Преди малко постнах едно мнение и открих, че не мога да намеря, кое е по-правилно или по-подходящо в определен случай. Струват ми се равностойни, но пък защо само за м.р. да може да се ползва и формата съгласувана с мн.ч.?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Me4o Pux на 18.06.05 12:36.

Правилното според мен е "един и същ". За множествено число - "едни и същи". Няма логика едната част да е в ед.ч., другата в мн.ч.
Може пък много да бъркам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм сигурен, ама "един и същи" може да е останка от времето, когато още е нямало определителен член, каквато е например "музикословеснейши славей" на Вазов от "Под игото".

Ами и аз затова се зачудих, защото по принцип израза също изглежда като запазен, а не съставен от днешния език.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

«един и същи» не е мн.ч.
Ако беше ни нирмален езикът и по-старите форми се считаха за по-правилни то можеше да се приеме «един и същи» за по-правилно.

Същото важи и за «други» вместо «друг», но сега не се сещам за читав пример.

"Един и същ" и "един и същи" са равнозначни изрази. И tvz е прав - тук "същи" не е множествено число, а е "пълната" форма на прилагателното. Още от старобългарски ние, българите, сме почнали да съкращаваме основата на прилагателните, да изяждаме последната гласна от основата. Пълната форма на основата обаче и сега я възстановяваме, когато правим членната форма: същИ-я(т). Така "един и същи" е "вкаменен" израз, запазил по-старо състояние на езика.

Не ми е известно обаче да е правено изследване кога употребяваме единия израз, и кога - другия. А си струва.

Моите извинения към пъдаро-модератора ivx! В писмото си от 14.50 цитирам него, ама му сбърках прякора...

Това наистина би било интересно. На мен ми се струва, че езика ми винаги ми подсказва "един и същи" и като че ли няма обстоятелство в което, да не ми звучи по-добре. Може би си е до човек...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При "един и същи", думата "същи" произлиза от "сущий", а не от множествено число. Оттам и приложимостта му само за мъжки род.
"Един и същ" е по-съвременното от "един и същи", но изобщо запазването на архаичната форма идва от църковнославянския и от същността на изповеданието ни, учението за Св.Троица, Господ Иисус Христос, единосъщен с Отца.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Редактирано от ng на 20.06.05 11:09.

Двата израза 'един и същ' и 'един и същи' са еднакво правилни и равнозначни. Вторият е по-архаичен. Но изразът 'един и същи' е архаично разговорен, а не архаизиран, както може би предполага уважаемата съфорумничка Надя.

Това е на кратко. А сега по-обстойно.

Езиците гръцки, латински (вкл. ново-романски) и вероятно праиндоевропейски имат следната характеристика: в тях няма формално отличие между съществителни и прилагателни, а може да се говори просто за имена. Прилагателните имена са просто тройка съществителни, като по-едно прилагателно е предвидено да се съгласува с всеки от трите рода. Пример: прилагателното "таен" представлява тройка съществителни "таен/тайна/тайно". Поотделно всяко съществително от тройката се изменя като всяко друго съществително име. Забележка 1: За да формулирам тази характеристика, степените за сравнение ги разглеждам като елементи на словообразуването, а не на словоизменението. Забележка 2: Има случаи, когато отделните "съществителни" от тройката съвпадат, т. е. в класическите езици има "прилагателни с два рода" и дори "с един род".

Славянските и германските езици са загубили тази характеристика, като за прилагателните за развили две форми - кратка (стара) форма, изменяща се по склонението за имената, и нова пълна форма, изменяща се по склонението за местоименията. Нататък ще става дума само за славянски.

Славянският език е развил пълната форма на прилагателните имена вероятно при стар неуспешен опит да прихване категорията определеност. Пълната форма се образувала, като към кратката форма се добавяла съответната форма на анафоричното показателно местоимение "и". Пример от съвременния руски език: "таин/тайна/тайно" са кратките форми, а "тайнъiй/тайная/тайное" са дългите форми, изменящи се по местоименното склонение ("тайного,тайному,.."). В съвременния руски за кратките форми се допуска само предикативна употреба (сказуемно определение), макар че архаични форми се срещат ("среди бела дня" - посред бял ден).

Нататък развитието е следното:

Първо, след изпадането на еровете в славянски, някои кратки форми в мъжки род изчезват или се повлияват от пълните форми. Например, "музикословеснейши" е обща кратко/пълна форма. Други такива примери са прилагателните на "-ски", където старите кратки форми на "-скъ" ("городъ Смоле:нскъ") изчезват.

Второ, в много случаи (например в женски и среден род) гласните от завършъка на пълната форма се сливат и така пълната форма съвпада с кратката. Поради това е възможно "един и същи", но "една и същая" не може да се чуе, а само "една и съща", където за формата "съща" вече не можем да сме сигурни дали е кратка или пълна. Освен в български, това изменение се споделя и от други славянски езици.

Трето, през балканския си период нашият език вече успешно прихваща категорията определеност, като новите определени форми на прилагателните се образуват от пълните им форми с добавяне на оказателно местоимение (най-често "тъ", но е възможно и "сь", "овъ", "онъ").

Заключение: Сега в нашия език старославянската пълна форма на прилагателните имена се е запазила на следните места:

-> В изрази като "един и същи", "други път" и т. н., в които се чувства архаичност поради наличието на успоредни изрази с кратки форми.

-> В съвременните определени форми ("същият", "другият").

-> В звателен падеж ("уважаеми господине", "малай моме").

-> В прилагателни на "-ски" и други подобни, където старите кратки форми са изчезнали.

-> В числителните редни, където кратките форми ("пръв", "втор") са по-редки.