Абсолютно съм съгласна. Най-малкото трябва да има унифицирана форма под която да се изписват нещата при латинизиране, при превод от български за на чужди езици.

Препоръчителна форма. Която да е лесна за използване и логична. Тва с чарките не ебава.

Трябва да се натъпче един единствен модел на главите на хората, щото аз кво да напрая като Х не получава кирилични СМС от моя на нейния телефон, а? да спръ да си комуникирам с нея, е не може така. И секи път чета смси на различни азбуки. Станах транскриптор.LOL


И трябва да е ясно какви са правилата, щото така секи си пише както си иска. Ние може само да се радваме на упоритостта на руснаците, иначе никой немаше да си скъса гъзъ с извинение да има ВЪОБЩЕ начин за коумникация на кирилица. Тъй че не се оплаквай ти вобще. Щеха да ни заебът мноу бързо. Или щяхме да чакаме адски много време докато и на нас се случи благото да ни се обърне внимание. ICQ ала бала. Не че и сега не си е така.

Тоя ДЖСМ няма българско меню, оня не знам какво си. Хаос. И на тоя хаос отгоре пълна анархия в латинизацията. Не може!

Лелка ми идва и мъ пита как е по-правилно да пиша ж на латиница. АЗ кво да държа морал на леля ми, как ти не пишеш СМСи на кирилица.

Ами ако не искат да правят унификации нека да въведат стандарти за ДжСМи където да е ясно, че всеки официално внесен ДЖСМ има възможности за българско писане.

Иначе все сме си в гьола. И няма излизане от там!

I taka za sega imame varianta na avataar:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от errata на 02.04.05 23:12.

Пуснах ти една идейка по канелката, ама очевидно не е стигнала до тебе
Спорът изобщо не е кое на кой чужденец колко му уйдисва на неговия език: спорът е дали изобщо трябва принципа да бъде такъв: да се пише на латиница така, че читател от еди-коя си нация като го прочете , да звучало като на бългаски. Е, аз казвам че не трябва да е това, доколкото знам не сме колония нито на Франци, нито на Англия. и затова казвам, че поредната "МВР танскрипция' е пълна олигофрения: GUEORGUI ставал GEORGI, a IOVCHO-YOVTCHO, щото да не било като за французи, а за хамериканци. Пълна дивотия, дем херн Мольъъ иш шаисегаль ви ес аусгешпрохен вирд, ер виль'с еинфах меркен унт шпета егальво видафинден.
Ти случайно да имаш представа ка звучи Torbjörn Hägstaed? Няма да се сетиш, а да ти го каже някой, веднага ще го забравиш. Обаче написано, се помни лесно и няма проблеми след 3 дена да си го припомниш например. Зацепваш ли? Освен това си остава така и след 20 години, а не примерно променено и адаптирано гражданите от испански произход например.
Таблеки на руски има на много места, например в баден-Баден, и ще се появяват веднага, където се появи сериозен брой руснаци. Въпрос на практичност. За турски надписи на немски имена въпроса не е адекватен, надявам се разбираш защо.
Накратко: въпрос на елементарна практичност и самоуважение след трябва да се пише на латиница, да се прави грамотно , организирано и цивилизовано. Колко често се пише на латиница не е довод: даже само имената в паспортите и улиците е достатъчна причина за въвеждане направила.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

нещо ти куца леко логическото съждение:

спорът е дали изобщо трябва принципа да бъде такъв: да се пише на латиница така, че читател от еди-коя си нация като го прочете , да звучало като на бългаски. Е, аз казвам че не трябва да е това, доколкото знам не сме колония нито на Франци, нито на Англия.

Какъв е тогава смисъла да се пишат с латински букви български думи, ако не един чужденец да придобие представа за автентичното звучене на въпросните думи *визирам конкретно собствените имена*? Защото няма смисъл да се пишат с латински букви български думи с цел да ги разбират българи: за това е създадена кирилица преди около грубо казано 1000 години или си забравил?
Отделно че по горния цитат "се бие" с този по долу:

Накратко: въпрос на елементарна практичност и самоуважение след трябва да се пише на латиница, да се прави грамотно , организирано и цивилизовано. Колко често се пише на латиница не е довод: даже само имената в паспортите и улиците е достатъчна причина за въвеждане на правила.

