Zdreveite,

Predlagam vi edna interesna zadachka. Kakvo ste kazgete da napravim purvia standart (sistema ot pravila) za pisane na bulgarski na latinica. Dori i da ste protiv tazi ideia kato cialo pak mozge da se vkluchite - nai-vazgno e udovolstvieto ot intelektualnoto upraznenie pri razreshavane na redicata prakticheski problemi, koito ste vuzniknat.

Kato za nachalo napravih edna vuzmozgna tablica ot pravila za ispisavne na nikoi bulgarski zvukove(bukvi) na latinica:


Tova e samo nachaloto. Ot tuk natatuk vsichko zavisi ot nas.
Ima edno edinstveno vazgno uslovie. Mogat da budat izpolzvani edinstveno latinski bukvi (ili kombinacia ot takiva) ot angliiskata azbuka.

(Za ispisvaneto na edin i sust zvuk e vuzmozgno da ima poveche ot edin nachin, no neka kato nachalo ne slagame poveche ogranichenia i pravila(te ste doidat po-kusno))

Za da sum maksimalno otkroven ste spomena, che vuznameriavam da obobstia rezultatite ot posledvastata konstruktivna diskusia (ako ima takava razbira se) i da napravia website s tiah.


Ta tova e.

Good luck



PS. (Osnovnata tema tuk ne e zasto triabva da ima takuv standart ili vuobste triabva li da go ima. Zadachata e izcialo teoritichna i predpolaga uchastieto na shirok krug specialisti i nespecialisti; lingvisti, informatici, statistici, luboznaikovci i t.n.)



"In umbra, igitur, pugnabimus"

Редактирано от errata на 02.04.05 17:29.

че тенденцията е все повече към писане на български думи с букви от българската азбука т.е. че се наблюдава една тенденция към "кирилизиране" на (писменото) общуване в българското нет пространство и че масово темите писани с литински букви се игнорират - не се четат, не се дискутира по тях, към авторите има силно изразено негативно отношение - та като изключим този факт, мисля може обективно да се твърди че вече се е наложила система за замяна на кирилицата с латиница. Нещо, което ти си пренебрегнал/пренебрегнала в твоята версия 1.0 Въпросната система е буквално "фонетичен" превод от кирилица на латиница, в чиято основа седи най разпространената система за "кирилизиране" при която при натискане на съответен клавиш с латински знак *t* на екрана се появява кирилският знак *т* съответстващ на фонема *т*, който изразява латинският знак. В следствие на начина по който е програмирана/написана/създадена съответната кирилизираща програма, при една немска клавиатура - защото аз ползвам немска - получаваме следните съответствия *които обаче са тъждествени и за английските клавиатури*:
При натискане на клавиша с изображение на латинската буква *w* на екрана се появява българският символ за звука *в* т.е. буквата *в*'
При натискане на клавиша с изображение на латинската буква *v* на екрана се появава българският символ за звуква *ж* т.е. буквата *ж*
При натискане на клавиша с изображение на латинската буква *q* на екрана се появява българският символ за звука *я* т.е. буквата *я*
При натискане на клавиша с изображение на латинската буква *j* на екрана се появява българският символ за звука *й* т.е. буквата *й*
При натискане на клавиша с изображение на латинската буква *y* на екрана се появява българският символ за звука *ъ* т.е. буквата *ъ*
Съответно тъй като влиянието е взаимно, поне аз наблюдавам при хора, ползват и кирилизиращи програми от рода на "фонетичната кирилица" и заменят български букви с латински, тенденцията когато пишат с латински букви на български език вместо *я* да пишат *q*, вместо *й* *j*, вместо *ъ* да пишат *y*, вместо *ж* да пишат *v*. Интересни са случаите с *в*, където най често се ползва латинската буква *v* - това води до дублирането на знака, който се използва за изобразяване на две различни фонеми *ж* и *в*. Съответно думите, в които и двете фонеми се срещат, една от тях - най често *ж* - се заменя или със знака *z* или със знака *j*. Което от своя страна води до дублиране на знака за изразяване на други две фонеми *ж* и *з* или *ж* и *й* и което пък води до нови "креативни" решения, ако в някоя друга дума се срещат и двете съответни фонеми. Любопитно е как е решен и въпросът с изобразяването на някои други фонеми - като *ш* и *ч* - които по ред причини (в общия случай за спестяване на място при писане на смс-и например или пък за спестяване на време за изписване при комуникация в реално време напр. чат) се използват цифрови символи - а именно 6 за *ш* и 4 за *ч*, чиято употреба води началото си предполагаемо от фонетичната прилика/еднаквост между началните звуци в двете думи обозначавани от съответните цифри и съответните звуци
С други думи: подобна състема от правила, както вече казах по горе, си съществува вече от много време и лично аз не виждам смисъл да се измисля нова, след като тази, която вече се е наложила го е направила именно защото е била максимално функционална. Като добавим и тенденцията към кирилизиране на общуването - в тази връзка: за теб няма ли малко синьо квадратче горе вдясно над полето за отговор, където да пише КРЕДОР т.е. за теб кирилизатор няма ли? - по мое мнение, с това което правиш си губиш времето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Blagodaria za otgovora.

Kakto kazah tova ne e nisto poveche ot edna intelektualna igra i kato takava mozge da bude svurzana s risk ot zaguba na vreme, no zasto puk ne.

Ti predlozgi (ili po-skoro oburna vnimanie) na fakta, che niakoi hora izpolzvat 6 vmesto ш cifrata 6 i 4 vmesto ч. Za suzgalenie nie ne mozgem da priemem tezi "novovuvedenia" zastoto te ne spazvat nai-vazgnoto (i edinstveno) uslovie v igrata - da se izpolzvat samo "angliiski latinski" bukvi. Za suzgalenie version 1.0 ostava nepromenena

Ochakvam novi predlozgenia.

PS. (Tova ne e tema zasto triabva da ima takuv standart ili vuobste triabva li da go ima. Zadachata e izcialo teoritichna i predpolaga uchastieto na shirok krug specialisti i nespecialisti; lingvisti, informatici, statistici, luboznaikovci i t.n.)

"In umbra, igitur, pugnabimus"

Ако се ограничим до 26те букви на съвременната основна латиница:
ж, й, х, ч, ш, щ, ъ, ь, ю, я
zh, j, x, ch, sh, sht, y, j, ju, ja

С този вариант се избягват всякакви двусмислици:
- x срещу sh/ch/zh/sht позволява разлика между сх и ш, зх и ж и т.н.
- i и j: koito и kojto
- y за ъ пък пази принципа 6 гласни и 6 букви за тях

Иначе zg за ж е крайно лош избор: muzga (тука дали съм искал да напиша мъжа или звучната българска дума мъзга?)

APT har superku-krefter

Аз веднъж събрах в таблица всички варианти на изписване на латиница на българските букви:

ж - g, z, zh, j; zg не съм срещала ама щом казваш
ч - 4, ch, c, tch
ш - sh, 6
ъ - u, y, a, x
я - q, ia, ya, a
х - h, x

за други не се сещам

ноу съч гейм
Няма значение какво ние или по точно ти можеш или не можеш да приемеш; по важно е какво вече е прието от потребителите и се е наложило и разпространило като функционално. Ти може и да обичаш теоретични полемики и интелектуални игри с участието на широк кръг от специалисти и любители, но въпросът е: кому служи цялото това философстване? Какъв е смисълът да се установят набор правила за транскрибирането на български фонеми с "английски латински" букви и този набор правила дори да се публикува? Каква е целта? Или се занимаваш с нещо просто заради самата идея да се занимаваш с нещо? Съответно в случая е мой проблема, че не проумявам смисъла на твоята игра или по скоро - че за мен е неприемлив самият факт, че за теб смисълът на играта е в самия процес на играене.
Колкото по отношение на твоята версия 1.0: мога да разбера, че отказваш да приемеш транскрибиането на *ш* и *ч* с 6 и 4 защото не отговаря на поставеното от теб условие. Както обаче виждаш, аз съм дала/обърнала внимание и на няколко други възможности за записване с латински букви на български звуци; при това тези възможности са реално действащи и нещо повече - обяснила съм и на каква логика действат. Не виждам обаче коментара ти по тях. Отделно, че съм отбелязала и факта, че поради несъответствието броя български фонеми и латински знаци за изписването им се наблюдава и определена креативност по отношение използваните транскрибции; като тази креативност варира не само от пишещ до пишещ, но дори и в рамките на един и същ текст написан от един конкретен потребител. Би ли ми обяснил с какъв набор правила би следвало да се обхване тази креативност, след като е почти невъзможно да се установят закономерностите в нейните проявления? Т.е. за да се изпише едно изречение от порядъка на "виждам че имаш снимки от жаневското езеро" дали ще се използва транскрибция като
vijdam 4e imash snimki ot janevskoto ezero
или
vizdam 4e imash snimki ot zanevskoto ezero
или
wivdam 4e imash snimki ot vanewskoto ezero
или
vizhdam 4e imash snimki ot zhanevskoto ezero
или
vizdam 4e imash snimki ot zanevskoto esero
или още някоя от поне 10тината възможни е въпрос на проява на лично творчество за постигане на максимална разбираемост при провежданата комуникация?
Лично аз, мисля да се въздържда от повече участие в темата - най малкото защото нямам желание да влагам повече усилия в дешифриране на маймуницата, с която пишеш. За мен е проява на неуважение към родния ти език и към хората, които те четат при наличие на онлайн кирилизатор да пишеш с латински букви. Отделно, че както споменах намирам предложената от теб "игра" за безсмислена, особено при условие че вече има действаща транскрибция наложена от практиката и разпространена сред болшинството все още пишещи на латиница потребители имено заради функционалността и: винаги съм считала че науката - поне лингвистиката - следва да описва живия език използван в реалността, да събира данни, които да изследва и систематизира и на чията база да прави изводи и съответно евентуални прогностики за бъдещо развитие на езиците. Но това при наличие на някаква реалност, при наличие на вече съществуваща и то съществуваща поради функционалността си система и особено при наличие на тенденцията подобни системи да отпадат, заради засилващия се обществен натиск на български език да се пише с български букви...ти да предлагаш и да предписваш някаква измислена кой знае от къде система от правила и с условия и без цел и без смисъл...ох, съжалявам...за мен просто ситуацията граничи с абсурдното и в тази връзка: прекратявам по нататъшното си участие в "играта" ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз съм привърженик на стандарт със съответствие 1 буква към 1 буква, при пълна взаимозаменяемост на ь и й и незадължителност на ю, я и щ.

OK

Dobre za cifrite mozge bi stei napravim izkluchenie osobeno ako priemem, che te sa proiava na kreativnost. A ne napravih komentar vurhu vsichko keto si napisal/a prosto zastoto:
- niamah dostatuchno vreme
- predpochitah da subera malko poveche mnenia
- ne beshe po-temata (izviniavi, che ne mi se obsuzdat preimustestvata na latiniciata nad kirilicata, no tova prosto e druga tema).


