слушам, да не говорим, че много често това са "уважаващи себе си"хора, както и "видни" обществени "личности". Пльосват се на екрана и ме информират за някакво тяхно гениално становище.....Пфу да им се не види и простотията..То не може да говори, тръгнало акъл да дава..Лошото е, че става все по-масово Тук виждам, че се отнасяте снизходително към този проблем, но на мен такива екземпляри ми късат нервите. Извинявам се за нервния постинг.

За формата на глагола в 1л.,мн.ч. трябва да се вземе пред вид неговото спрежение. В българския има три спрежения. Спрежението на даден глагол може да се определи от окончанието му в трето лице единствено число.
Глаголите в първо и второ спрежение окончават респективно на "е" и "и".
Примери: играя, чета --> той играе, чете...; мисля, лежа--> той мисли, лежи... В тези случаи формата за 1л. ед.ч. завършва на а/я, а множественото число е с окончание "-ем/-им": ние играем, четем, мислим, лежим.
Глаголите в трето спрежение завършват на -а/я в трето лице, единствено число, а в 1л.,ед.ч. на -ам/-ям; в 1л., мн.ч. на -ме. Примери:
-аз отварям, той отваря, ние отваряме;
-аз смятам, той смята, ние смятаме.
Тези спрежения са характерни за източните говори.
В македонскиот книжовен јазик, глаголите от първо и второ спрежение образуват форми за 1л. ед. число с -(ј)ам/-ам, a мн.ч. с "-еме/-име"; третото спрежение не се променя. Подобен е и говорът в западните части на България - особено колоритен, според мен, във Врачанско.
Примери из македонскиот:
а-група: јас викам; тој/он вика; ние викаме
и-група: јас носам; тој/он носим; ние носиме
е-група: јас предам; тој/он преде; ние предаме
и јас пијам; тој/он пие; ние пием
Наздраве!
Та мислЪтЪ ми беше, че не става върпос за необразованост и простащина, а за произход. Друг е въпросът, как се пише и как (не) трябва да се говори пред медиите.
PS:Аз, лично съм от тея, дето хресват да си похапват "салатъ от зели пред тиливизуръ, но нье мился, че това има значениье или струва пьет пари."
PPS: Погледни темата на Аватар. Може да си направим втори книжовен език.

Животът не е черно-бял!

Редактирано от linjack на 23.11.05 00:40.

Да добавя само, че в 1. л. ед.ч. формите са по-богати в българските диалекти, отколкото в „јазикот којшто го велела Клеопатра уште преди 2000 години“:
я викам, ние викаме
я пием, ние пиеме
я мислим, ние мислиме
(и любимият ми драгоманско-царибродско-трънски диалект, чета в сег.вр.: я четИм, ти четИш, он четИ, ние четИмо, вие четИте, они четИу или четЕ [не съм сигурен] )

Така че и при глаголите животът е шарен.

PS Идеята за алтернативен книжовен език се развива на собствения си форум доста добре вече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Филолог съм, но не от тези, които влизаха филология, защото там са ги приели, а защото така исках. Та искам да кажа, че спреженията на глаголите са ми ясни като бял дех, както и това, че македонците говоят това. НОООО ние живееМ в България и се предполага, че трябва да говориМ български,а и не мога да се съглася, че всички, които МЕ-кат са от македонски произход. Та аз виждам хора, чисти българи, които говорят така. А тези, които са от по-отдалечената привинция (Хасково, СЛивен, и др.) и ги чувам как мекат, мислейки, че са много образовани, като се правят на софиянци ( защото това явление е особено масово именно в София)??
Не искам да споря с теб, изказвам моето мнение и продължавам да се дразня на човешката простотия. Мисля, че имаш прекалено високо мнение за българина по отношение на неговата грамотност.