Именно де, имена в паспортите и на улиците написани на латиница са необходими на кого? Не на българите при всички случаи; на чужденците. С цел каква: да се придобие съответна представа как се казва въпросният човек. Тогава, не е ли логично тези правила да имат за цел максимално добре и унифицирано да предадат звучението на българските думи на чужденците?
Защото - с риск да се повторя, потретя и похилядня - за българите звученето на българските думи се предава с кирилицата.
Отделно - и това пак го повтарям - и се опитвам и аз да ти обясня за не знам си кой път: правила си съществуват. Съществуват си и последно - поне по мое знание - бяха актуализирани 1998-99та. Допускам да са били евентуално наново актуализирани - но това е станало след тази дата и при всички случаи вече без мое знание. Това, че ти, аз и сульо пулев не сме наясно с правилата, не значи че ги няма, че ако ги има не са грамотно, организирано и цивилизовано измислени или че ако ги има и не ни отърват вината за това е в тях, а не в нас.
Съгласна съм и се съгласих още в предното си мнение, че да се дублират собствени имена на места и както и лични имена е смислено, макар и само донякъде, именно защото няма начин да се намери унифицирана система, която да транскрибира българското звучене адекватно и пълноценно за всички възможни чужди езици. Извън този частен случай, изписването на български звуци с латински букви за българи е първо неприемливо, второ безмислено - тъй като си имаме кирилицата именно за да пишем с нея на родния си език български - освен ако не говорим както ти казах за интернет комуникации или смс общуване, където фактът, че няма възможност да се пише на кирилица налага прибягването до транскрибирането на български звуци с латински букви. Но дори там нуждата и обстоятелствата вече са наложили една що годе "универсална" система на писане, която въпреки всичко варира. И точно затова твърдя, че в самата тема - първоначалната - поне за мен смисъл няма, тъй като аз не съм от хората, които разбират игрането заради самото игране както се изрази автора. Дотук всьо понял?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нещо ти куца леко логическото съждение:

спорът е дали изобщо трябва принципа да бъде такъв: да се пише на латиница така, че читател от еди-коя си нация като го прочете , да звучало като на бългаски. Е, аз казвам че не трябва да е това, доколкото знам не сме колония нито на Франци, нито на Англия.
Какъв е тогава смисъла да се пишат с латински букви български думи, ако не един чужденец да придобие представа за автентичното звучене на въпросните думи *визирам конкретно собствените имена*? Защото няма смисъл да се пишат с латински букви български думи с цел да ги разбират българи: за това е създадена кирилица преди около грубо казано 1000 години или си забравил?


Не виждам за какво противоречие говориш?
Налага се да пишем на латиница, да го правим тогава по унифициран и практичен начин, а не както би било удобно на читатели от не знам какви си народи.

Оставам с впечатлението, че според теб писания текст служи като читанка, тоест за да знае някои какво да прочете.
Писания текст обаче служи освен това и за съхранение, разпространение и визуално предаване на езика и чак тогава идват мърдащите с устни пред вестника селяни. Фонетичната функция, или както се изразяваш "добре и унифицирано предаването на звученето на чужденците " е безнадеждно умряла работа. Представи си името Емил, което МВР прилежно пише на латиница и написано на латиница, бива произнесено от немец- дали Емил изобщо би се сетил , че става въпрос за него? Кажи на някой Holger "Холгер" както го четеш на български - никога няма да разбере, че е неговото име.
Така че забрави тая работа със звученето- думите не се четат фонетично, те се разпознават , а ако са непознати, от друг език, така или иначе не можеш да ги произнесеш правилно без подготовка.
Функцията на предаването с латиница в паспорти, улици и т.н. (както и на всяка писмена система) е друга-създаване на съхраним и възпроизводим и постоянен писмен модел на думата. По просто казано, на полицията в Барселона най-вероятно и е все едно как звучи името на Velitchko Zhotev в родното му село, но със сигурност ще го опандизи ако го види да се подвизава под името Velichko Jotev, което според теб е същото име, защото се опитва да предаде едно и също звучене.
От тая гледна точка трябва не "система, която варира според нуждите", а точно а точно фиксирана такава и колкото по-скоро , толкова по -добре.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

