Аз може малко да ви отегча с тая тема, но имам нужда от малко помощ и корекция, в това което съм подготвил. Освен това ако знаете някоя страница онлайн, която мога да ползвам за сравнение - истинска книга няма да свърши работа. Просто нямам достъп до тях.

Така... Българския език има наставки, които служат за образуване на галени имена или прякори. На кратко, които съм открил аз (става въпрос само за мъжките имена) са: '-шо', '-ьо', '-ко', '-о', '-чо', '-ка'(това само при определени случаи и не е типична наставка), '-и'. Освен това открих няколко имена, които явно не са галени, защото нямат нормални форми и може би са се появили по друг начин.

'-шо' - Взима преди себе си съгласна и гласна(в тази поредност) от ударената сричка. (В повечето случаи, които имам сричката просто има само една съгласна)

Сега идват и интересните случаи с тази наставка:
Георги - Гошо
Михаил - Мишо

За първото изключение моето 'първо' обяснение е, че произношението на Георги всъщност е по-близко до ['гьорги] от колкото до ['гЕорги] (тук натъртвам на това да се произнася с 'е', но ударението си е пак на 'о') Съответно нямаме проблем с две гласни и избор между тях - нещата са логични.
Второто ми предложение е да се добави към правилото, че наставката взима една съгласна и "ударената гласна" от ударената сричка. Това естествено работи тук, както и в останалите случаи, но пък логиката да коригираме правилото заради едно изключение не е от най-добрите.

И двете могат да бъдат валидни, но очаквам мнения кое е 'по-валидно' според вас.

Второто изключение ме озадачава. Едиственото ми предложение е, че в началото ударението на 'Михаил' е било на първата сричка като 'Майкъл' и немското 'Михаел' или румънското(мисля че беше румънско, може и полско да е) 'Михай'. Друго не ми иде на акъла.

'-ьо' - Взема ударената сричка . Има едно изключение, за което не съм сигурен дали е съставено по граматичен път, ако това въобще е някаква граматика. И има едно, което не мога да обясня.

Става въпрос за Андрьо
В този случай сякаш '-ьо' взима и една съгласна от следващата сричка. По принцип, бих го определил като израждане на езика или изключение от правилото, в следствие на жергоните ни, имайки и предвид, че съществува 'Андьо', но се сетих за Светльо.

Светльо според мен е доста старо галено име идващо от 'Светлослав', което вече не се среща толкова често за сметка на 'Светослав', за което и се ползва в момента. Да тук не се образува от цялото име, но от първата част. Това е нещо, което важи за съставните имена, че двете части могат да послужат като основа за ново галено име или директно като галено име т.е. взимаме ударената сричка на 'Светло-' не на 'Светлослав'.Та при 'Светлослав' нещата или са както при 'Андрьо' или пък 'Светльо' трябва да произлиза от 'светло' и тогава ще се образува предполагам по друг принцип валиден за 'крадльо' да речем.

Затова се питах дали правилото не се е модернизирало с цел съкращаване на съгласните и някои имена да са останали непроменени? Какво мислите?

Това, което не мога да обясня е 'Ильо'. Някакси няма начин да го опбясня....
Някакви идеи?

'-ко' - Тук имаме нещо подобно на предишното правило. Тук се взима ударената сричка, но според мен част от правилото е, че гласната трябва задължително да има съгласна след себе си. Съответно ако няма в ударената сричка се взима от следващата.
Примери:
Митко - тук 'Ди-ми-тър' малко излиза от сметките със съгласните.
Жорко - тук 'Жо-ро' е още един пример.

Тук си имаме нещо като случая преди малко със 'Светлослав' - ударението се зима от подчаст на името:
Цветко - 'Цветомир' или 'Цветан' винаги е с "грешно" за нас ударение, но 'Цвет-' е точно според нашите правила.

Ето и едно изключение, което не можах да уборя ОТНОВО:
Илко (от 'Илия') - този ми е фаворит в шитлистата! Пак кофти ударение!