Vse pak blagodaria za mneniata

"In umbra, igitur, pugnabimus"

Абе шъ ме прощаваш, ама не съм съвсем съгласен с теб.
Стандартно съответствие кирлица/латиница за български има още от 50-те години. Проблемът с него е, че има диакритични знаци, което на практика значи, че за да се приложи при компютрите, е необходимо да се приложи още един процес, съизмерим с "кирлизацията". Таблицата изглежда така:


Дали тази или друга таблица, стандарт е необходим, и то спешно. Задължителен и наложен чрез закон за публична употреба. Резултатът от истеричната кампания срещу латиницата (наследство от съветския "опит" за глобализиране на кирилицата които нашите "другари" усърдно имитираха навремето, само дето единицата "гПа" не хвана дикиш) е на практика пълна аборигенизация на българския език- латиницата не се използва по-малко, но за сметка на това напълно хаотично. Един град като Шумен може да се види по 5-6 начина, а повечето от градовете са по принцип незапомняеми и неоткриваеми в никакви атласи и справочници. В това отношенмие сме доста зад страни като Япония или Македония например-но очевиднио при нас практичнот мислене не е много на почит
Мото мнение е : приема се закон за съответстиве кирилица-латиница, който става задължителен за всички публични надписи на латиница на български. Латиницата задължително да се учи в училище, да се дублират всички табелки по улиците и пр. и да се създаде "имидж" на езика на латиница.
Подчертавам-не става въпрос да се замени кирилицата с латиница или нещо такова, както плашат по вестниците. Става въпорс да се улесни живота на всички: администрация, туризъм, електронна обработка на данни, бизнес, картография и т.н.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

по нашиот край
Мдааа, а пък ти ще да ме прощаваш, но точно стандарт за изписване или транскрибиране на български звуци с латински букви си има и последно мисля беше актуализиран недалечната 1990 и нещо си - като нещото си ми се губи, но мисля беше 98-99: друг е въпросът, че хората не го знаят, но това не е проблем на държавата; много добре си спомням по времето когато го сменяха трябваше да си правя задграничния паспорт и навсякъде из МВР-тата имаше табели и списъци с новия стандарт. Точно спрямо този стандарт фонемът "ж" например, който съществено присъства в името ми, се изписва с буквите *zh* - унд кайн зау ферщеет ви дас айгентлих аусгешпрофен зол т.е. никой у немско не е наясно че въпросната комбинация трябва да бъде произнесена като *ж*. Да не говорим че звукът *ж* в немския изобщо не съществува, освен в чуждици, повечето от които - заемки от френски - и то най вече собствени имена или наименования на професии. Такива са напр. Jaklin или Ingenieur и както сам забелязваш в единия случай едното се изписва с "j", а в другия с "g" Да виждаш някакво съответствие или някаква възможност горкият Хер Мюлъ да се досети че въпросното "zh" трябва да се произнесе *ж* освен ако аз не му го съобщя? Същото е и във френския мисля - ти поне, доколкото си спомням имаш познания по френски - с коя буква там се изобразява тамошния звук *ж*? Добре, ако в даден език Х *ж* не съществува като звук, в даден език У съществува, но се среща само в чужди думи, в даден език З съществува и се изписва със знак различен от знака на изхобния ни език Б, администрацията на държавата с език Б според теб как точно или какви точно символи следва да комбинира и приложи, за да е наясно всеки един средностатестически гражданин с майчин език Х, У или З че тук става въпрос за звука *ж*? Усещаш ли че единни правила, които да могат да отговорят на всички нужди и да бъдат разбираеми на всякъде поне засега няма, не може и да има? Според наложената система за транскрибция на български звуци на латиница *я* се изписва "ya", *ц* се изписва "ts", *ж* се изписва "zh" - това са поне тези, които на мен са ми известни.
Тоест: освен че закона, чието приемане ти предлагаш, вече съществува, има и една малка подробност, че въпросният закон е приложим единствено за транскрибция на лични имена/собствени имена - друг е въпросът доколко. Както мисля ти показах по горе, няма начин с латински букви или техни комбинации да се "преведат" на латиница звуци, които дори не съществуват в съответния латински език или да се намерят евентуално комбинации, които да са разбираеми за всички говорещи латински езици т.е. универсални. Или предлагаш да транскрибираме с латински букви "министерство на науката и образованието да речем"
Друг е въпросът, че поне моята начална теза - тъй като авторът на темата изрично каза, че няма смисъл и цел в нея, всичко било игра, искал просто да събере възможни варианти за транскрибции, да ги публикува в мрежата етц. - беше че в случая говорим за създаване на система от правила, която може да се ползва в интернет пространството и то специфично при чат общуване/писане на имейл-и/писане на смс-и т.е. за осъществяване на връзка между хора, които в момента не разполагат с кирилизираща програма - ерго не могат да пишат на кирилица в реално време. Просто за мен създаването на подобни правила в друг контекст освен за използването им за улесняване на чат комуникацията няма смисъл, тъй като от една страна те вече си съществуват поне що се отнася до публичната сфера (държавна и фирмена администрация, туризъм, икономика и прочие които ти си изброил); от друга - освен когато се комуникира с чужденци, а тогава се използва вече съответният им чужд език - се наблюдава нарастващата тенденция да се ползва кирилица *виж всички кампании срещу "шльокавицата"*. Всички български страници - или поне преобладаващото болшинство от тях - са писани на кирилица; няма - или ако има то е минимален брой - страници, в които да е написано българско съдържание с латински букви. Публичните сайтове са писани на български и имат и английски превод на съдържанието, но никъде, ама никъде в тях български думи не са написани с латински букви с идеята, че така ще са разчитаеми или разбираеми за не-българи. Да се пише на български език с латински букви, освен в случай на крайна необходимост, е срамота за този който го прави; изключвам изписването на собствени имена на градове и прочие в самата България дублирано и на латиница и на кирилица; но се съгласи че между двете неща паралел няма. Макар че ако ти ми покажеш къде в германия имената на улиците освен на латиница са изписани и на кирилица или на турски/арабски - въпреки броя на славяните, турците и арабите живеещи там, както и въпреки огромния брой туристи, които посещават страната - "браво" ще ти кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно съм съгласна. Най-малкото трябва да има унифицирана форма под която да се изписват нещата при латинизиране, при превод от български за на чужди езици.

