> Правилата на правоговор изисквата членуването в м.р. всякога да се произнася като непълен член и е некултурно да озвучаваме пълния член, това трябва да се отговори на критикуващите говорителите по телевизията.

Боя се, че тук не сте права, уважаема ng. Правоговорните препоръки разрешават да произнасяте или да не произнасяте краесловно -т в членуваните форми от м. р. И това е разумно - разговорната реч не е достатъчно добре изучена и да се дават препоръки, които няма да се спазват, е безсмислено.

> За "има-няма никого"...

Независимо от това дали ни харесва, или не, пред очите ни изчезват и остатъците от падежна парадигма в български. По мои наблюдения за съвременния млад българин изразът "На кой да дам книгата?" е съвършено неутрален стилистично. Аз дори чух веднъж (при опит да се говори "много правилно") израза "На кому да дам..." А това е много показателно.

Изключения правят само формите на личните местоимения, например никакви колебания няма при употребата на "той/него". Затова съвременните правописни помагала съветват тестовете (за пълен и кратък член) да се правят с тях, а някои теоретици на граматиката (Петър Пашов) смятат, че тези форми в съвременния български език вече не се "падежни форми на личното местоимение", а отделни аналитични частици.

> Като написах ВКЪЩИ...

Препоръките на правописните справочници са ПРЕПОРЪКИ. Трябва да ги познаваме, но те не ни освобождават от задължението да мислим, нито ни лишават от правото да мислим. Може би специалистите от Института за български език малко са се престарали, като са включили (още от 1983 г.) в правописния речник форма "вкъщи". Никой не може да ви осъди (няма основания за това!), ако си го пишете разделно.

Във фонетичния запис, който се отбелязва с квадратни скоби, апострофът след съгласна означава мекост на съгласната.

В Пловдив - голям град - наистина могат да се наблюдават разнообразни диалектни особености. И макар че в някои диалекти еровата гласна действително се изяснява до [а], малко се съмнявам, че произнасяш [учител'А(т)].

О, бг транскрипцията ми е странна... Това, което аз уча е - апострофа се слага пред ударена сричка, а мекостта(поне аз така обяснявам палатализация) на съгласната се означава с едно малко j в суперскрипт след съгласната. Поне така го правят на латиница. Мислих, че на кирилица ь служи за омекотяване на съгласни или просто и двата варианта са валидни? (май и преди съм го писал, че така го гледах в чешкия ми разговорник)

Та не ми отговори за меките съгласни. Аз сега се сетих и за един пример с думата кон. Дядо ми (от Кюстендил) почти винаги казва конь (с меко н да се уточня) и членува коньо и рядко коньот(практически ти май го спомена). Играли сме доста шах та за това ми е направило такова впечетление. И сега да питам: това ли е мека съгласна в истинската и форма, а сегашният остатък да е това -ят?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За транскрипцията има международен стандарт (вж.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"цар" на западнобългарски не е с меко "р" - цар-царо-цареве. Към списъка ти може да се добави думата "крпель" (мн.ч. "крплье") = "парче дърво за печка"

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Не мисля, че е меко при цар(при него де). И пак от шаха съм сигурен, че е цар - царо(т). Той по принцип не говори винаги на чак толкова диелектно ниво, но понякога си превключва на екстремизъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно защо се различават сега деятелните "-ар", които изискват членуване '-ят', а не казваме вече "букваря, олтаря"?

Съмнявам се, че която и да била комисия няма да подчертае "в къщи" като грешно - за голямо мое съжаление.

За озвучаването на краесловното т при пълното членуване, че е нежелателно, бях чела някъде като малка и не помня добре. Но ако разполагате с монография по тия правоговорни проблеми, ако там е писано, че е допустимо, това е добре. Интересно, при изданията на Ботев, Йовков от "Библиотека за ученика" бе оставено пълно членуване на преки и непреки допълнения - така, както авторите са ги писали. Няма съмнение, че тогава това "т" се е озвучавало при всеки възможен случай.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Пълния и непълния член си имат диалектно обяснение, комбинирано с малко история на бълг. книжовен език:
В повечето диалекти членуването е на -ъ или -о. Малко от тях имат членуване на -от и -ът. При съставянето на книжовен език несъмнено би трябвало да се избере вариата непълен член, но....точно в района на Карлово и Калофер винаги се е говорило (и до днес се говори) винаги и съвсем ясно на -ът: Конят тръгна към заводът. А точно от там са Иван Вазов и христо Ботев и точно големия им авторитет и обема творчество, ковто са оставили, е налконило везните към иначе малко срещаното -ът и -от. В крайна сметка са наложили някакво изсмукано правило, за да има и от единия , и от другия вариант на практика.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Досадникът Ясен Петров е сред хората, които даже се извиняват на слушателите когато объркат правилото за пълен/кратък член при... говорене.

Какви са били «персоналните глупости на Александър Стамболийски»?

Що се отнася до ИПА – некои хора ползват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ivx:
> Какви са били «персоналните глупости на Александър Стамболийски»?

По негово искане в закона се приема вместо Ъ да се пише големият юс, защото била "най-българска буква"... Учениците почтително са я наричали "жабата". Така че в "земеделския правопис" буква Ъ не се използва.

> Що се отнася до ИПА – некои хора ползват това нещо (X-SAMPA)

Ами да, то за компютърен обмен е създадено още от 80-та г. У нас също има подобни предложения. Ама това май е друга тема...

Crayg:
> "цар" на западнобългарски не е с меко "р" - цар-царо-цареве.

Разбира се, че сте прав, Crayg, моето предположение беше типична проява на "книжна ученост"...