Фламандски...Родният му фламандски. Впрочем какво може да разбере човек от трънски или от някои родопски говори? Аз поне не схващам какво говорят.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Какви са критериите, на които трябва да отговаря едно наречие, за да бъде смятано за самостоятелен език (а не за диалект на някой съществуващ език)?


Просто няма такива. Повечето американски и английски автори не си правят труда да ги отличават. Обикновенно критериите са политически. В един колеж са си поставили задачата да преведат библията на всички възможни езици. Та те ако вземат и преведат библията на някой диалект и съответно напишат граматика това технически може да се смята за език въпреки че е диалект.

Напълно е възможно. Аз китайски не знам и няма да споря. А примера със сръбски го давам, защото критикувам на Zo дефиницията. Ако се следва неговото определение, ще вземе да излезе, че сръбският е диалект на бъгарския или обратното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нема да излезе така защото и двата езика си имат многовековна писмена традиция и развитие.

Като чета всички изказвания направо се изумявам. Значи лингвистиката се наема да разграничи един говор от друг, не по общинските или околийските граници, един диалект от друг, едно наречие от друго, не по областните граници, но уви нямало лингвистични критерии за да групираме наречията в езици, абстрахирайки се от политическите граници и стандартизираните литературни форми, също наречени езици. Не е за вярване просто. Гледал съм множество карти на разпространение на европейските езици, чийто обхват и брой се различават от стандартизираните езици. Така например северогерманските наречия и холандско-фламандския са обединени в един език, различен от немския - хохдойч, хохдойч навлиза в Белгия, датския и шведския също са обединени в един език, но норвежкия навлизащ в Швеция, чешкия и словашкия също в един кюп, сърбо-хърватския, френския различен от франко-провансалския и окситанския, наличие на каталонски, галисийски и понякога астурийски различни от испанския. Галисийския - един език с португалския. Понякога североиталианския, наречен галоиталически като отделен от италианския. Отделен сардински или дори повече сардински. Аз не знам да има стандартизиран гало-италически, нидердойч, чехословашки, датско-шведски, към последното спадал и единият от двата норвежки - бьокмал, тоест три стандарта за един език. Значи има лингвисти които разграничават понятието език като стандартизирана форма от една страна и друго понятие за език като сбор от близкородствени диалекти или наречия, абстрахирайки се от стандартите и тяхното късно влияние обратно към народните говори.

Благодаря на всички за помощта.
Наистина бях малко разочарован да разбера, че няма строги критерии и че политиката се намесва дори и в такива сериозни неща като езикознанието.
Тук намерих още малко по темата:
http://www.answers.com/main/ntquery;jsessionid=153nsfnrtvm1?method=4&dsid=2083&dekey=D0423700&gwp=8&curtab=2083_1&sbid=lc04a&linktext=dialect

А също и тук:

http://www.terralingua.org/Definitions/DLangDialect.html

макар то до голяма степен да се покрива с изказаните вече мнения.

Поздрави,
Митко