Може просто да е изключение...

'-чо' - (офф как ма мзръи да пиша... който го чете това трябва да е луд лингвист...) Та тук пак имаме правилото от '-ка', но като че ли се наблюдават известни съкращениея на някои от имената, без да се отхвърля старата форма.

Павчо/Пачо, Дончо/Дочо, Анчо/Ачо - добре може би някои от дзлгите форми са започнали да отпадат, но все още са възможни според мен.

Какво ще кажете за тези дулиращи се имена?

'-о' - Ами същите неща като при '-ко' само, че нямаме хубавото изключение вече.

'-ка' - ето ни и странната наставка. Тя всъщност е за образуване на звателна форма и то малко странна феминизираща форма, но ако се членува в трето лице се превръща в галено име. Незнам колко граматично е това, но съществува в езика... Правилата са съответно пак, както при '-ко'.

'-и' - това е малко съмнително за наставка. Намерих само едно истинско име, което го ползва като наставка - 'Слави'. Сещате ли се за други случаи? Няма смисъл от правило ако няма други случаи... А случаи като 'Боби', 'Тони' и 'Марти' са просто взаимствани от други езици според мен.

Сега малка авантюра с едни много специални имена...

Янко, Бойко, Пейо, Пеньо, Ботко - на тези имена им няма оригинала майче... Имам идея, че не са образувани от име, а от съществително или прилагателно или глагол, но си е само теорийка...

Коце, Ицо, Цецо, Йоцо - подозирам, че при тези има зависимост, която не виждам... някой знае ли я ?

Така и накрая на фермана султана си удари печата.

Та благодаря ако сте го прочели, ако нямате думи няма страшно и на мене не ми останаха, а ако имате думи моля напишете ги в едно мнение(дано не отнеса много псувни за изгубено време...)

Поздрави

Dream as if you'll live forever, live as if you'll die today.
James Dean

Ех, Мечо, такава попара си надробил, че никой не може да ти помогне... Що не си простичко разкажеш какво си "приготвил", може и да ти дадем някакъв акъл...

Ами в общи линии е, че прякорите се образуват от ударената сричка+наставка от тея дето съм ги дал. Тъпото е, че понякога се взима и съгласна от следващата сричка(Андрей-Андрьо), а понякога не и понякога ударението ми играе номера (Михаил-Мишо), а и понякога имам имена като тея дето са най-отдолу на фермана и те ме забиват там дето слънце не огрява. А и да не забравя фаворита в шитлистата ми 'Илия-Илко/Ильо' пак с ударението

Общо взето тва е...

Поздрави

Dream as if you'll live forever, live as if you'll die today.
James Dean

И по тази логика какво трябва да е умалителното от Михаил? Илшо??? А за Илия направо не знам какво имаш предвид? Ударението е на второто "и". Е и как да му викаме на Илия? Ико? Ичо? А Васил къде го забрави? Сильо, Силчо, Силко хич не ми звучат като умалителни.

За Янко единствено мога да ти кажа, че има име Яне /Яне Сандански/.

И защо смяташ, че ако има някакво правило, то трябва да е без изключения? И че изключенията трябва да се обясняват по някакъв сложен начин. Може тези умалителни да са такива каквито са просто заради благозвучие или поради аналогия с други умалителни. Освен това ми се струва, че от значение е и произходът на името. А и на различни места в България едно и също име може да се съкращава по различен начин.

Очевидно бях споменал Михаил, Илия и Андрей като изключения, които не мога да обясня. Незнам защо си си помислила нещо друго. Съгласен съм, че има изключения от всяко правило, но нали затова питам в този форум - за да разбера дали са изключения или аз бъркам? И сам мога да видя, че правилото не работи правилно при тях.

