Интересува ме по специално правописът при който членът се пише полуслято. У Геров е така, но той не ми е много от полза, защото той прилагателните не ги членува:

Да се вслушамы въ нынешний Блъгарскый языкъ...
Нынешний Блъгарскый языкъ...

А мене ми трябва точно това – как са членували прилагателните с полуслято писане на члена. Тодор Панчев (човекът завършил речника му) се отказва от това архаизиране и пише незабравимиятъ; покойниятъ, но както се вижда тука нема полуслято писане.

Как е била думата пияният? У Геров е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Практиката е много шарена. Даже у Геров е различно - един път е с дефис, един път е слято. В по-ранните граматики дори е отделно. Понякога шрифтът (в граматиката на Неофит Рилски, например) не винаги дава възможност да се види дали членната форма е изписана слято, или отделно.

С каква цел ви трябва справката? Ако е за майтап - пишето го с дефис.

Амиии, да кажем, че си зададох този въпрос и много други по отношение на членуването след като ми бе зададен друг въпрос и след като се опитах да схвана логиката на Геровото членуване късно снощи. И още нещо: има ли някъде събрани на едно място (в една книга) всички или почти всички видове правопис от края 18-ти век насам?

На едно място? Трудна работа...

Може би най-добре е събрано в Андрейчин Л., В. Попова, Хр. Първев. "Христоматия по история на новобългарския книжовен език". Наука и изкуство, 1978. Има интересни примери и добър увод.

По-късно излязоха истории на новобългарския книжовен език - вижте Христо Първев и Русин Русинов. Има и изследвания върху езика на отделни книжовници - Ралица Цойнска, Стоян Жерев и др. И, разбира се - множество статии и студии от Андрейчин насетне...

А някой може ли да ми каже как точно са се формирали пълните и непълните форми на членовете исторически?(хахаха ако не бях в клуб лингвистика бих се изчервил) И дали има някакъв "objective" падеж, от който да произлиза непълнната форма.(тва го изкарах от едни бисери на английски и е много вероятно да е най-голямата глупост която сме чували - аз си мисля че е Винителен падеж/Accusative/)

Благодаря

П.П. Надявам се тоя път да не съм се затвърдил като абсолютен лаик.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

> П.П. Надявам се тоя път да не съм се затвърдил като абсолютен лаик.

Абе Мечо, я не се занасяй! Форумите са за това - да се задават въпроси и да се изказват мнения.

1) Правилото за "пълен и кратък член" е само ПИСМЕНО правило! Ако чуеш някой да се възмущава, че говорителите по телевизията не спазвали правилото за "пълен и кратък член", просто не му обръщай внимание - той не знае за какво приказва.

2) Това е частно правило, което засяга само съществителните от мъжки род и определенията им (ако използваме по-модерна, но не и по-точна терминология, можем да кажем, че правилото засяга "групата на съществителното, ако съществителното е от мъжки род").

3) Въвеждането на това писмено правило е свързано с първата (ново)българска граматика - "Болгарска грамматика сега перво сочинена" на Неофит Рилски от 1835 г. Неофит Рилски всички сме го чували от училище, но само един много тесен кръг специалисти си дават сметка какъв филологически, па и педагогически гений е бил той.

Неофит Рилски използва различни форми на определителния член за мъжки род (-о, -а, -атъ), заети от най-големите диалектни области на българския език, като предлага разпределението им да върви по модел на "черковнославянските падежи".

По принцип идеята се възприема от всички книжовници от онова време, но мнозина редуцират различието от диалектни членни форми до две, като едната употребяват в "пряк падеж", а другата - в "косвен падеж". Разбира се, в един език, който губи дори остатъците от падежи, спазването на такова правило изисква "книжна култура", изисква да се познава черковнославянският език. И докато в първата половина на XIX век всички книжовници знаят черковнославянски, към Освобождението положението се променя - мнозина от младите интелектуалци на България вече имат само детски, началноучилищни спомени от черковнославянския и познанията им съвсем не са толкова сигурни. И това правило - както казах, по начало частно и книжно - започва да придобива едно странно социологично качество, което запазва и до днес - то започва да става разделител между "културния" и "простака". Само с това може да се обясни неговата по-нататъшна смешна история. Защото още от 80-те години на XIX век тъй наречните "млади филолози" (най-известен между тях е А. Теодоров-Балан) започват да обясняват, че това правило е изкуствено, измислено и ненужно и предлагат различни начини за отстраняването му от правописа. А при почти всички закони за българския правопис народните представители са го връщали обратно, точно защото е "правописна тънкост". Друг въпрос е, че по-голямата част от същите тези народни представители не са можели да го спазват... Изключение прави земеделското правителство от 1921 г., което също прави правописна реформа. (Когато една партия дойде на власт, без да е много наясно какво трябва да върши, тя се захваща с правописа.) В тяхната реформа правописът на пълен и кратък член се разпределя по "благозвучие" - ако следващата дума започва с гласна, пише се -ат, -ят; ако започва със съгласна, не се пише т-то. Само че "земеделският правопис" се бойкотира от обществеността, опозиционните издания не се съобразяват с него, та и влиянието му не е голямо. Чак след 1923 г., след като е възстановен (с малки поправки) предишният правопис, лявата преса започва да използва "земеделския правопис", за да подчертае опозиционната си позиция.

