кои чисто народни лафове са ви изненадвали/очаровали/обърквали най-много?
предлагам ви няколко от моите случаи:
(първите 3 са от Кюстендил, ако баба ми ги помни точно както са се изговаряли, разбира се...)
1. звучното название на ледената висулка - 'сулиндар' - ако някой може да ми изтълкува откъде се е взело? единствено връзката 'су'- вода(тур.) ми хрумва.
2. 'Битолски прошляк' - какво им е било специалното на битолските, че да се превърнат в нарицателно?
3. ц/сарвош - пропаднал човек, пияница - и това ми е чудно откъде идва...
_____________________________________________________________
4. 'разкръстица' - кръстовище - случайно го чух като исках да ме упътят през Студентски град-Сф. приятна славянска думичка:)
5. 'паткан' - плъх - Добричко. никога не бих се сетила...

I'll give you my freedom,
I'll give you my sorrow...

майка ми е от силистренско, а баща ми от врачанско, при едно от първите й посещения в селото на баща ми той излезнал нанякъде, а тя тръгнала да го търси и попитала съседката: "Къде отидоха момчетата?", на което получила следния отговор:
"Отидоъ на връъ да буът меъ!"
няма как да отбележа ударенията за съжаление, но който е запознат с говора на северозапада ще си ги представи, и ще си представи какво и колко е разбрала майка ми с мекия североизточен говор от това изречение. а то всъщност гласи: "Отидоха на върха (връъ, поляната футболно игрище) да ритат(буът - бухат) топка (меъ - мех)...

соспа - преспа
сприя - снежна виелица
кога сколасам (ударение на първото а) - когато си привърша работата.





==================================
Патриотизмът е имунната защита на нацията.

из Ломско:

ньело ми е = лошо ми е

любеница - диня, но:
диня - пъпеш

_______________________
get up, get out, get drunk

Един мой стар съквартирант с рода в Разлог ми беше демонстрирал едно изречение от там:
"Ке я `уведа ли `шаQата?"
където със Q съм отбелязал звук, среден между 'к' и 'ч', а апострофите са преди ударените срички.
Познайте кво значи.

"Ще я ????? ли чашата". Това уведа па кво е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще я вкарам ли ръката/шепата??

Шанкли, бива ли да не знаеш шо значи "уводим"?

Един приятел от Г. Делчев ми каза, че един негов колега от Предела го питал "да си го виждал на шефа?" в смисъл "виждал ли си го шефа?", там в Предела така се изразявали.

В петричко съм чувал "ке ми га дайш за се?", просто требе да се запиша за да разберете защо е объркващо: първо се произнася много бързо, после интонацията на въпросителните изречения там е по-различна и "га дайш" звучи като една дума "гадайш" и ти си мислиш за гадаене.

"Шача", със ч клонящо към к, значело "гвоздей".

roxy пита:

3. ц/сарвош - пропаднал човек, пияница - и това ми е чудно откъде идва...


"Пияница" на турски си е "сархош".

Вижте

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето нещо забавно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бих ги нарекъл "лафове", това са си съвсем нормални български думи.
"паткан" (плъх) е характерно за североизточна България, чувал съм го и по сливенско.
На някои места мишката е "поганец", а котката "мачка"
-> Мачка руча поганци.
Ето още:
преслап = премка = седловина
върло = стръмно
сложно = полегато
кръшна = завия (да речем вървя направо, пък после кръшна надясно)
суници = горски ягоди
После ще се сетя и още, но така или иначе, това е едно богатство на нашия език, което не бива да губим.

Таман щях да кажа за поганците.
Дядо ми, който беше родом от Кюстендилско, обичаше да казва две такива изречения: "Мачка руча поганец" и "Пун джеб с ореси". Всички думи във второто са си същите, "нашите", само че "изменени" според говора на оня край; от първото пък всички са от съвсем други корени.

За битолските прошляци мисля, че са живеели по-доволно от останалите прошляци, защото Битоля е била богат град.

А някъде в Северна България, така ми разправяше един познат, като отидел при баба си на село, в селото казвали, че е дошъл връз баба си.

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

Да добавя още един Кюстендилски цветен израз - "Че те тепам като маче у дирек". Означава, че ще те бия като коте в дървена греда. И още едно там казват "завърне", "върне" със значението на "завали", "вали".

Освен това в Асеновград казват "дикел" на един инструмент, който мисля, че се казва трънокоп (но не съм сигурен. Представлява нещо като П-образно (с два остри края) сечиво подобно на мотика. С него се копае по-твърдата земя преди да се мине с мотика). Там и на черниците им казват "дуди". Дядо ми ползва и един много странен израз "гьоторе", който трябва да значи нещо от сорта на много, но в прекалено количество.

Не съм сигурен точно от къде идва изразът "гюрултия" и дали не е турски, но определено е интересен за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, гьотуре (гьотере) го има в цялата страна, или може би аз така си мисля, защото съм от Пловдив.
А май точно за Асеновград беше (не съм сигурна), дето за чаша, чиния, тиган и т.н., обърнати с дъното нагоре, казвали , че са надупени - и то съвсем не на майтап, така си им била думата.

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

Като сме тръгнали:
Укендрил се пужель на гранкю (качил се охлюв на клонка); Трънско
У рекуту плюкаю клямбурци -- описание на процеса, когато вали продължителен дъжд и в реката се образуват мехури (подобно на тези в локвите); с. Несла (пада се близо до границата, м/у Драгоман, Цариброд и Трън)

А това за връз бабата ме разби

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дядо ми ползва и един много странен израз "гьоторе", който трябва да значи нещо от сорта на много, но в прекалено количество.
"Гьотере" значи "отгоре, отгоре", "как да е", "джаста-праста"...

Гьот на турскИ е гъз

Хубаво. Само, че "гьотере" идва от "goturu"- заедно, наедно и под.

Гьотере ( едно към гьотере) значи - както ти падне, неточно, на око, на както дойде :)
а като каза за надупената чаша. се сещам един готин виц -
един пияница завежда приател на гости, и гледат в хола , жена му купила нова ваза, измила я, и я поставила на масата "надупена" :)

и домакина казва - мойта жена много проста бе - гледай каква ваза е купила, дефектна, няма дупка на гърлото...
а другия я взел, огледал я, и казал :
- амааа верно е много проста жена ти - тя и дъно няма вазата

в петричко черница е морейка (странно че от другата страна на границата казват "дуд"), свинкя е маторица, тръгвам, вървя е креням, гласувам е гласам, чичо е стринка са съответно чиков/чина и т.н.

Редактирано от Zo на 07.10.05 22:20.

Изкепази вица! Вазата е подарена на един голям началник в полицията от подчинените по някакъв повод. Имена не се споменават.


И какво ви е чудно, че черничевите бурета се правят от дуд? Това е общоизвестно! Казва се "назобал се като гъсе с дуди"


Дупешник

Вид мрежа за риба с една дупка, на която има насочени навътре клечки препятстващи излизането и. Слага се стръв, залага се по тъмно и се вади се сутринта по тъмно преди да са те видяли.





==================================
Патриотизмът е имунната защита на нацията.

Редактирано от Caмия Инжинep на 07.10.05 22:03.

"наглофал се като бибЕ с дуди"

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

За чичо и стринка в Петрич не знам, ама в родния край на дядо ми мъжът на лелята е "лелИн", с ударение на И. А май че има и тетка и тетИн. Впрочем в кои краища му казват "калеко" като в нашия (пловдивския)?

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

А май точно за Асеновград беше (не съм сигурна), дето за чаша, чиния, тиган и т.н., обърнати с дъното нагоре, казвали , че са надупени - и то съвсем не на майтап, така си им била думата.


