Ще съм признателен ако някой преведе на български значението от турски на "Станбул".

Името на града произхожда от гръцкия израз "eis ten polin", което по византийското произношение звучи като "ис тин полин".

Когато османските завоеватели питали местното население например "къде отиваш?" и чували в отговор "ис тин полин" ("в града"), започнали да казват на Константинопол Истанбул.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това, което ти и Страйдър привеждате като обяснение, е най-разпространената версия, но се боя, че тя клони по-скоро към народната етимология, ако и да я пише в някои дебели речници.

всъщност, името Konstantinoupolis е било прекалено дълго и още в народния гръцки се е съкратило на Stantinoupolis, а сетне на Stanpolis, Stinpolis или нещо такова. турците са го заели, като са добавили едно протетично "и" в началото (срв. Смирна - Измир, Никея - Изник).

така е станало Истанбул.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Ако стремежът към краткост е водещ, което си е вярно и почти навсякъде е определящ за промяната на имената, не мисля, че разликата между Смирна и Измир (Никея и Изник) е именно в краткостта.

От друга страна е характерно за всеки областен център да се нарича от местното население просто "градът", "в града" и т.н.

В нашето село Ново Село например никой не казва "Видин", всеки казва "у град" (с ударено "у", така че целият израз се произнася като едно име "Уград").

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бомба, ако и след това лирическо отклонение пак обясниш на Циези, Хор+Бат и други защо НЕ МОЖЕ да сричкуват, ще започна да си мисля, че прадедите ни са били гении и са създавали цели, завършени думи

Всъщност, да, заради протетичното "и" и примерите дадох линка към уики. Вероятно си прав - предполагам, че го има тоя момент с някакъв афарезис и т.н. При всички положения на мен ми звучи далеч по-достоверно. :)

Този въпрос съм го виждал много пъти (и по чужди форуми), същото и за отговора и никога не ми е звучало правдоподобно това "истимболи"... но сега след това Уград вече не съм толкова сигурен.

стремежът към краткост винаги е водещ, наистина, но има и други фактори - например това, че турците не могат да произнесат няколко съгласни накуп, особено в началото на думата, и затова прибягват до протетично "и".

от друга страна, аргументът с "Уград" е добър. но дали това е "Уград", или само "уград"? тоест, дали предложният израз е станал абсолютно нарицателен и в говора на новоселци "Уград" във всяка позиция може да замести името "Видин"?

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

ами да, защото:

1. случаите на това от цял един израз да стане една дума са изключително редки в езиците (поне тези езици, които не са ексимоски). все едно някое място да се казва "набанятаподплочите".

2. името "Константинопол" е изключително дълго и не мисля, че обикновените хора на пазара са го произнасяли цялото когато и да е в историята.

3. недоразумение от типа на "eis ten polin" може да възникне по-скоро в ситуация от рода на "Джеймс Кук среща аборигени" (както е тръгнало името на кенгуруто, ако си спомняш). османците нито са идвали толкова отдалече, нито са били новодошли в региона и напълно непознаващи Византия и гръцкия език.

4. защо за име на града ще бъде взет именно отговорът на въпроса "Къде отиваш"? Друго не са ли питали? Аз бих попитал: "Абе кое е това място", а също и "Как се казва този град?" и неща от този род.
На всичките тези въпроси отговорът едва ли би бил "Към града".

(Други неща, които войниците редовно са питали: "Имате ли нещо свястно за ядене" и "Онази девойка ей там би ли приела да се видим довечера, или да я убедя с оръжието си?". Това не предполага пълен communication breakdown между завоеватели и обсадени).

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...