Може ли да се каже, че границата е там, където се променят спрежението и склонението основно (и "окончанията", и броят времена, не само едното - като в шопското "аз правим", и източното "аз правя"), и че различният речник говори само за диалект?

В тая връзка, (ако е вярно предположението ми) как се обяснява възникването на богата глаголна система в българския?

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Зависи.

Границата межди романски и славянски езици е голяма.

Но границата между сръбски, български, македонски, словенски. Наеш ква е - точно никаква почти.

Редактирано от Kredora на 02.04.05 18:34.

Сръбският знам, че има 7 падежа, в българския са само 4, и то 3 от тях ги има само при местоименията, само звателният се използва активно със съществителни имена.

+ Румънският чист романски ли е, щото ми се чини, че бая български думички има там?


... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Редактирано от ЯPOCTcлaв на 02.04.05 22:08.

Румънския е напълно чист романски. Става дума че ако гледаш книжовния български език граматически и сръбския ще си кажеш, ...........ок.....ами падежите. Но ако погледнеш цялостно картината (пък дори и не толкова цялостно) на диалектите в България и пак погледнеш сръбския ще разбереш, че не само сръбския ами горе босненски и други просто не са толкова далече. Просто книжовния език е това, което се налага след книжовни реформи, чрез някакви установки на едни или други неща, налагат се тези или тези работи, но в живия диалектен език границите, брате...........................просто ич ги нема. (разбира се това може да звучи леко пресилено но поне не изглеждат толкова фрапантни)Спорад мене. То това е лично мое мнение и не карам в никакъв случай никой да го споделя.



Румънския е чист романски поне за такъв се брои, но от румънски ич не отбирам. Съжалявам, така че не мога да се изкажа по-конкретно по въпроса.

:)

В сръбския има само 4 падежа за прилагателните и съществителните, падежи има и в западния български (мой муж-моега мужа). Има разлика и межди източен и западен сръбски , като последния почти не се различава от най -западните български диалекти. Преди 100 г. изобщо не се е различавал.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

ми и друг път са го казвали - границата между езиците не я търси в лингвистиката...

А къде ?

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

знам ли, пробвай в клуб политика.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Ай ся, въпросът ми беше научен. Ако исках чесане на езици без покритие щях да питам в клуб македония.

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Ами няма рязка граница между езиците. Говоримият език се променя плавно. Няма как да се прокара граница въз основата на един единствен критерий, бил той склонение, спрежение или брой времена. По всеки от тези критерии ще се получат различни граници и как да се определи кой критерий е по-важен....А тъй като и броят на възможните критерии е много повече от 3, става съвсем невъзможно.

В лингвистичните атласи има не една, не две, а стотици и хиляди карти и съответно голям брой граници, които понякога съвпадат с политическите, но само понякога.

А за глаголната система в българския.... дано кажат повече българските филолози. Много инетересен въпрос е. Като начало българският език е забележителен с това, че си запазва аориста /това, на което му викат днес "минало свършено време"/. След появата на аналитични граголни времена, образувани с минали причастия, този аорист би следвало да излезе постепенно от употреба, както това е станало в много други езици /в съвременния френски, например, той се употребява само в писмената реч, а в съвременния руски от него са останали само някакви жалки остатъци./ При нас, обаче, се запазва. После пък се появява едно преизказно наклонение /също голяма екзотика/. Малко са езиците, в които го има това явление. Знам за турски и грузински. Отдавна се чудя дали това преизказно наклонение в българския не е възникнало под турско влияние. Защото в старобългарския май не се наблюдава. Но българистите сигурно са по-наясно.