Общо взето този правопис (от 1921) е и съвременният ни правопис. Махнати са някои персонални глупости на Ал. Стамболийски, но е възстановено и "падежното" правило за пълния и краткия член. И тъй като това е прието със закон от Народното събрание (през 1945 г.), промяната му може да стане само по същия начин. Да не дава Господ! Всяка правописна реформа е голяма беля!

Забрави сега и "обджектив", и "акузатив"! Не стига, че са арии от различни опери, ами са и много тежко въоръжение за един прост правописен въпрос.

Ето тест, който решава почти всички случаи с правописа на пълния и краткия член: заместваш съществителното (заедно с определнията му, ако ги има) с "той" или с "него". Ако заместването става с "той", пише се пълен член; иначе - кратък. Примери:

Погледнах през рамо - човека го нямаше. -> него го нямаше.

Трябва да се отвори компютърът -> той трябва да се отвори.

За десет минути моторът беше поправен -> той беше поправен.

Най-известният между тях е А. Теодоров-Балан -> той е А. Теодоров-Балан.

И трудността (ама рядко):

Той беше лекарят, който тогава ме излекува -> той беше той (!) Глупаво, но е така.

Той по-късно ще стане откривателят на основния принцип -> той ще стане той (!)

Тази трудност се появява само когато тестваното съществително е вдясно от сказуемо, съставено от екзистенциален глагол (съм) или глагол за промяна в начина на съществуване: ставам (студент), явявам се (виновник). Тъй като в тази позиция (сказуемно определение) съществителните по-рядко се членуват, сравнително рядко ще попадаш на тази трудност.

Доста обстоен отговор и достаинтересен, но аз исках да разбера подробности за морфологичния произход на членуването. До колкото разбирам е в резултат на някакво сливане. Въпросът ми е с какво и защо? Освен това ме интересува и причината за разликата '-ът' / '-ят'. По-скоро аз я знам, но искам да разбера повече подробности.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук е мястото да спомена още веднъж лингвистичната си и всякаква привързаност към църковнославянския и дълбокото си убеждение, че той ще разшири лингвистичната култура на богомолците. За съжаление, спуснато е нареждане от патриаршията да се служи на български.

Правилата на правоговор изисквата членуването в м.р. всякога да се произнася като непълен член и е некултурно да озвучаваме пълния член, това трябва да се отговори на критикуващите говорителите по телевизията.

За "има-няма никого" - е, още като бях момиченце на 9-10 години, което беше много отдавна, вървеше детското филмче "няма никой вкъщи", като още тогава се потрисах.
Като написах ВКЪЩИ според съвременните норми, защо "извън къщи", "пред къщи" и пр. се пише отделно, а трябва да пишем "вкъщи" заедно?

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

От енклитични показателни местоимени тъ, та, то. "Енклитични" ще рече, че нямат собствено ударение и се произнасят заедно с предходното име. Така в мъжки род краесловният ер [Ъ] отпада, защото е в слаба позиция, но се запазва предходният ер от края на името. В диалектите той има различно развити - например, в западните говори преминава към о - човеко, човекот. Запазването на гласната е достатъчен показател за "определеност", та чисто показателната морфема -т- може да отпадне и в доста говори е отпаднала.

Форми на определителния член -а, -я, -ят са "правописна условност", тоест пишем учителят, но четем [учител'ъ(т)]. Тази условност в правописа е възникнала по две причини. Първо, по традиция - виж примерите от граматиката на Неофит Рилски. Второ, защото до 1945 г. краeсловните ерове са се пишели; така за изписването колъ не би било ясно дали е "кол" или "кола", тоест членувана или нечленувана форма.

Аз до колкото съм чувал, -ят се пише след мека съгласна(естествено която е била преди мека, или все още???). Не знам какъв е бил принципът за определяне на мекост(не е имало мисля разделение между съгласните?), но явно е имало определени ситуации, в които са били меки. Този принцип би бил интересен за мен, ако въобще съществува или е съществувал.

Освен това, за мен поне е не до там естествено да произнеса \[учител'ъ(т)\] (Какво ще рече апострофът? Не е ударението нали?) По-скоро съм свикнал да казвам \[учител'ьъ(т)\](до сега не съм транскрибирал така 'ьъ' едно след друго, но мисля че се разбира какво имам "в на предвид"). Най вероятно е заради диалекта ми от Пловдив - ние си я-каме на всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите