Niakoi mozge li da mi kazge koi sa nai vaznite factori pri razvitieto na razlichnite ezici. Indoevropeiskite naprimer: v nachaloto e bil edin sega sa 100 (nezanm tochnata cifra. Ima li nesto kato tablica koiato da podredi factorite po vazgnost. Naprimer na purvo miasto stepenta na izoliranost na dadena populcia , na vtoro miasto izobilieto na prirodni dadenosti i resursi (poveche iadene - poveche vreme za lezgane i bubrene i ot tuk po-burza evolucia na ezika ili obratnoto poveche vreme za umuvane na zakoni (gramatichni) , koito ste zamraziat ezika na opredeleno nivo).Primerite mi sa elementarni , no se nadiavam vuprosa da e razbiraem.

Blagodaria za otgovorite.

въпросът е ясен, но не и отговорът.

не виждам какъв фактор на средата би предопределил например прехода от синтетизъм към аналитизъм, или от изолиращ към аглутинативен език. ако изобщо се намерят такива фактори, те по-скоро биха били вътрешни на самия език.

в народния латински от времето на Империята например крайните -s и -m имат тенденцията да заглъхват, изчезва квантитетът на гласните и в резултат се получава смесване между е и i, между о и u, смесват се също b и v и така нататък. всичко това може да се приеме като условие за преход към аналитизъм, както е в съвременните романски езици. защото липсата на разлика между amabit (бъдеще време) и amavit (перфект) или между leget (бъдеще време) и legit (сегашно време) определено води до изчезване на бъдещето време такова, каквото е било в латинския. също така заличаването на разликата между mensis (именителен падеж) и mensem (винителен) е много стабилна предпоставка за изчезването на падежната система изобщо. но при всички тези закономерности има няколко проблема:

1. нищо не обяснява ЗАЩО именно b трябва да се приближи в изгласа си към v, защо трябва да изчезне квантитетът на гласните, защо трябва да се смесват е и i, да заглъхват краесловните -s и -m и т.н.
2. дори да се намери някакво обяснение за тези неща, то би било от най-общ характер, например изпадането на краесловните съгласни в народния латински може да се обясни с икономията на усилие, типична най-вече за разговорната и простонародна реч. но подобни общи положения са валидни за всички езици във всички епохи и не могат да обяснят защо става такова и такова развитие в даден конкретен език.
с това е свързано 3. никой не може да обясни защо дадена промяна води точно до този резултат, а не до някой друг. например старогръцкият корен за "виждане" е op-и заедно със суфикса -ma той трябва да даде думата за "око". съчетанието от съгласни -pm- , което би се получило в *op-ma, е трудно за произнасяне и затова двете съгласни трябва да се асимилират една друга. добре, но няма правило коя към коя трябва да се уподоби. и ето, в един от диалектите имаме omma, докато в друг имаме oppa. де го чукаш, де се пука! кой би могъл да обясни защо на едното място p се нагажда към m, а на другото точно обратното

S drugi dumi vsichko e sluchaino (pone v nachaloto).Napomnia mi na biologichnata evolucia. V nacahloto ima mutacii (ezikovi greshki ili netochnosti), ako te sa spoluchlivi (naprimer praviat dumata po kusa i lesna za proiznasiane bez pri tova da oburkvat smisula i) te se onaslediavat. Poniakoga se unaslediavat i ne tolkova spoluchlivi mutacii , no tova e prosto zastoto sa vuzniknali v sravnitelno izolirana populacia i niama factori koito da deistvat srestu tiah (naprimer hora ot susednia areal , koito ste se smeiat na vidoizmenenata duma). Sled kato purvonachalno edna mutacia se e ustanovila stabilno tia suszdava predpostavki za vuznikvaneto na novi podobni. Nesto kato verizgna reakcia. Mozge bi taka e vuzniknal analitizma v bulgarskia (bez niakakvi chuzdi vliania). V niakoe selo niakoi e zapochnal pochti na shega da navurzva v edno izrechenie dumi bez da izpolzva pravilnite okonchania samo tuk i tam po niakoi predlog v poveche. Drugite sa zapochnali da mu podruzgavat susto na maitap (nesto kato mestna moda). Decata
razbira se sa go vuzprieli nai-lesno i estesveno. Ot tam se e razprostranil kato mesten dialekt, a sled tova se prevurnal i v nesto kato obst beleg na ezika. Prilicha susto taka i na virus , kito se razpostraniva ot chovek na chovek ( bez razbira se da ima niakakvi vredni proiavi). No v nachaloto e bilo edna nisto i nikakva sluchainost ili zgelanieto na niakoi mesten tarikat da se napravi na po- intresen.