ми наистина не ми харесват азбуките които ползват комбинация от букви за да предадат звук. така почват да се доближават до логографичните писмености. като ще е фонетична, да е фонетична. макар че вече май няма смисъл - западняците ще кажат "ние затова ли въведохме уникода, само да пишем _T("tekst") и да стане още по-голям хаос?". проблемите с кирилицата не са тежки, и макар че още разни говеда правят сайтове със чарсет кирилица, то уникода ще се наложи и ще забравим проблемите със кирилицата. мисля че чистата латиница не позволява представянето на всички звуци едно към едно. тя не стига дори за звуците в английския. за звуците в българския би стигнала, ако обаче използваме някои от буквите без фонетична близост - например v за ж, y за ъ и някоя излишна за ш, например х. разбира се трябва да се откажем от щ, ю,я. никой няма да се навие, не аради щтоюто и ято, а заради фонетичната разлика. може разбира се да се ползват и цифрите, но и на това никой няма да се навие официално. всъщност стандарт за кирилица ИМА - това е стандарта за изписване на имената по личните карти и паспортите. който иска може да го ползва. аз лично вече бича на кирилица навсякъде, отдавна не съм имал проблем. а ако имам, просто няма да ползвам съответния софтуер, който прави проблема.

нищо ново на този етап, а каквото съм имал да кажа по въпроса е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето моето предложение , което не е далеч от вече съществуващи варианти:
Аа -Aa
Бб -Bb
Вв -Vv
Гг -Gg
Дд- Dd
Ее-Ее
Жж-Zh zh
Зз - Z z
Ии - I i
Йй - I i
Кк - Kk
Лл- Ll
Мн -Mm
Нн - Nn
Оо -Oo
Пп- Pp
Рр - Rr
Сс - Ss
Тт - Tt
Уу - Uu
Фф - Ff
Хх - Hh (Hemus , Haskovo , harno , hayde , haydutin)Ch ( Christos , Christo , christianin,christiansko, chrizantemi , chrizostom) Kh (khan , khleb , khizha , ...)
Цц- Ts , ts (tsenata , Tserovo ) Cc ( citat , Car , Cecilia , cikoria , centrum)
Чч - Ch , ch
Шш - Sh , sh (Shumen , Shipka....)
Щщ- Sht sht
Ъъ - Ее ( Peter , Dimiter ,Alexander, arbiter , termometer , sveter) Uu(Bulgaria,
bulgarsko , bulgarski) Aa (Tarnovo , valshebno , varh , tagata, vazglavni-
tsa, vazduh , targvame....) Или в некои случаи апостроф '
Ьь - Ii ( Kolio , Ilio , minior , olio )
Юю - Yu , yu (yugoslavia , yug , priyutno , yunak)
Яя - Ya , ya ( Yabulka , yazovir , Yambol , ) Ia , ia ( Bulgaria , Yugoslavia , Slovenia,
Italia , Francia , Finlandia)
Дж , дж - J j ( jezveto , i drugi dumi )
Nadyavam se , che tova e edin inteligenten sposob za prepisvaneto na bylgarski ezik s latinskiya alfabet. Povecheto chuzhdentsi dnes govoryat angliiski . Informacionnite tabeli napisani s kirilitsata i po tozi nachin biha bili dobre chitaemi i
za posetitelite na Bulgaria , no i za horata koito imat zhelanieto da nauchat bulgarski kolkoto mozhe nay lesno !

{0} Онези, на които не им се четат глупости, нека да не четат този мой постинг.

{1} Постановка на задачата.

{1.1} Възможните приложения на латиницата за предаване на текстове на български език ги виждам така:

{1.1.1} в документите за самоличност и другаде при предаване на лични имена, наред с текста на кирилица;
{1.1.2} в указателните табели за улиците и пътищата и другаде при предаване на топоними, наред с текста на кирилица;
{1.1.3} в адресите на писмата от чужбина като следствие от (а) и (б);
{1.1.4} когато устройството (клавиатурата) не позволява текстът да се въведе на кирилица.