Това за сефте го чувам. Баба ми и дядо ми са от там и никога не са го ползвали. И аз съм прекарал доста време там и не съм чувал да го казват. Може би определена група хора, които са дошли от някое село или местност около Асеновград, говорят така, но не и повечето хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В стражешко казват "свако"="свяко" за мъжа на леля. Нямам идея от къде идва, единствената аналогия ми идва от сръбски, но означава "всяко"...

в Северозапада роднинските връзки в тази област са следните:

братът на майка ми е "вуйчо", жена му - "вуйна"

сестрата на майка ми е "тетка", мъжът й - "вуйчо"

братът на баща ми е "чичо", а жена му - "стринка"

сестрата на баща ми е "лелка", а мъжът й - "вуйчо"

ПС "свако" казват сърбите на чичото, а думата "чича" на сърбохърватски, доколкото знам, значи нещо като "дядка".

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Отгоре на всичко, като се говори за конкретен човек, примерно чичо Гошо, ударенията винаги отиват на последната сричка на титлата, т.е. става "чичА ти Гьошо", "дедА ти Коло" или "лелЯ ти Цена"

точно така

другият вариант е "чичо", "кака" и т.н. да са проклитики, като предлозите: "какаПена" може да се произнася с едно ударение, като една дума. също и в обръщение: "какоГинке".

в наше село е нормално да се каже: " 'тидЕ при чичА си", но "чичоКирчо ми казА", тоест обикновено формите "дедА", "чичА" и прочие вървят с "ми, ти, си, му, етц.", а пред името има роднинско название-проклитика.

понякога проклитиките се съкращават: " 'коПеркее!". имаше даже една селянка, която по аналогия викаше на нейно приятелско семейство 'коПерка и 'чоКирчо.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Редактирано от the_bomb на 11.10.05 10:59.

Да, работих известно време в северозапада и ми направи впечатление това за лелЯ ти Цена.
В Кюстендилско пък понякога казват (или са казвали) КирЕ, РистЕ, ДимО... и фамилиите от тях пак с ударение накрая: ДимОв. Нашият род са ДимОвци, а едни роднини са МанЕвци.
Също от баща ми знам, че се е срещало напр. "отивам у КирОте", което значело "отивам у Киро".
А за надупените чаши питах - така казвали в Асеновград хазаите на някаква позната на майка ми; не знам тия хора местни ли са били, може и да са били пришълци отнякъде.

Докато за КоПенка ;-) никак не ми е чудно, аз и в София имах дедокИро и дедомИтко.

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

Редактирано от Mиpa M на 11.10.05 15:53.

Мда..в МОнтанско пък има "баба", обаче там където по северозападна логика би трябвало да е "бабА ти" е "бубА ти", съответно и "бубанАдка".
На мене едно време ми казваха, че ще дойде "дедА ти Мраз"

Ботор - другото име на кютука.
Има и производен глагол - сботорясвам се.

Връзката между кютук, ботор и пиене е следната "Прибра се пиян като кютук и се сботоряса по стълбите." Точния лаф от баба е - ... се сботоряса по ск`алите.

Евентуакно може да закачиш голяма, но ленива риба и да я теглиш като ботор.





==================================
Патриотизмът е имунната защита на нацията.

От Хасковския край:
- каунь- пъпеш;
- карпуза- диня;
- мърсол- сопол;
- тахтаба- това все още не съм сигурна дали е хлебарка.

От Луковитския:
- казма- права лопата;
- турлак- това е някаква народност (или както там се води- както власите да речем), но не знам защо се употребява за човек, който си върши работата през пръсти;
- шашкънин- това е известно мисля- шантав човек;
- драгалец- на други места му викат зъбаче, а иначе е гребло;
- крукмач- това няма да ви кажа какво е, за да видя знае ли някой

Това се сещам засега.

Стига простотии бе, тате!

Редактирано от ПOЛУидиoтчeтo на 12.10.05 14:44.

