Музикално-сценичен
музикално-хореографски

музикалнодраматичен
музикалноестетически
музикалноисторически
музикалнообразен
музикалнообразователен

Защо първите думи са полуслети, а оставалите се пишат заедно? Какъв е принципа. Причините за правилното им изписване при някои си обяснявам, но при други не намирам логика. Може би защото няма такава. Или има..?

Правилото е, че когато имаш две думи в съчетание, в което и двете са равносилни като значение, се пишат с тире, а когато едната пояснява другата - без.

"източно-православни" - става въпрос, че са източни християни, както и че са православни християни, а не ИЗТОЧНИ православни християни.

"новоизлюпен" - тук се набляга на това, че е излюпен и се пояснява с това, че е нов.

Не съм наясно как българската лингвистика го обяснява, но с това което съм учил за общата, вторият вариант е стандартен. Има глава на съчетанието и тя носи смисъла. В случея 'излюпен'. Правилото е, че дясната думичка е главата в повечето езици. Предполагам, че когато има тире има две равнопоставени глави или няма глави въобще.

Това е, което аз мога да си обясня.

Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

определено нема логика в правилатат за слято и полу-слято писане в езика ни.

с това ми мнение е съгласен и един от авторите на новия правописен речник на БАН. също така според него за част от това безумие е виновен един друг негов колега, който е успял да наложи ексцентричните си виждания по въпрса.

Знам правилото, само че понякога не важи.:) И в тези случай явно трябва по интуиция.
Благодаря за отговора все пак.:)

"определено нема логика в правилатат за слято и полу-слято писане в езика ни."
Има някаква логика в тях... която на моменти малко трудно се проследява. Е, освен там, където я няма.:)))

Не приемам изказаното от уважаемия съфорумник Me4o Pux правило, че "когато имаш две думи в съчетание, в което и двете са равносилни като значение, се пишат с тире, а когато едната пояснява другата - без."

Предишните постинги показват, че нормотворците са забатачили този проблем.

Аз се придържам се към следното правило: Пишат се полуслято (с тире), ако се произнасят с две отделни ударения (т. е. и двете думи са ударени). Пишат се слято, ако едната дума губи ударението си. При двояко произношение естествено е да се допусне и двояко писане.

Примери: източно-православен, музикално-сценичен, музикално-хореографски, музикално-драматичен, музикално-естетически,
музикално-исторически, музикално-образен, музикално-образователен, новоизлюпен, поливалентен, хетерогенен, хетеросексуален.

"Полуслято се пишат сложни съществителни имена, в които има две главни основи:
плод-зеленчук, покупко-продажба, старт-финал и др."

"Сложни съществителни имена, които имат две главни ударения, се пишат полуслято, напр. кандидат-студент, асистент-оператор, помощник-директор и др."

Така пише в моите книжки. :))

Чак сега се загледах по-внимателно в примерите, които си дал. Сред тях са музикално-исторически, музикално-драматичен и т.н. Същите, които съм написала в началото, но без тиренце. А тези думи ги видях от една книга, издадена тази година.
Да се смея ли или да плача...
:)

Ами работата е яко забатачена. Всеки си има правило и си го следва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаете ли, не са чак токова объркани правилата за слятото, полуслятото и разделното писане, колкото изглеждат... Трудността идва от това, че се прилага семантично-синтактичен критерий, а не формален. А щом работата дойде до "семантика", без да има ясна форма, която да я изразява, нещата не са съвсем в ред...

Тук не е прав господин Тамарин, като привлича ударението като критерий. То работа не върши, защото ударение (вярно, фразово, логическо ударение, а не словно) ние можем да поставим върху невероятни места във фразата, дори върху предлозите, които по дефиниция са уж без ударение:

Със и без твоето съгласие тази работа ще стане!

Тук и двата предлога са с ударение - при с и в отбелязваме този факт правописно с удвояването им. Ето и пример със сложна дума:

Това не е дясно-, а лявоцентристка партия.

Тук и върху дясно-, и върху ляво- има логическо ударение, а цялата дума "лявоцентристка" е с две ударение върху двете основи. В същото време в едно разказвателно изречение сигурно ще кажете "... всички левоцентристки партии... ". Спокойно може и така да го напишете. Същото пролагателно сега се явява с едно ударение и това се отразява върху променливото "я" в първата основа - аз нарочно съм взел такъв пример, за да си личи ударението.

Сложните думи винаги са съставени от две словообразователни основи, но ако имате работа наистина със сложна дума, граматическите промени се отразяват само върху дясната основа, а лявата не се променя. Трудността тук е, когато лявата основа е от съществително - словообразователната основа и основната форма на съществителното съвпадат. Например "храм паметник", "експерт счетоводител" или "храм-паметник", "експерт-счетоводител"? Просто ги членувайте или направете множествено число. Онзи, който казва "храмът паметник" и "експертите счетоводители", няма защо да умува повече - за него тези два елемента са отделни думи (съществително с приложение след него). Ако ви се струва обаче по-естествено "храм-паметникът" и "експерт-счетоводителите", вие употребявате сложна дума (затова лявата съставка наричаме "словообразователна основа", а не "дума", защото не се променя граматически).

