Може би някои от моите постинги са провокирали този въпрос. Аз твърдях, че първата основна характеристика [Балкан-1] на балканския езиков съюз е "еднаквото изразяване на родителното и дателното отношение". Това нещо се среща само по Нашенско, доколкото знам, но може да го има и другаде.

Фразата "еднаквото изразяване на родителното и дателното отношение" може би трябва да се уточни - става дума преди всичко за имената (а не за местоименията), освен това следва да се разбира и като "възможност за еднакво изразяване на родителното и дателното отношение" или "стремеж (тенденция) към еднакво изразяване на родителното и дателното отношение".

Наистина формата "кому" изразява само "дателно отношение", но тя е форма на въпросително лично местоимение, при това твърде архаична. Доста отдавна, още в пра-славянски или даже по-отдавна, "същинският" родителен падеж при личните местоименията е подтиснат от притежателните местоимения. Така че за "родителното отношение" се е питало с "чий" (също архаична дума, но съживена), което не е родителен падеж на лично местоимение.

А "възможността за еднакво изразяване на родителното и дателното отношение" се доказва от съвременната продуктивна форма "на кого", която еднакво замества и "кому", и "чий". Отклонение: Кратките дателни форми на личните местоимения също така еднакво изразяват родителното и дателното отношение.

А пък "стремежът (тенденция) към еднакво изразяване на родителното и дателното отношение" се доказва от архаизма (в една или друга степен) на формите "кому" и "чий".

Аналогични неща могат да се намерят и в новогръцки.

Редактирано от Xpиcтo Taмapин на 03.05.05 17:11.

Както казах по-горе въпросът ми беше провокиран от моето собствено объркване отговаряйки на един въпрос. А въпросът беше да се дадат примери на остарели/падежни форми в новобългарския.

Аз първоначално отговорих, че кому е Р.П., а кого е В.П., но после в една безсънна нощ се светнах, че кому е в същност Д.П.... но се и запитах то че е Д.П., Д.П. е но нема ли нещо ръпъ-вско в него?!

Благодаря за отговора!

нему (дат. п.) е отредено да бърка падежа (вин. п.) и да се чуди на кого (род. п.) мнението да слуша.

------------------------
Слушай беззвучието...

Може ли малко повече сведения какви са били местоименията за родителен и дателен преди уеднаквяването (дай му, книгата му) ? И съпътстващите ги въпросителни местоимения.

Още: защо на български, както и ти (нали може?) написа същински въпрос за р.п. е вече само чий? Друго, което ме озадачава е, че в българския винителния се окрива с ,,кого/какво'', а в руския с ,,кто/что'', родителния - с ,,чий'', а в руския - с ,,кого/чего''? Защо е настъпило такова омешване на въпросителните местоимения (кого е веднъж във винителен, веднъж в родителен)?

ПП: Май защо не е подходящият въпрос. Как е настъпило това омешване?

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Редактирано от ЯPOCTcлaв на 04.05.05 01:05.

Според мен - не. Този въпрос се задава към непрякото допълнение, а не към несъгласуваното определение. Може да има припокриване в някои диалекти, но не съм запозната добре с диалектите.

Съвпадението на кратките форми на личното местоимение-непряко допълнение и на кратките форми на притежателното местоимение идват от ранно съвпадане на някои от употребите на родителния и дателния падеж - по-точно на родителен за притежание и дателен за притежание, както и на липсата на форми в парадигмата на местоименията за трето лице.

Третоличните местоимения се появяват последни, в старобългарски още имаме употреба на "его" за изразяване на притежание - а това е родителен падеж на анафоричното местоимение във функция на лично (клитика), както и вече има срещания на форми "ему", което обаче в повечето случаи не е притежателно местоимение, а си е дателна форма, за което говори ограничената му употреба с някои глаголни форми.

В отговор на:

---

Може ли малко повече сведения какви са били местоименията за родителен и дателен преди уеднаквяването (дай му, книгата му) ? И съпътстващите ги въпросителни местоимения.

---

В отговор на:

---

защо на български .. същински въпрос за р.п. е вече само чий?

---

В отговор на:

---

Друго, което ме озадачава е, че в българския винителния се окрива с ,,кого/какво'', а в руския с ,,кто/что'', родителния - с ,,чий'', а в руския - с ,,кого/чего''?

---

В отговор на:

---

Друго, което ме озадачава е, че в българския винителния се окрива с ,,кого/какво'', а в руския с ,,кто/что''

---

В отговор на:

---

Как е настъпило това омешване?

---

Охх, аз съм учил руски, но от тъпите им таблици с въпроси и съответни окончания нищо не ми е останало в главата.

На знам защо, но на мене някак си на кого във ... и да се чуди на кого (род. п.) мнението просто не ми прилича на р.п.

Родителният, освен и други работи, основно можеш да запомниш, че изразява отношение на притежание. Както в другите постинги обясниха, открива се с въпроса "чий" (чия, чие), който днес заместваме все повече с "на кого". Мисля, че в р.п. "кого" винаги върви с предлог отпред (на, от, за). Винителен е само "кого", открива се, като се замести с "го". Дателен - пак "на кого", но тогава се замества с "кому".
Всъщност, нямаше смисъл да ги(вин.п.) казвам тези неща, защото вече бяха казани, и то от знаещи, докато аз се опирам само на ненаучната си езикова интуиция и вероятно начинът ми на изразяване буди само усмивки.

------------------------
Слушай беззвучието...