в петричко черница е морейка (странно че от другата страна на границата казват "дуд"), свинкя е маторица, тръгвам, вървя е креням, гласувам е гласам, чичо е стринка са съответно чиков/чина и т.н.

Редактирано от Zo на 07.10.05 22:20.

Изкепази вица! Вазата е подарена на един голям началник в полицията от подчинените по някакъв повод. Имена не се споменават.


И какво ви е чудно, че черничевите бурета се правят от дуд? Това е общоизвестно! Казва се "назобал се като гъсе с дуди"


Дупешник

Вид мрежа за риба с една дупка, на която има насочени навътре клечки препятстващи излизането и. Слага се стръв, залага се по тъмно и се вади се сутринта по тъмно преди да са те видяли.





==================================
Патриотизмът е имунната защита на нацията.

Редактирано от Caмия Инжинep на 07.10.05 22:03.

"наглофал се като бибЕ с дуди"

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

За чичо и стринка в Петрич не знам, ама в родния край на дядо ми мъжът на лелята е "лелИн", с ударение на И. А май че има и тетка и тетИн. Впрочем в кои краища му казват "калеко" като в нашия (пловдивския)?

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

А май точно за Асеновград беше (не съм сигурна), дето за чаша, чиния, тиган и т.н., обърнати с дъното нагоре, казвали , че са надупени - и то съвсем не на майтап, така си им била думата.


Това за сефте го чувам. Баба ми и дядо ми са от там и никога не са го ползвали. И аз съм прекарал доста време там и не съм чувал да го казват. Може би определена група хора, които са дошли от някое село или местност около Асеновград, говорят така, но не и повечето хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В стражешко казват "свако"="свяко" за мъжа на леля. Нямам идея от къде идва, единствената аналогия ми идва от сръбски, но означава "всяко"...

в Северозапада роднинските връзки в тази област са следните:

братът на майка ми е "вуйчо", жена му - "вуйна"

сестрата на майка ми е "тетка", мъжът й - "вуйчо"

братът на баща ми е "чичо", а жена му - "стринка"

сестрата на баща ми е "лелка", а мъжът й - "вуйчо"

ПС "свако" казват сърбите на чичото, а думата "чича" на сърбохърватски, доколкото знам, значи нещо като "дядка".

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Отгоре на всичко, като се говори за конкретен човек, примерно чичо Гошо, ударенията винаги отиват на последната сричка на титлата, т.е. става "чичА ти Гьошо", "дедА ти Коло" или "лелЯ ти Цена"

точно така

другият вариант е "чичо", "кака" и т.н. да са проклитики, като предлозите: "какаПена" може да се произнася с едно ударение, като една дума. също и в обръщение: "какоГинке".

в наше село е нормално да се каже: " 'тидЕ при чичА си", но "чичоКирчо ми казА", тоест обикновено формите "дедА", "чичА" и прочие вървят с "ми, ти, си, му, етц.", а пред името има роднинско название-проклитика.

понякога проклитиките се съкращават: " 'коПеркее!". имаше даже една селянка, която по аналогия викаше на нейно приятелско семейство 'коПерка и 'чоКирчо.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Редактирано от the_bomb на 11.10.05 10:59.

Да, работих известно време в северозапада и ми направи впечатление това за лелЯ ти Цена.
В Кюстендилско пък понякога казват (или са казвали) КирЕ, РистЕ, ДимО... и фамилиите от тях пак с ударение накрая: ДимОв. Нашият род са ДимОвци, а едни роднини са МанЕвци.
Също от баща ми знам, че се е срещало напр. "отивам у КирОте", което значело "отивам у Киро".
А за надупените чаши питах - така казвали в Асеновград хазаите на някаква позната на майка ми; не знам тия хора местни ли са били, може и да са били пришълци отнякъде.

Докато за КоПенка ;-) никак не ми е чудно, аз и в София имах дедокИро и дедомИтко.

Бях вода на лице,
бях лице на водата...

Редактирано от Mиpa M на 11.10.05 15:53.