Сега ми напомни за казмата. Така казват в Асеновградско на едни малки мотички с два или три шипа на обратната част. Нещо като за двойна употреба. Като каза гребло и се сетих за 'търмък', но не съм много сигурен къде го ползваха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Off:

Мечо пух, не мога да не те поздравя със Suedehead на Morrissey. Като ти видя подписа с Дийн все се сещам за това..

_______________________
get up, get out, get drunk

От Дупнишко:
- бежАнка - крадена мома
- църномУрен - мургав
- изтегАрим - ударя силно
- Утратен - засищащ, примерно леко мазен (за ядене)
- джАнкям се - карам се, дърлям се
- Ует - глупав
- торгУнь - синя слива (чуването на "едЕн пун сАан торгуньЕ" ме накара да се чудя дали слушам български )
- жмием като мачка пред огИн
- луд, па му арно
- прогОн (приблизително)= мушА :)
- фанА Усвет - избяга
- одонАд - от другата страна, в другата стая
- гмЕчим - пресовам, смачквам, натъпквам
- брЕам - кашлям
- вАпа - лавина
- прЕслап - не съм сигурен какво точно е, нещо като тревиста долчинка в планината

Също от баща ми знам, че се е срещало напр. "отивам у КирОте", което значело "отивам у Киро".

Все още се среща.

А от самоков любими са ми "щипогазица" (щипалка) и "пужурук" (охлюв).

Като стана въпрос за насекоми още от Петрич: бъзкавичка – светулка.

от Северозапада:

ниЕл - лош; неприятен; гнил

'Абен - несръчен, смотан

мрЪнкяво (време) - мрачно, с тенденция да вали

колендрО - това, на което мирише преди дъжд, озон

мАкя! ("майка") - възклицание със значението "ами! друг път! да, да, ама не!"

зачеп(е)рАстим - започвам да удрям: "мАани се, че като те зачеперастим..."

чеплЕн(д)зим се - лигавя се, кривя се (особено за дете)

намирам манА - намирам кусур

да ти пИка мАчка на грОба - местна благословия. no comment...


от Кюстендилско:

обчокОрвам - прекрачвам и сядам, седя разкрачен над нещо: "обчокорвам стол".

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Някой да е чувал думата 'разкекерчен'(означава разкрачен или разчекнат) или по-скоро се чудя дали е популярна дума. За пръв път я чух от учителката ми по хореография във втори клас като ни хокаше с нещо от сорта '...какво сте се разкекерчили като крастави жаби...'(no comment за бг образованието) Чудех се и дали няма нещо общо с народния образ на 'жаба кекерица', тъй като въпросната учителка винаги редеше и нещо за жаби след думата.

Аз знам 'маанА' или 'маханА' като каприз, но не бях чувал чак толкова съкратено като 'манА'. И любимата ми производна думичка 'маанджИя'

Като спомена благословиите се сетих за още една от Кюстендил: 'Ега го црвье ядат!'(мили хора в тоя Кюстендил)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха, ти не си ли гледал "Клуб НЛО", където Велко Кънев викаше на Катето Евро: "Какво си се разкикерчила на балкона!".
БГ образованието - ами брат ми в немската в Пловдив имаха някакъв даскал немец (нали имат такива), който по общото мнение на всички бил голям тъпанар и изобщо не ставал за даскал; вярно, той щото не става за даскал, може затова да е тръгнал да даскалува по света, знам ли го.

Маана/мана/махна съм го чувала и в трите варианта, и то със значение "недостатък", иначе казано - кусур. ;-) Чувала съм и дума "махнаджия", тя сигурно също има три варианта. ;-)
Има един македонски музикант Влатко Стефановски (аз предпочитам да го напиша Владко, ама това е друг въпрос) с една моя доста любима песен: "Шутка и Топаана имаат една маана - що не се во Индия". Шутка и Топаана, първоначално и аз не знаех, били циганските квартали на Скопие.

Редактирано от Mиpa M на 13.10.05 12:56.