Препоръчителна форма. Която да е лесна за използване и логична. Тва с чарките не ебава.

Трябва да се натъпче един единствен модел на главите на хората, щото аз кво да напрая като Х не получава кирилични СМС от моя на нейния телефон, а? да спръ да си комуникирам с нея, е не може така. И секи път чета смси на различни азбуки. Станах транскриптор.LOL


И трябва да е ясно какви са правилата, щото така секи си пише както си иска. Ние може само да се радваме на упоритостта на руснаците, иначе никой немаше да си скъса гъзъ с извинение да има ВЪОБЩЕ начин за коумникация на кирилица. Тъй че не се оплаквай ти вобще. Щеха да ни заебът мноу бързо. Или щяхме да чакаме адски много време докато и на нас се случи благото да ни се обърне внимание. ICQ ала бала. Не че и сега не си е така.

Тоя ДЖСМ няма българско меню, оня не знам какво си. Хаос. И на тоя хаос отгоре пълна анархия в латинизацията. Не може!

Лелка ми идва и мъ пита как е по-правилно да пиша ж на латиница. АЗ кво да държа морал на леля ми, как ти не пишеш СМСи на кирилица.

Ами ако не искат да правят унификации нека да въведат стандарти за ДжСМи където да е ясно, че всеки официално внесен ДЖСМ има възможности за българско писане.

Иначе все сме си в гьола. И няма излизане от там!

I taka za sega imame varianta na avataar:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от errata на 02.04.05 23:12.

Пуснах ти една идейка по канелката, ама очевидно не е стигнала до тебе
Спорът изобщо не е кое на кой чужденец колко му уйдисва на неговия език: спорът е дали изобщо трябва принципа да бъде такъв: да се пише на латиница така, че читател от еди-коя си нация като го прочете , да звучало като на бългаски. Е, аз казвам че не трябва да е това, доколкото знам не сме колония нито на Франци, нито на Англия. и затова казвам, че поредната "МВР танскрипция' е пълна олигофрения: GUEORGUI ставал GEORGI, a IOVCHO-YOVTCHO, щото да не било като за французи, а за хамериканци. Пълна дивотия, дем херн Мольъъ иш шаисегаль ви ес аусгешпрохен вирд, ер виль'с еинфах меркен унт шпета егальво видафинден.
Ти случайно да имаш представа ка звучи Torbjörn Hägstaed? Няма да се сетиш, а да ти го каже някой, веднага ще го забравиш. Обаче написано, се помни лесно и няма проблеми след 3 дена да си го припомниш например. Зацепваш ли? Освен това си остава така и след 20 години, а не примерно променено и адаптирано гражданите от испански произход например.
Таблеки на руски има на много места, например в баден-Баден, и ще се появяват веднага, където се появи сериозен брой руснаци. Въпрос на практичност. За турски надписи на немски имена въпроса не е адекватен, надявам се разбираш защо.
Накратко: въпрос на елементарна практичност и самоуважение след трябва да се пише на латиница, да се прави грамотно , организирано и цивилизовано. Колко често се пише на латиница не е довод: даже само имената в паспортите и улиците е достатъчна причина за въвеждане направила.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

нещо ти куца леко логическото съждение:

спорът е дали изобщо трябва принципа да бъде такъв: да се пише на латиница така, че читател от еди-коя си нация като го прочете , да звучало като на бългаски. Е, аз казвам че не трябва да е това, доколкото знам не сме колония нито на Франци, нито на Англия.

Какъв е тогава смисъла да се пишат с латински букви български думи, ако не един чужденец да придобие представа за автентичното звучене на въпросните думи *визирам конкретно собствените имена*? Защото няма смисъл да се пишат с латински букви български думи с цел да ги разбират българи: за това е създадена кирилица преди около грубо казано 1000 години или си забравил?
Отделно че по горния цитат "се бие" с този по долу:

Накратко: въпрос на елементарна практичност и самоуважение след трябва да се пише на латиница, да се прави грамотно , организирано и цивилизовано. Колко често се пише на латиница не е довод: даже само имената в паспортите и улиците е достатъчна причина за въвеждане на правила.