{1.2} Състояние в момента. Стотици системи се ползват от различни лица в Internet, e-mail, SMS, и т.н. Вярно е, че е имало някакви стандарти за транслитерация, но според мене основният проблем при тях е това, че не са замислени за българския език, а са имали пред вид например френски (по-рано) или английски (сега) - все езици, които фонетично са по-отдалечени от българския и имат неподходящ за нас исторически правопис.

{1.3} Първо изискване: Трябва да се създадат две подверсии при съвсем прости правила за транслитерация между тях:

{1.3.1} Едната А-подверсия да се ограничи с 26-те букви от кода ASCII, като се използват диграфи.

{1.3.2} Другата B-подверсия да използва не диграфи, а букви с диакритични знаци, с цел компактност.

{1.4} Второ изискване: Трябва да се създаде версия, подходяща преди всичко за българския език. Няма значение дали чужденците ще могат лесно да четат - достатъчно е да идентифицират имената, няма защо да искаме от тях да четат. По-важно е удобството за българите. И все пак, ако ще имаме пред вид чужди езици, то това следва да са езиците на нашите съседи, които и без това фонетично са по-близо до нашия и имат по-фонетичен правопис. Съседните ни езици са турски, румънски, хърватско-сръбски и гръцки.

{1.4.1} Съвременната турска писменност сега е една от най-добрите в Европа, понеже е създадена наскоро. Ако се доближим до нейното съвършенство, ашколсун.

{1.4.2} Румънската писменост (пък и албанската) също може нещо да ни предложи като решение.

{1.4.3} Хърватската писменост има предимство, че езикът е пак славянски.

{1.4.4} Гръцката писменост ни дава пример, че и там има подобен проблем. В древността имало приемливи правила за транслитерация от гръцки на латински, обаче не зная защо онези стари правила сега не ги харесват особено. Аз бих се придържал към тях. Но проблемът им все пак е по-лесен, понеже имат по-малко фонеми.

{1.5} Решението на задачата ще се състои от една безспорна част и един набор от варианти за решение на останалите спорни проблеми. Няма да предложа конкретна версия, а ще представя набор от версии, една от друга по-неприемливи. Но според мене приложеният системен подход все пак ще доведе до по-качествен резултат.

{2} Безспорна част от решението на задачата.

Безспорна изглежда на мене, други могат да спорят по тази част от решението на задачата.

{2.1} Неприемливо е възможностите за представяне на един звук да са повече от сега съществуващите. Например, звукът "ъ" сега се представя или с "ъ", или с "а". Ще се стремим да допуснем за звука "ъ" най-много две възможности за представяне, а ако може, само една.

{2.2} Звукът "й" се представя еднозначно като отделна фонема, отлична от гласната "и". Представянето на звука "й" се използва и като част от представянето на "я", "ю", "йо" и "ьо". С други думи, кирилските букви "й" и "ь" се предават еднакво, но конкретното им представяне не е безспорно.

{2.3} Звукът "х" се представя чрез "х". Казано на шега, вземам за пример гръцката азбука. Няма какво да се съобразявам с хърватски или турски. Западняците и без това не могат да произнасят този звук. За наше удобство, оставям за "х" същата буква. И ето как ще изглежда името ми при всички версии, които ще приведа: Xristo Tamarin. (Видях, че и съфорумникът avataar е предложил такъв вариант.)

{2.4} Буквата "h" се използва в A-подверсията {1.3.1} за преобразуване на буква с диакритичен знак към диграф. Тъй като не мога тук да пиша буква с диакритичен знак, ще привеждам само съответния диграф. За вида на диакритичния знак предпочитам ченгелче под буквата, както е в турски и румънски. Но приемам и варианта от хърватски. В случая просто това не е съществено.

{2.5} В по-общ смисъл, буквата "h" се използва само за модификация на предната буква. В този смисъл употребата й е допустима и в B-подверсията {1.3.2}.

{2.6} Неприемливо е една буква от ASCII, различна от "h", да съответства на повече от една кирилска буква и на повече от един звук. Допустима е или транскрипция, или транслитерация.

{2.7} Следното представяне на гласни с една буква е безспорно: "e", "a", "o", "i" ("и").

