Съжалявам, моя грешка, сега отново прочетох постовете :) Всъщност, да. В руски върху всички родове ли се разпростираше?

Защо толкова последователно говорите за прихващане, заразяване и подобни?! Защо безпременно требе да е външно влияние, а не нещо до което балканските народи сами са стигнали?!

Въпросът ми е към Христо Тамарин и Лил.

и аз тка мисля.

преди време имаше една тема за езиковите паралелизми.

в нея например ставаше въпрос за това, че проходно [dh] се е развило от старо преградно по същия начин и при същите условия в гръцки и в испански.

както и че показателното местоимение се е превърнало в определителен член в романските езици, в българския и в гръцкия (to първоначално е било точно такова).

не е задължително - а при гръцкия и испанския си е направо невъзможно - всичко това да е плод на взаимни влияния.

my soul swims gently in her pool

Редактирано от the_bomb на 24.04.05 18:32.

сходния климат.Примерно.

Няма,Улур,нощно време сън за мен
спомням си го с жал огромна
бор на бурята желязна...

Не съм сигурна дали правилно разбирам въпроса тир ivx. Може би ако го формулираш по-разгърнато..
Ако питаш дали всички явления в езика и по-конкретно в българския са резултата на влияние отвън - не, естествено. Например, тенденцията към аналитизъм според мен е вътрешно заложен импулс в ИЕ езиците, само че в едни се развива по-бързо, в други по-бавно. Тази тенденция се отнася включително и за славянските езици. Интересният въпрос тук е защо в българския аналитизмът е постигнал почти пълна и окончателна победа, поне що се отнася до системата на имената, а в други езици, съседни или сродни - не. Вероятно тук вече става дума за влияние, което не е причина, но е катализатор на някакъв процес. Другият интересен въпрос е защо тази тенденция почти не е засегнала глаголната система или поне там този процес е много по-бавен. Аз лично нямам хипотеза, ще ми е интересно ако имате предположения.

Да се върна към аналитизма в славянските езици. Не съм съгласна, че в руския отсъства тази тенденция и има увеличаване на падежите. В съвременния руски числителните на практика вече не се скланят, глаголното управление се променя в посока на продуктивните падежи като род., вин. и предл. (новите глаголи са с такова управление, а част от старите глаголи променят в разговорната реч управлението си в посока на тези падежи). Ако се сравни склонитбената система в стбг и в съвременния руски е съвсем очевидно, че има намаляване на броя и типовете окончания. Класификацията на падежите е металингвистичен въпрос, дали ще бъдат 5 или 10 падежа е въпрос по-скоро на класификация. За нов падеж може да се говори при появата на нови окончания, които да съответстват и на отделно значение. В родителния падеж има множество значения, на които обаче съотвества едно и също окончание. Затова за 2 род. падежа не може да се говори. В предложния падеж, развил се от два бивши падежа, има само за част от думите 2 различни окончания: был в лесу, но говорить о лесе. Само че думите, които изискват окончание -у в местно значение, са крайно ограничена (около 20-30 думи), при това от столетия непродуктивна (непопълваща се с нови думи) група. Т.е. пак се върви към унификация на окончанията, а не към увеличаването им.
Така че аналитизмът ще победи во всем мире!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами може

а може би някои неща просто се случват - защо трябва да търсим обяснение?

понякога забравяме, че езикът е стихия и голяма част от утвърдилите се в него иновации са се утвърдили случайно благодарение на късмет и щастливо стечение на обстоятелствата.

чудя се дали изобщо щеше да има гръцко койне в този му вид, ако не беше маниакалната амбиция на Александър Велики.

my soul swims gently in her pool

В отговор на:

---

чудя се дали изобщо щеше да има гръцко койне в този му вид, ако не беше маниакалната амбиция на Александър Велики

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, да я развие.

иначе на твоя въпрос: гледам доста систематично търсите причини за едно или друго най-вече в турския (неща като презизказно наклонение и т.н.), това че нещо не се среща у сродни езици не е проблем, всеки си има уникалности

не само това щеше да е различно.
Той ми е любим довод при спор с (за предпочитане) марксисти за ролята на личността в историята.
Не е нито Ленин,нито Адолф,с техните"неизбежни исторически сили(да,бе !),но какво бихме били без неговият елинизъм?
Вс епак,излизаме от тематиката на клуба,моля да оставите без внимание тая ми вметнатост!

Няма,Улур,нощно време сън за мен
спомням си го с жал огромна
бор на бурята желязна...

дано днес ми остане време да я развия.

ако не - утре

то няма много за развиване, де

my soul swims gently in her pool