Именно де, имена в паспортите и на улиците написани на латиница са необходими на кого? Не на българите при всички случаи; на чужденците. С цел каква: да се придобие съответна представа как се казва въпросният човек. Тогава, не е ли логично тези правила да имат за цел максимално добре и унифицирано да предадат звучението на българските думи на чужденците?
Защото - с риск да се повторя, потретя и похилядня - за българите звученето на българските думи се предава с кирилицата.
Отделно - и това пак го повтарям - и се опитвам и аз да ти обясня за не знам си кой път: правила си съществуват. Съществуват си и последно - поне по мое знание - бяха актуализирани 1998-99та. Допускам да са били евентуално наново актуализирани - но това е станало след тази дата и при всички случаи вече без мое знание. Това, че ти, аз и сульо пулев не сме наясно с правилата, не значи че ги няма, че ако ги има не са грамотно, организирано и цивилизовано измислени или че ако ги има и не ни отърват вината за това е в тях, а не в нас.
Съгласна съм и се съгласих още в предното си мнение, че да се дублират собствени имена на места и както и лични имена е смислено, макар и само донякъде, именно защото няма начин да се намери унифицирана система, която да транскрибира българското звучене адекватно и пълноценно за всички възможни чужди езици. Извън този частен случай, изписването на български звуци с латински букви за българи е първо неприемливо, второ безмислено - тъй като си имаме кирилицата именно за да пишем с нея на родния си език български - освен ако не говорим както ти казах за интернет комуникации или смс общуване, където фактът, че няма възможност да се пише на кирилица налага прибягването до транскрибирането на български звуци с латински букви. Но дори там нуждата и обстоятелствата вече са наложили една що годе "универсална" система на писане, която въпреки всичко варира. И точно затова твърдя, че в самата тема - първоначалната - поне за мен смисъл няма, тъй като аз не съм от хората, които разбират игрането заради самото игране както се изрази автора. Дотук всьо понял?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нещо ти куца леко логическото съждение:

спорът е дали изобщо трябва принципа да бъде такъв: да се пише на латиница така, че читател от еди-коя си нация като го прочете , да звучало като на бългаски. Е, аз казвам че не трябва да е това, доколкото знам не сме колония нито на Франци, нито на Англия.
Какъв е тогава смисъла да се пишат с латински букви български думи, ако не един чужденец да придобие представа за автентичното звучене на въпросните думи *визирам конкретно собствените имена*? Защото няма смисъл да се пишат с латински букви български думи с цел да ги разбират българи: за това е създадена кирилица преди около грубо казано 1000 години или си забравил?


Не виждам за какво противоречие говориш?
Налага се да пишем на латиница, да го правим тогава по унифициран и практичен начин, а не както би било удобно на читатели от не знам какви си народи.

Оставам с впечатлението, че според теб писания текст служи като читанка, тоест за да знае някои какво да прочете.
Писания текст обаче служи освен това и за съхранение, разпространение и визуално предаване на езика и чак тогава идват мърдащите с устни пред вестника селяни. Фонетичната функция, или както се изразяваш "добре и унифицирано предаването на звученето на чужденците " е безнадеждно умряла работа. Представи си името Емил, което МВР прилежно пише на латиница и написано на латиница, бива произнесено от немец- дали Емил изобщо би се сетил , че става въпрос за него? Кажи на някой Holger "Холгер" както го четеш на български - никога няма да разбере, че е неговото име.
Така че забрави тая работа със звученето- думите не се четат фонетично, те се разпознават , а ако са непознати, от друг език, така или иначе не можеш да ги произнесеш правилно без подготовка.
Функцията на предаването с латиница в паспорти, улици и т.н. (както и на всяка писмена система) е друга-създаване на съхраним и възпроизводим и постоянен писмен модел на думата. По просто казано, на полицията в Барселона най-вероятно и е все едно как звучи името на Velitchko Zhotev в родното му село, но със сигурност ще го опандизи ако го види да се подвизава под името Velichko Jotev, което според теб е същото име, защото се опитва да предаде едно и също звучене.
От тая гледна точка трябва не "система, която варира според нуждите", а точно а точно фиксирана такава и колкото по-скоро , толкова по -добре.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

ми наистина не ми харесват азбуките които ползват комбинация от букви за да предадат звук. така почват да се доближават до логографичните писмености. като ще е фонетична, да е фонетична. макар че вече май няма смисъл - западняците ще кажат "ние затова ли въведохме уникода, само да пишем _T("tekst") и да стане още по-голям хаос?". проблемите с кирилицата не са тежки, и макар че още разни говеда правят сайтове със чарсет кирилица, то уникода ще се наложи и ще забравим проблемите със кирилицата. мисля че чистата латиница не позволява представянето на всички звуци едно към едно. тя не стига дори за звуците в английския. за звуците в българския би стигнала, ако обаче използваме някои от буквите без фонетична близост - например v за ж, y за ъ и някоя излишна за ш, например х. разбира се трябва да се откажем от щ, ю,я. никой няма да се навие, не аради щтоюто и ято, а заради фонетичната разлика. може разбира се да се ползват и цифрите, но и на това никой няма да се навие официално. всъщност стандарт за кирилица ИМА - това е стандарта за изписване на имената по личните карти и паспортите. който иска може да го ползва. аз лично вече бича на кирилица навсякъде, отдавна не съм имал проблем. а ако имам, просто няма да ползвам съответния софтуер, който прави проблема.