{2.8} Следното представяне на съгласни с една буква е безспорно: "b" ("б"), "d" ("д"), "f" ("ф"), "g" ("г"), "k", "l" ("л"), "m" ("м"), "n" ("н"), "p" ("п"), "r" ("р"), "s" ("с"), "t" ("т"), "x" {2.3}, "z" ("з").

{2.9} Следното представяне на съгласни с диграф е безспорно: "ch" ("ч"), "sh" ("ш"), "zh" ("ж").

{2.10} Буквосъчетанията "ия" и "ию" винаги се представят съответно във вида "иа" и "иу".

{3} Спорната част от решението на задачата.

Спорни остават следните проблеми:

{Ъ:?} Представянето на звука и буквата "ъ".
{У:?} Представянето на звука и буквата "у" (кирилско "у").
{В:?} Представянето на звука и буквата "в" (кирилско "в").
{Й:?} Представянето на звука и буквата "й" (а следователно и на "я", "ю", "йо" и "ь")
{Ц:?} Представянето на звука и буквата "ц".
{Щ:?} Представянето на буквата "щ".
{A:?} Представянето на звука "ъ" чрез буквата "а".
{Я:?} Представянето на буквата "ят" и променливото "я" (реверанс към стария правопис).

Освен буквата-модификатор "h", имаме на разположение още ASCII-буквите "c", "j", "q", "u", "w", "y".

За конкретните решения на задачата ще използвам сигнатурата {Ъ:?,У:?,В:?,Й:?,Ц:?,Щ:?,А:?,Я:?}. Ясно е, че някои комбинации ще бъдат несъвместими.

{3.1} {Ъ:?}
{3.1} {Ъ:?} Представянето на звука и буквата "ъ".
{3.1} {Ъ:?}

{3.1.1} {Ъ:1} Буквата "ъ" винаги се представя с ASCII-буквата "u". Предпочитан вариант.

{3.1.2} {Ъ:2} Буквата "ъ" винаги с представя с ASCII-буквата "y".

{3.1.3} {Ъ:3} Буквата "ъ" винаги с представя с ASCII-буквата "w".

{3.1.4} {Ъ:4} Подобно на румънски, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "a", т.е. с диграфа "ah".

{3.1.5} {Ъ:5} Подобно на албански, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "e", т.е. с диграфа "eh".

{3.1.6} {Ъ:6} Подобно на турски, буквата "ъ" се представя с вариант на буквата "i", т.е. с диграфа "ih".

{3.1.7} {Ъ:7} Буквата "ъ" се представя с вариант на ASCII-буквата "u", т.е. с диграфа "uh".

{3.2} {У:?}
{3.2} {У:?} Представянето на звука и буквата "у" (кирилско "у" и "ю").
{3.2} {У:?}

{3.2.1} {У:1} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "u". Несъвместимост с {Ъ:1}.

{3.2.2} {У:2} Кирилската буква "у" винаги се представя с вариант на буквата "u", т.е. с диграфа "uh". Подобна буква има в чешки. Несъвместимост с {Ъ:7}.

{3.2.3} {У:3} Кирилската буква "у" винаги се представя с ASCII-буквата "y". Прилагаме същия принцип, както при "х" - буквата да запазва формата си. Несъвместимост с {Ъ:2}.

{3.2.4} {У:4} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "w". Несъвместимост с {Ъ:3}.

{3.2.5} {У:5} Кирилската буква "у" винаги с представя с ASCII-буквата "v".

{3.2.6} {У:6} Кирилската буква "у" винаги се представя с вариант на ASCII-буквата "o", т.е. с диграфа "oh". Подобна буква има в полски.

{3.2.7} {У:7} Кирилската буква "у" винаги се представя с диграфа "ou" в А-подверсията, а B-подверсията - с чешкия вариант на буквата "ou" с кръгче отгоре. Предпочитан вариант. Съвместим с предпочитания вариант {Ъ:1}, понеже звукосъчетание "оъ" в български практически не се среща.

{3.3} {В:?}
{3.3} {В:?} Представянето на звука и буквата "в" (кирилско "в").
{3.3} {В:?}

{3.3.1} {В:1} Звукът и буквата "в" (кирилско "в") се представят с ASCII-буквата "v". Несъвместимост с {У:5}. Предпочитан вариант.