Щом употребявате сложна дума, пред вас възниква въпросът - слято или полуслято писане (въпросът с разделното писане вече е отпаднал). Тук трябва да решите семантико-синтактическите отношения между двете основи. Има две правила и едно изключение:

1. Ако връзката между двете основи на думата е съчинителна (значи може да сложите между тях съюзът и), изписването е полусято, тоест изписват се с малко тире, с дефис (ударението е на втората сричка - деф`ис).

2. Ако връзката е подчинителна, тоест едната основа е главна, а другата я пояснява, думата се изписва слято.

2.1. Изключение (ама често). Ако поясняващата основа е във втора позиция, връщаме се към полуслято изписване.

За да решите правописния проблем в тези случаи, трябва да възстановите онова, което езиковедите наричат "изходен синоним" - мислено трябва да си представите от какъв израз е произлязла тази сложна дума. В този израз вече синтактичните отношения са ясни.

Примери:

музикално-сценичен, например "музикално-сценично произведение" - опера; изходен синоним: "произведение, което е и музикално, и сценично", връзката между двете основи е съчинителна, решението е по т. 1.

ВНИМАНИЕ! Дори само този пример показва, че правописният въпрос не може да се реши, когато гледате само прилагателното. Необходимо е да го разглеждате в контекст. Не бих се учудил, ако "музикалносценичен" бъде намерено в контекст, където да произхожда от "музикална сцена" - тук връзката е подчинителна и вървите по т. 2. Ама в правописния речник го няма? Какво от това? Нима има речник, където всичко да е описано? Вие си знаете правилата и си вървите по тях. Приемете просто, че това е друго прилагателно, което не е включено в речника.

музикално-хореографски, например "музикално-хореографски състав" - имат си хората оркестър (или хор), но си имат и танцов състав; връзката между двете е съчинителна и се решава по т. 1. (трудно ми е да си представя контекст, в който да има смисъл изходен синоним "музикална хореография" или "хореографска музика",но знам ли?...). Още по т. 1.: старт-финал < "старт и финал (на едно място)", плод-зеленчук < "плодове и зеленчуци (със съкращение)", покупко-продажба < "покупка и продажба".

музикалнодраматичен
музикалноестетически
музикалноисторически
музикалнообразен
музикалнообразователен

Всички тези примери (d. ги е преписал от правописния речник) вървят по т. 2. - "музикална драма" (демек - "оперета"), "музикална естетика", "музикална история" и т. н.

вагон-ресторант < "вагон, който е ресторант"; връзката е подчинителна, но поясняващата основа е във втора позиция и сработва изключението по 2.1. По този начин вървят и "храм-паметникът", "експерт-счетоводителите". Само напомням: "есперти-счетоводители" е просто правописна грешка... По-нататък - кандидат-студент < "кандидат за студент" (някак си не може "кандидат и студент"); помощник-директор < "помощник на директора". И в тези случаи, както и във всички останали, ударението няма никакво значение. (Не знам какви книжки използва d., не знам и дали добросъвестно е цитирал, ама двата цитата в писмото му са просто безумни... Все пак справочниците не ни освобождават от необходимостта да се мисли, по възможност - критично.).

И това е всичко.

Но не може да се решават правописните проблеми със слятото и полуслятото писане, без да познавате "предметната област". Аз не бих се наел да давам препоръки за изписване на, например, химически термин, без да се консултирам с химик. Иначе просто ще объркам нещата.

Истинската трудност не е при изписването на сложни прилагателни и съществителни. Трудността е при наречия и предлози, тоест все неизменяеми думи, където синтактичната проверка не е възможна или е доста трудна. Там колебанието е само между слято и разделно писане. Например:

Докато разговаряхме, Иван слезе от горе.

Защо пиша "от горе" разделно? Защото си представям такава замяна на "горе": "от горния етаж", "от покрива", "от ореха", тоест възприемам израза като "синтактически разглобяем".

Това нареждане е спуснато отгоре.
Отгоре иде Илия. (Дали пък не беше "отдолу"? Забравил съм...)

Тука ми е трудно да си представя подходяща замяна на "горе" и съм склонен да възпиемам целия израз "отгоре" като наречие, като неразглобима синтактично цялост, като дума.

В такива случаи препоръчвам изпитания съвет на дядо ни Стефан Младенов - щом се колебаеш дали да пишеш слято или разделно, пиши си разделно! Няма да сбъркаш.