Здравейте, наскоро си купих Българска диалектология на проф. Стойко Стойков и се чудех доколко може да се приеме за меродавна (имайки предвид, че е писана още преди създаването на атласа на българските диалекти).
Също интересно ми е какво мислите за преходните към сръбски говори (от двете страни на границата) - в книгата Ст. Стойков застъпва мнението, че с еднакво основание могат да бъдат причислени както към българския, така и към сръбския; също така казва, че в случая на говорещото ги население, езикът е без значение за националната самоопределба. Но:

"Общо взето, тия преходни говори имат редица фонетични и граматични черти, едни от които ги свързват с българската, а други със сръбската езикова система. Все пак трябва да се изтъкне , че по основните си граматични особености те са по-близо до българската езикова система, отколкото до сръбската, което показва и първичната принадлежност на населението".

Дали сравнително неутралния му тон се дължи на политическата обстановка?

ами ние доста сме обсъждали тази тема тук и в общи линии сме се споразумели по въпроса, че "езикът е диалект с армия и флот". това в случая значи, че единственто нещо, което определя кой говор от преходната зона към кой език спада, е държавната граница. мисля, че точно това е имал предвид и проф. Стойков.

еиковите граници между два сродни езика не са резки, а плавни. ако отидеш в Тетевен или Ловеч и сравниш говора с този в Пожаревац, те несъмнено ще ти се сторят много различни. но колкото повече се приближават до общата граница, толкова повече говорите и от двете страни почват да си приличат, докато не се стигне до една "сива зона" около самата граница, където само по геополитически критерии може да се отсече твърдо кой говор е по-скоро сръбски и кой по-скоро български.

колкото до меродавността на данните на Ст.Стойков, не мога да се произнеса компетентно, но във всеки случай много от явленията, описани от него, вече не съществуват. говорите се унифицират, населението се движи, хората се скупчват в областните центрове и други по-големи градове... скоро ще имаме само два диалекта: източен и западен.

my soul swims gently in her pool

Има една книга "Царибродския (димитровградски) говор", сега не помня от кой автор. Там се разглеждат особеностите на преходните говори и се показва, че наистина са по близки до българския отколкото до сръбския: фонетично-няма музикално ударение, няма меко ч, има Ъ, докато разликите с българската фонетика са малко-Л-то е друго, има сричкотворно Р, Ч/ДЖ вместо Щ/ЖД. Граматично се използват и падежи, но говора аналитизмът е много добре развит и т.н.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

"скоро ще имаме само два диалекта: източен и западен"
Уви, май вече си е така... Циганите комай са единствените пазители на диалектите
Но пък от друга страна налагането на книжовния език си има и положителни страни - спестена ни е втора Вардарска Македония (надявам се)

Това "ъ" сърбите по принцип ли си го нямат??? Нереално ми се струва, някак.
А нали част от проведената "реформа" в Македония се е състояла именно в изкореняването на този звук.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми сърбите нямат "ъ". Има нещ подобно в думи като "крв", ама не е истинско "ъ". Македонците са имали, но то4но поради сърбизацията са го загубили. Хубаво, породисто "ъ" имат словенците-4увал съм го с ушите си. Изобщо словенския по много неща прили4а пове4е на българския, отколкото сръбския на българкия.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Точно така, а "ъ" е един отличителен белег на българския език.
Много такива думи имат наистина, обаче без "ъ" пак не се разминава, това тяхното не е нормално
Опитвам се да го кажя без този звук, звучи твърде ядливо някак си.
Дрво, ми тъпо е.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От къде си в Бъгария?
Щото ако си от западна такава, изобщо нема да ти изглежда трудно.
Въпросните преходни диалекти имат "ъ", но не го ползват то4но в думи като "дрво" или "брзо". По това северозападните диалекти са то4но като сръбския. Някой тука беше давал навремето за пример думата "грмонь" - северозападно произношение на "агроном"
Виж

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм от въпросните грмонье (щото прадядо ми бил агроном и от там на всичките му наследници викат Агронома). С уточнението, че това (Грмоня) е как някои не особено образовани хора наричат Агронома (сиреч прадядо ми, дядо ми или баща ми). Класическият пример е един мой втори братовчед, който трябвало да върне някаква торба, но нямало никого в къщата на дядо ми. Братовчедът метнал торбата в двора и като се прибрал казал „грмоньете ги немаше и я фрли(х) торбата у тех.“ Та аз затова искам да си сменя фамилията на Грмонь
Сайтът за Северозапада е истински бисер и гарантирам, че още има хора, говорещи така в резервата

Редактирано от avataar на 10.06.05 23:20.

Ха, въпроса е, че звука "ъ" тъй или иначе се изговаря.
"брзо" -> добре, не казват бЪрзо, обаче казват брЪзо, нали
След две съгласни не може да им се размине :)
---
Видях малко от този сайт, че имам проблеми с БГ фрийките.
Ко праиш, че и ко паиш = какво правиш, ко стаа ве = какво става бе и чай = чакай, го има из нашия край, ний сме от дальеко и говорим на мьеко

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите