Като стана дума за падежи и за балканските езици, да обърнем внимание, че за тях е характерно съвпадението между родителен и дателен падеж (една от основните черти на балканския езиков съюз, те са общо осем-девет) - в новогръцки съвпадението се е извършило в посока на родителния (т.е. родителният е приел и дателни функции), в румънски и албански - на дателния (за тях не съм толкова сигурен, де, някой да помогне). В български съвпадението също е станало в посока на дателния преди отмирането на падежните форми - доказателство за това е изразяването и на дателно отношение, и на притежание в новобългарски с предлога 'на'. Не мога да преценя доколко падежите в новогръцки са само за украса: факт е, че именителен, винителен и родителен при повечето имена са доста ясно разграничени морфологически (и с помощта на определителния и неопределителния член); дателният е изчезнал - родителният, както вече стана дума, изразява и дателните отношения, като в тези случаи съществуват и равнозначни конструкции от предлог + винителен, използвани предимно в разговорния език. С албански и румънски нямам опит, нека друг обясни