нищо ново на този етап, а каквото съм имал да кажа по въпроса е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето моето предложение , което не е далеч от вече съществуващи варианти:
Аа -Aa
Бб -Bb
Вв -Vv
Гг -Gg
Дд- Dd
Ее-Ее
Жж-Zh zh
Зз - Z z
Ии - I i
Йй - I i
Кк - Kk
Лл- Ll
Мн -Mm
Нн - Nn
Оо -Oo
Пп- Pp
Рр - Rr
Сс - Ss
Тт - Tt
Уу - Uu
Фф - Ff
Хх - Hh (Hemus , Haskovo , harno , hayde , haydutin)Ch ( Christos , Christo , christianin,christiansko, chrizantemi , chrizostom) Kh (khan , khleb , khizha , ...)
Цц- Ts , ts (tsenata , Tserovo ) Cc ( citat , Car , Cecilia , cikoria , centrum)
Чч - Ch , ch
Шш - Sh , sh (Shumen , Shipka....)
Щщ- Sht sht
Ъъ - Ее ( Peter , Dimiter ,Alexander, arbiter , termometer , sveter) Uu(Bulgaria,
bulgarsko , bulgarski) Aa (Tarnovo , valshebno , varh , tagata, vazglavni-
tsa, vazduh , targvame....) Или в некои случаи апостроф '
Ьь - Ii ( Kolio , Ilio , minior , olio )
Юю - Yu , yu (yugoslavia , yug , priyutno , yunak)
Яя - Ya , ya ( Yabulka , yazovir , Yambol , ) Ia , ia ( Bulgaria , Yugoslavia , Slovenia,
Italia , Francia , Finlandia)
Дж , дж - J j ( jezveto , i drugi dumi )
Nadyavam se , che tova e edin inteligenten sposob za prepisvaneto na bylgarski ezik s latinskiya alfabet. Povecheto chuzhdentsi dnes govoryat angliiski . Informacionnite tabeli napisani s kirilitsata i po tozi nachin biha bili dobre chitaemi i
za posetitelite na Bulgaria , no i za horata koito imat zhelanieto da nauchat bulgarski kolkoto mozhe nay lesno !

{0} Онези, на които не им се четат глупости, нека да не четат този мой постинг.

{1} Постановка на задачата.

{1.1} Възможните приложения на латиницата за предаване на текстове на български език ги виждам така:

{1.1.1} в документите за самоличност и другаде при предаване на лични имена, наред с текста на кирилица;
{1.1.2} в указателните табели за улиците и пътищата и другаде при предаване на топоними, наред с текста на кирилица;
{1.1.3} в адресите на писмата от чужбина като следствие от (а) и (б);
{1.1.4} когато устройството (клавиатурата) не позволява текстът да се въведе на кирилица.

{1.2} Състояние в момента. Стотици системи се ползват от различни лица в Internet, e-mail, SMS, и т.н. Вярно е, че е имало някакви стандарти за транслитерация, но според мене основният проблем при тях е това, че не са замислени за българския език, а са имали пред вид например френски (по-рано) или английски (сега) - все езици, които фонетично са по-отдалечени от българския и имат неподходящ за нас исторически правопис.

{1.3} Първо изискване: Трябва да се създадат две подверсии при съвсем прости правила за транслитерация между тях:

{1.3.1} Едната А-подверсия да се ограничи с 26-те букви от кода ASCII, като се използват диграфи.

{1.3.2} Другата B-подверсия да използва не диграфи, а букви с диакритични знаци, с цел компактност.

{1.4} Второ изискване: Трябва да се създаде версия, подходяща преди всичко за българския език. Няма значение дали чужденците ще могат лесно да четат - достатъчно е да идентифицират имената, няма защо да искаме от тях да четат. По-важно е удобството за българите. И все пак, ако ще имаме пред вид чужди езици, то това следва да са езиците на нашите съседи, които и без това фонетично са по-близо до нашия и имат по-фонетичен правопис. Съседните ни езици са турски, румънски, хърватско-сръбски и гръцки.

{1.4.1} Съвременната турска писменност сега е една от най-добрите в Европа, понеже е създадена наскоро. Ако се доближим до нейното съвършенство, ашколсун.

{1.4.2} Румънската писменост (пък и албанската) също може нещо да ни предложи като решение.

{1.4.3} Хърватската писменост има предимство, че езикът е пак славянски.

{1.4.4} Гръцката писменост ни дава пример, че и там има подобен проблем. В древността имало приемливи правила за транслитерация от гръцки на латински, обаче не зная защо онези стари правила сега не ги харесват особено. Аз бих се придържал към тях. Но проблемът им все пак е по-лесен, понеже имат по-малко фонеми.

{1.5} Решението на задачата ще се състои от една безспорна част и един набор от варианти за решение на останалите спорни проблеми. Няма да предложа конкретна версия, а ще представя набор от версии, една от друга по-неприемливи. Но според мене приложеният системен подход все пак ще доведе до по-качествен резултат.

{2} Безспорна част от решението на задачата.

Безспорна изглежда на мене, други могат да спорят по тази част от решението на задачата.

{2.1} Неприемливо е възможностите за представяне на един звук да са повече от сега съществуващите. Например, звукът "ъ" сега се представя или с "ъ", или с "а". Ще се стремим да допуснем за звука "ъ" най-много две възможности за представяне, а ако може, само една.

{2.2} Звукът "й" се представя еднозначно като отделна фонема, отлична от гласната "и". Представянето на звука "й" се използва и като част от представянето на "я", "ю", "йо" и "ьо". С други думи, кирилските букви "й" и "ь" се предават еднакво, но конкретното им представяне не е безспорно.

{2.3} Звукът "х" се представя чрез "х". Казано на шега, вземам за пример гръцката азбука. Няма какво да се съобразявам с хърватски или турски. Западняците и без това не могат да произнасят този звук. За наше удобство, оставям за "х" същата буква. И ето как ще изглежда името ми при всички версии, които ще приведа: Xristo Tamarin. (Видях, че и съфорумникът avataar е предложил такъв вариант.)

{2.4} Буквата "h" се използва в A-подверсията {1.3.1} за преобразуване на буква с диакритичен знак към диграф. Тъй като не мога тук да пиша буква с диакритичен знак, ще привеждам само съответния диграф. За вида на диакритичния знак предпочитам ченгелче под буквата, както е в турски и румънски. Но приемам и варианта от хърватски. В случая просто това не е съществено.

{2.5} В по-общ смисъл, буквата "h" се използва само за модификация на предната буква. В този смисъл употребата й е допустима и в B-подверсията {1.3.2}.

