Разбира се, че никой не казва: *I returned yesterday the book. (Със звездичката пред изречението се отбелязва точно неграматичност.) Стори ми се интересна и показателна грешката, която този българин направи, докато говореше на английски. Предположих, че може да е заемане на структури направо от български. Причината може и да е друга разбира се.

Уви из учебниците, които имам, само мимоходом споменават за фокусната позиция, но ще потърся другаде. Доколкото знам я наричат по най-различни начини (TopP).

Тестът с разбърканите елементи е страхотен. Уви из тези нюхемпширски гори няма много българи, но двама трима познати все ще се намерят.

Не съм запознат с класификацията на Chomsky.

Словоредът в българския език е свободен в някакви граници. Много по-свободен е, отколкото в немски, френски или английски. По-свободен е и от руски, когато свободно се използва дупликацията, една от основните балкански характеристики.

Има една разлика между нашия и руския език във връзка с "фокусирането": в българския език фокусът е в началото на изречението, а в руския език е на края. Това представлява понякога проблем за преводачите и качеството на преводите. Отклонение: Колкото два езика са по-близки, толкова преводите между тях са по-трудни. Например, при официални срещи между България и Македония случките на припаднали в несвяст преводачки са редовни.

Във връзка с индоевропеистиката и словореда, имам да отбележа следното. Във всички индоевропейски езици има думи (например тези от среден род), при които формите за именителен и винителен падеж съвпадат. Следователно, от край време словоредът е бил призван да различи подлога от прякото допълнение, т.е. от край време при съмнение се прилагало правилото, че подлогът предшествува прякото допълнение.

Следват мои коментари по някои други постинги.

Следните изречения са правилни:

"Изпиха по бира гостите."

"Подариха ни книги децата." (от контекста трябва да е ясно дали "нам" или "нашите")

"Книга ни децата подариха." (от контекста трябва да е ясно дали "нам" или "нашите")

"Подариха децата ни книга." (нашите деца на някого, който не е споменат)

"Книгата вчера [я] върнах." (подтискане на дупликацията под руско влияние)

"Вчера книгата [я] върнах." (подтискане на дупликацията под руско влияние)

"Ни подариха книга децата." Както уважаемият съфорумник the_bomb е отбелязал, това е правилно в някои диалекти, изложени на силно гръцко влияние.

Цитат от "Нерзабираща":

"I returned yesterday the books" звучи точно толкова неестествено, както и "Аз върнах вчера книгите", освен ако наистина не се цели някаква ритмика, напр. в стихотворение. Иначе би било много странно, просто никой не говори така.
Сказуемото в този случай не е във фокусна позиция, всъщност в така построеното изречение (" Аз върнах вчера книгите") е трудно да се определи фокусната позиция на каквото и да е.

Английската фраза "I returned yesterday the books" има неестествен за английския език словоред. "Аз върнах вчера книгите" си е съвсем правилна фраза на български с фокус върху "аз" или "върнах" (според интонацията). За да фокусираме върху "вчера" или "книгите", трябва да ги поставим отпред: "Вчера върнах книгите." и "Книгите ги върнах вчера."

http://symsys.stanford.edu:8081/experiment/web_exp1/bulg_01_extraction_index.html

Ето един експеримент, който се провежда в Станфорд. Виж въпросите и видовете тестове.

>"Подариха ни книги децата." (от контекста трябва да е ясно дали "нам" или "нашите")
>
>"Книга ни децата подариха." (от контекста трябва да е ясно дали "нам" или "нашите")

Ако изключим поетичното говорене, първото изречение, без изобщо да се замилям (и при липса на контекст), интерпретирам го като "Подариха нам децата книги". Варианти са:

"Децата ни подариха книги." -- "нам"/"нашите" тук вече не мога да направя никаква интерпретация без контекст, еднакво вероятни са.
"Децата ни книги подариха." -- ако се говори за това кой какво е подарил на някого който не се споменава.
"Книги ни подариха децата." -- ако се говори за това кой какво е подарил на говорещите. Това също до известна степен е зависимо от контекста, слабо обаче, приблизително колкото "Подариха ни книги децата."
"Подариха децата ни книги." -- Това в общи линии е същото като "Подариха ни книги децата." (в това на какво се набляга), само дето "ни" е "нашите", и то независимо от контекста.

"coldplay is the kind of music computers will make when they get smart enough to make fun of humans"

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 04.05.05 16:41.

Не съм съвсем съгласен.

Ако разглеждаме изречението "Подариха ни книги децата.",
дали думичката "ни" означава "нам" или "нашите" се определя именно от контекста, а не от словореда. Ето Ви същия словоред: "Запиляха ни се по света децата."

и съвсем наскоро се появи рекламата, която ме накара да се дзверим в недоумение в телевизора:

Българите поздравяваме...