{3.3.2} {В:2} Звукът и буквата "в" (кирилско "в") се представят с ASCII-буквата "w". Несъвместимост с {У:4}, {Ъ:3}.

{3.4} {Й:?}
{3.4} {Й:?} Представянето на звука и буквата "й" (а оттук и на "я","ю","йо" и "ь")
{3.4} {Й:?}

{3.4.1} {Й:1} Звукът и буквата "й" се представят с ASCII-буквата "y". Несъвместимост с {У:3}, {Ъ:2,12}. ASCII-буквата "j" остава свободна за означаване на "жд" например, особено при избор на {Щ:2}. Предпочитан вариант.

{3.4.2} {Й:2} Звукът и буквата "й" се представят с ASCII-буквата "j".

{3.5} {Ц:?}
{3.5} {Ц:?} Представянето на звука и буквата "ц".
{3.5} {Ц:?}

{3.5.1} {Ц:1} Поддавайки се на традицията и на влиянието от славянските езици, звукът и буквата "ц" се представят с ASCII-буквата "c".

{3.5.2} {Ц:2} Отхвърляйки традицията и поддавайки се на влиянието от румънски и турски, звукът и буквата "ц" се представят с диграф "th". ASCII-буквата "c" остава свободна за стойността й в турски "дж". Предпочитан вариант. Отклонение: привърженик съм на идеята да заемем от сръбската кирилица буквата за "дж".

{3.6} {Щ:?}
{3.6} {Щ:?} Представянето на буквата "щ".
{3.6} {Щ:?}

{3.6.0} {Щ:0} Поддавайки се на традицията, колкото и слаба да е тя в случая, в буквата "щ" се представят поотделно двата звука: "sht".

{3.6.1} {Щ:1} Но забелязвайки, че имаме свободни ASCII-букви, предпочитам да представям буквата "щ" с буквата "q". Ако и ASCII-буквата "j" е свободна {Й:1}, то "j" ще е звучният вариант на "q".

{3.7} {А:?}
{3.7} {А:?} Представянето на звука "ъ" чрез буквата "а".
{3.7} {А:?}

{3.7.0} {А:0} Придържайки се към традицията, продължаваме да означаваме звука "ъ" чрез буквата "а", ако той така се означава в официалния правопис.

{3.7.1} {А:1} Отхвърляйки стереотипите, означаваме звука "ъ" винаги като звук "ъ", дори когато в официалния правопис той се означава с буквата "а". Предпочитан вариант.

{3.8} {Я:?}
{3.8} {Я:?} Представянето на буквата "ят" и променливото "я".
{3.8} {Я:?}

{3.8.0} {Я:0} Придържайки се към новата традиция, продължаваме да означаваме старата буква "ят" така, както се произнася в официалния правоговор: чрез "е" или "я".

{3.8.1} {Я:1} Правейки реверанс към стария правопис, допускаме представяне на старата буква "ят" с диграфа "eh", т.е. с модифицирана буква "е". Предпочитан вариант.

{3.8.2} {Я:11} Отдавайки дан на стария правопис, представяме старата буква "ят" на историческото й място с диграфа "eh", т.е. с модифицирана буква "е".


{4} Заключение.

{4.1} Предпочитаният вариант има сигнатура {Ъ:1,У:7,В:1,Й:1,Ц:2,Щ:1,А:1,Я:1}. Prevklyouchvam na nego. Zabelehzvam, che boukvata "w" ostana svobodna. Ami dobrew, v A-podvewrsiata tawzi bouwkva qe mowzhe pri nouwja da se izpowlzva za "modifikawthia" na oudawrenata glawsna. No rehdko qe ima nouja realno ot neyu.

{4.2} Mozhe da se zapazva originalniut pravopis v nehkoi doumi i osobeno v choujite imena. Primeri: "kompyoutur/computer", "modifithiram/modificiram" i t.n.

{4.3} I na kraju, ne vuzpriemayte vsichko tova mnogo na seriozno.

защото в българския реално има 26 фонеми, т.е. буквите в латиницата са достатъчни

я, ю, щ са всъщност (йа, йу, шт), а ь и й са едно и също.