{2.6} Неприемливо е една буква от ASCII, различна от "h", да съответства на повече от една кирилска буква и на повече от един звук. Допустима е или транскрипция, или транслитерация.

{2.7} Следното представяне на гласни с една буква е безспорно: "e", "a", "o", "i" ("и").

{2.8} Следното представяне на съгласни с една буква е безспорно: "b" ("б"), "d" ("д"), "f" ("ф"), "g" ("г"), "k", "l" ("л"), "m" ("м"), "n" ("н"), "p" ("п"), "r" ("р"), "s" ("с"), "t" ("т"), "x" {2.3}, "z" ("з").

{2.9} Следното представяне на съгласни с диграф е безспорно: "ch" ("ч"), "sh" ("ш"), "zh" ("ж").

{2.10} Буквосъчетанията "ия" и "ию" винаги се представят съответно във вида "иа" и "иу".

{3} Спорната част от решението на задачата.

Спорни остават следните проблеми:

{Ъ:?} Представянето на звука и буквата "ъ".
{У:?} Представянето на звука и буквата "у" (кирилско "у").
{В:?} Представянето на звука и буквата "в" (кирилско "в").
{Й:?} Представянето на звука и буквата "й" (а следователно и на "я", "ю", "йо" и "ь")
{Ц:?} Представянето на звука и буквата "ц".
{Щ:?} Представянето на буквата "щ".
{A:?} Представянето на звука "ъ" чрез буквата "а".
{Я:?} Представянето на буквата "ят" и променливото "я" (реверанс към стария правопис).

Освен буквата-модификатор "h", имаме на разположение още ASCII-буквите "c", "j", "q", "u", "w", "y".

За конкретните решения на задачата ще използвам сигнатурата {Ъ:?,У:?,В:?,Й:?,Ц:?,Щ:?,А:?,Я:?}. Ясно е, че някои комбинации ще бъдат несъвместими.

{3.1} {Ъ:?}
{3.1} {Ъ:?} Представянето на звука и буквата "ъ".
{3.1} {Ъ:?}

{3.1.1} {Ъ:1} Буквата "ъ" винаги се представя с ASCII-буквата "u". Предпочитан вариант.

{3.1.2} {Ъ:2} Буквата "ъ" винаги с представя с ASCII-буквата "y".

{3.1.3} {Ъ:3} Буквата "ъ" винаги с представя с ASCII-буквата "w".

{3.1.4} {Ъ:4} Подобно на румънски, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "a", т.е. с диграфа "ah".

{3.1.5} {Ъ:5} Подобно на албански, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "e", т.е. с диграфа "eh".

{3.1.6} {Ъ:6} Подобно на турски, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "i", т.е. с диграфа "ih".

{3.1.7} {Ъ:7} Буквата "ъ" се представя с вариант на ASCII-буквата "u", т.е. с диграфа "uh".

{3.2} {У:?}
{3.2} {У:?} Представянето на звука и буквата "у" (кирилско "у" и "ю").
{3.2} {У:?}

{3.2.1} {У:1} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "u". Несъвместимост с {Ъ:1}.

{3.2.2} {У:2} Кирилската буква "у" винаги се представя с вариант на буквата "u", т.е. с диграфа "uh". Подобна буква има в чешки. Несъвместимост с {Ъ:7}.

{3.2.3} {У:3} Кирилската буква "у" винаги се представя с ASCII-буквата "y". Прилагаме същия принцип, както при "х" - буквата да запазва формата си. Несъвместимост с {Ъ:2}.

{3.2.4} {У:4} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "w". Несъвместимост с {Ъ:3}.

{3.2.5} {У:5} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "v".

{3.2.6} {У:6} Кирилската буква "у" винаги се представя с вариант на ASCII-буквата "o", т.е. с диграфа "oh". Подобна буква има в полски.

{3.2.7} {У:7} Кирилската буква "у" винаги се представя с диграфа "ou" в А-подверсията, а B-подверсията - с чешкия вариант на буквата "ou" с кръгче отгоре. Предпочитан вариант. Съвместим с предпочитания вариант {Ъ:1}, понеже звукосъчетание "оъ" в български практически не се среща.

{3.3} {В:?}
{3.3} {В:?} Представянето на звука и буквата "в" (кирилско "в").
{3.3} {В:?}

{3.3.1} {В:1} Звукът и буквата "в" (кирилско "в") се представят с ASCII-буквата "v". Несъвместимост с {У:5}. Предпочитан вариант.

{3.3.2} {В:2} Звукът и буквата "в" (кирилско "в") се представят с ASCII-буквата "w". Несъвместимост с {У:4}, {Ъ:3}.

{3.4} {Й:?}
{3.4} {Й:?} Представянето на звука и буквата "й" (а оттук и на "я","ю","йо" и "ь")
{3.4} {Й:?}

{3.4.1} {Й:1} Звукът и буквата "й" се представят с ASCII-буквата "y". Несъвместимост с {У:3}, {Ъ:2,12}. ASCII-буквата "j" остава свободна за означаване на "жд" например, особено при избор на {Щ:2}. Предпочитан вариант.

{3.4.2} {Й:2} Звукът и буквата "й" се представят с ASCII-буквата "j".

{3.5} {Ц:?}
{3.5} {Ц:?} Представянето на звука и буквата "ц".
{3.5} {Ц:?}

{3.5.1} {Ц:1} Поддавайки се на традицията и на влиянието от славянските езици, звукът и буквата "ц" се представят с ASCII-буквата "c".