'Васил' е още едно изключение, което явно съм пропуснал, за което благодаря. Като спомена за произхода на имената - всичките 4 изключения са дошли през гръцкия език(За 'Андрей' не съм сигурен точно от къде идва, но знам, че означаваше камък, 'Михаил' е библейско име, 'Илия' също е библейско име, 'Васил' идва предполагам от 'василевс' или нещо подобно от гръцки). Може би това е причина за групово изключение на някои имена дошли от гръцки

За 'Яне' се чудих и аз, но в крайна сметка реших, че това е звателна форма, защото се употребява за 'Янко', а не съм сигурен дали съществува като реално име. Ако си сигурна, че е съществувало като име, не само като 'Яне Сандански', ще обясни произхода наистина.

Dream as if you'll live forever, live as if you'll die today.
James Dean

Очевидно бях споменал Михаил, Илия и Андрей като изключения, които не мога да обясня. Незнам защо си си помислила нещо друго.

Е аз само проверих дали правилно съм те разбрала като си направих от тези имена производни според првилото.

Михаил е еврейско име. Също като Гаврил и Самуил. "Ил" в случая май си е просто едно окончание. Умалителни от окончания не че не се образуват, но това по мои наблюдения се случва много рядко. И е лесно обяснимо. Щото като има на едно място един Михаил, един Гаврил, един Самуил и на всичките им викат примерно Илко, как ще се разбират тези хора?

Андрей е гръцко, но мисля, че не значи камък, а мъж. /камък е значението на Петър/. За Васил и аз така знам. Името Яне си съществува. Абсолютно съм сигурна. Гаранция давам. И не е никаква звателна форма, а си е съвсем нормално име. В моя род го има. /Да не говорим, че и Яне Сандански също е съществувал и си е съвсем реална личност./

За Пейо в линка, който са ти дали по-горе, пише, че идва от Петър. Пейчо съответно от Пейо. Някои имена май дават нещо като втора производна - едно умалително, от което се образува друго умалително. По същия начин /ако се вярва на горния сайт/ Панчо идва от Пано, а Пано от Панталеймон. /този преход също не е според правилото/. Освен това, случва се едно име да има различни умалителни версии - на Атанас му викат Наско обикновено, но може да му викат и Тако и Тано и Танас.

Сега се сещам и за името Борис. То си е съвсем българско. На Борис може да му викат Борко, може Боби, но никога не съм чувала умалително на това име с корена "рис".

Изобщо аз малко не разбрах какво точно искаш да направиш - да формулираш правило, да намериш изключения, да обясниш изключенията..... Ако кажеш по-конкретно за какво става дума, хората тук повече ще могат да ти помогнат.

Ами каквото се опитвам да направя е един "Academic paper", който не е задължително да е върха на лингвистичната мисъл и може да не включва всички имена и умалителни, но трябва да изглежда добре защитен. Целта ми е да създам силна обосновка за едно или повече правила и да отбележа ясно изключенията, като оставя впечастление за достатъчно покритие на имената. Затова съм си набелязал наставки, които са книжовни или общи и се опитвам да ги систематизирам.

Dream as if you'll live forever, live as if you'll die today.
James Dean

Ами щом е важно да оставиш впечатление за достатъчно покритие на имената, моят съвет е да вземеш всички галени имена от някой сборник. /В краен случай от първия линк на Adanedhel - в нета едва ли има по-добро./ Иначе човек се изкушава да даде само това, което потвърждава формулираното от него правило. Или най-малкото може да го заподозрат, че се е изкушил. А да оставиш впечатление за покритие ми се струва по-важно отколкото да намериш обяснение за всичките случаи. Все пак никой не очаква това от студент в Academic paper. И даже е по-интересно като остават някои открити въпроси. Хубава тема. Успех!

Благодаря, и на мен ми е много интересна темата и трябва да призная, че се занимавам толкова задълбочено по-скоро заради себе си, от колкото за писанието ми. Така или иначе най-близкото до България, до което стигат преподавателите ми е киселото мляко.

Dream as if you'll live forever, live as if you'll die today.
James Dean