{3.5.2} {Ц:2} Отхвърляйки традицията и поддавайки се на влиянието от румънски и турски, звукът и буквата "ц" се представят с диграф "th". ASCII-буквата "c" остава свободна за стойността й в турски "дж". Предпочитан вариант. Отклонение: привърженик съм на идеята да заемем от сръбската кирилица буквата за "дж".

{3.6} {Щ:?}
{3.6} {Щ:?} Представянето на буквата "щ".
{3.6} {Щ:?}

{3.6.0} {Щ:0} Поддавайки се на традицията, колкото и слаба да е тя в случая, в буквата "щ" се представят поотделно двата звука: "sht".

{3.6.1} {Щ:1} Но забелязвайки, че имаме свободни ASCII-букви, предпочитам да представям буквата "щ" с буквата "q". Ако и ASCII-буквата "j" е свободна {Й:1}, то "j" ще е звучният вариант на "q".

{3.7} {А:?}
{3.7} {А:?} Представянето на звука "ъ" чрез буквата "а".
{3.7} {А:?}

{3.7.0} {А:0} Придържайки се към традицията, продължаваме да означаваме звука "ъ" чрез буквата "а", ако той така се означава в официалния правопис.

{3.7.1} {А:1} Отхвърляйки стереотипите, означаваме звука "ъ" винаги като звук "ъ", дори когато в официалния правопис той се означава с буквата "а". Предпочитан вариант.

{3.8} {Я:?}
{3.8} {Я:?} Представянето на буквата "ят" и променливото "я".
{3.8} {Я:?}

{3.8.0} {Я:0} Придържайки се към новата традиция, продължаваме да означаваме старата буква "ят" така, както се произнася в официалния правоговор: чрез "е" или "я".

{3.8.1} {Я:1} Правейки реверанс към стария правопис, допускаме представяне на старата буква "ят" с диграфа "eh", т.е. с модифицирана буква "е". Предпочитан вариант.

{3.8.2} {Я:11} Отдавайки дан на стария правопис, представяме старата буква "ят" на историческото й място с диграфа "eh", т.е. с модифицирана буква "е".


{4} Заключение.

{4.1} Предпочитаният вариант има сигнатура {Ъ:1,У:7,В:1,Й:1,Ц:2,Щ:1,А:1,Я:1}. Prevklyouchvam na nego. Zabelehzvam, che boukvata "w" ostana svobodna. Ami dobrew, v A-podvewrsiata tawzi bouwkva qe mowzhe pri nouwja da se izpowlzva za "modifikawthia" na oudawrenata glawsna. No rehdko qe ima nouja realno ot neyu.

{4.2} Mozhe da se zapazva originalniut pravopis v nehkoi doumi i osobeno v choujite imena. Primeri: "kompyoutur/computer", "modifithiram/modificiram" i t.n.

{4.3} I na kraju, ne vuzpriemayte vsichko tova mnogo na seriozno.

защото в българския реално има 26 фонеми, т.е. буквите в латиницата са достатъчни

я, ю, щ са всъщност (йа, йу, шт), а ь и й са едно и също.

да използжаме максимално това, което ни предлага като букви латиницата.
Колкото и необичайно и странно, и неловко да изглежда отначало, въпрос на привикване е. А именно:
а - a
б - b
в - v
г - g
д - d
е - e
ж - j
з - z
и - i
й - y
к - k
л - l
м - m
н - n
о - o
п - p
р - r
с - s
т - t
у - u
ф - f
х - h
ц - c
ч - q
ш - x
щ - xt
ъ - w
ь - y
ю - yu
я - ya

Всъщност, необичайна е употребата на само три букви от латиницата - q, x и w. Какво пък толкова. Но ще си имаме максималния набор от букви за припокриване с кирилските. Това съвсем сериозно.
Щото, например, как би написал Жан, а аз да не си помисля, че си написал Сган, ако приемем някои от кирилските букви да се изразяват с комбинации от латински букви?
Категорично против съм настоящи букви, изразяващи един звук, да бъдат заменяни с комбинация от две или повече букви на латиница. Или пък да има дубъли (например z = з, ж).

------------------------
Слушай беззвучието...

също така смятам, че българския правопис трябва да приема за вярно писането както на щ, ю, я, така и на шт, йу, ья и да отпадне правилото й/ь.

Ами за "й" и "ь" съм съгласен, защото почти никой вече не прави осезаема разлика между едното и другото. Да, "й" изразява йотацията на съответната гласна след него (на практика само "о"), докато "ь" - омекотяване на съгласната пред него. Но кой ти прави разлика вече в звученето на ПеТЬо и ЙОтко, например? Май само специалистите. Намирам за излишни също и "щ", "ю" и "я", макар че, ако бъдем последователни в това отричане, трябва да се откажем и от "ч"(тш), след като това е звук, получен от сливането на два други звука. Още повече, че за аналогичния "дж" нямаме отделна буква. Ако стигнем до крайност, може и "ц"(тс) да отхвърлим. Ето от тук идва лично за мен вътрешното объркване за разумната необходимост от отказване от някои букви.

------------------------
Слушай беззвучието...

ами все пак ч го произнасям (предполагам и се чува) по-различен начин от тш, същото важи и за ц/тс, докато я, ю и щ независимо по кой от двата начина са написани не мога да ги произнеса различно.

дз и дж май ги има само в чуждици и то много рядко, пък и моето наблюдение е, че хората все по често произнасят съвсем отчетливо "дж" когато искат да коворят "културно"

всъщност влиянието на правописа върху правоговора май е съвременна тенденция която се забелязва не само в българския. гледам децата в училище ги учат да казват "ей" вместо "ъа" за неопределителния член в английския.