1. нищо не обяснява ЗАЩО именно b трябва да се приближи в изгласа си към v, защо трябва да изчезне квантитетът на гласните, защо трябва да се смесват е и i, да заглъхват краесловните -s и -m и т.н.


И аз много се чудя.

Пример: Византия е на английски Byzantine. Отде накъде, питам аз, английското *B* ще се произнася като наш`то *В* !?

You'll Never Walk Alone!

и в случая то се крие в старогръцкия град Бизантион на Босфора.
в латински името е заето още в Античността в оригиналния си гласеж и по-късно е започнало да обозначава империята, която е имала за столица този град. в този си вид то е заето във френски, английски и е разпространено из цяла Западна Европа, която, разбира се, е под влияние на латинския.
в езика на самите византийци обаче "б"-то прави византийския номер по някое време да премине във "в" и ние, като по-близки до Византия и повече под влиянието на гръцкия език, такъв, какъвто вече е бил по онова време, сме го заели в "мутиралата" му форма.

когато нещата опират до един корен от един език, най-често съществува обяснение. въпросът е обаче откъде се е пръкнал този език и защо е такъв. защо например в средногръцкия (византийски) б-то минава във в - това трудно може някой да ти каже!

ами в общи линии май е така, колкото и на езиковедите да не ни се ще...

Аха, ясно, разбрах те. Мерси.

Значи това обяснява и Babylon <=> Вавилон.

поздрави

You'll Never Walk Alone!

mnogo mi e stranna teoriata na ezitsite. Vupreki che ne e truden ispanskia,
mnogo me oburkvat s pravilata si, i to po -tochno s lipsata im.
ostavi , deto tuka (Lat.Amerika) mezdu "v" i "b" ne pravat razlika, polzvat si gi kakto si iskat. ok, rabiram, che tehnoto V se doblizava do nashto B , ama za obratnia sluchaj ne se spomenava , a tuka masovo B go promenat na V. az go otdavam na totalno oburkvane na horata v protsesa na uchene.. lichisi che i na mestnite im e mnogo trudno. onia den edin student v stranitsata si v internet beshe napisal
"Viembenido" , i to ne samo na edno mesto ;-) 3 greshki v edna duma ;-)
m-n, e tragedia , LL - Y Uzas . a za tova niamo H napravo me utrepva.
znachi purvo e niamo, i ne go proiznasat, ama poneze im _TRIABWA_ toja zvuk, natovarili si s nego G , che da ima oste pravila koga G se chete G ili H.
mnooogo stranna logika. t.e. maj lipsva spored mene, ili pone az ne ia vizdam.

a moze bi si ima obiasnienie... ? kakvo ste kazat uvazavanite spetsove na tema G-H , LL- Y ?
blagodaria predvaritelno ;-)
btw, kakvo beshe obiasnenieto za " un program" sto e v m.r. ? zaradi grutski proizhod?

според мен става въпрос за горе-долу същото като при Византийски-Byzantine. просто ние сме заели думата "омоним" чрез византийския гръцки, в който първоначалното h е заглъхнало.
а английският я е заел от латински, който от своя страна я е заел от античния гръцки, където h си се е произнасяло. във френския тя също е заета от латински, но тук на местна почва всяко h е заглъхнало.

а "хомосексуалист" е новоизкована дума, в която се ползват гръцки и латински корени, но която не я е имало нито в гръцкия, нито в латинския. и е изкована, естествено, с оглед на старогръцкия, където h се чете, а не на византийския. само във френския, съобразно общата тенденция в езика, h-то е заглъхнало.

v/b – два символа за един и същ звук. В началото на думата и след m и n прилича повече на нашето "б", докато в останалите ситуации е по-особен звук – най-лесно може да се опише като "б" почти без да си допираш устните.

Ll и y – съвсем различни работи по-произход. Ll в някои диалекти се произнася като по-мек вариант на l, a в други е просто още един начин за "й". Y, когато е съгласна, в някои диалекти звучи като "дж" (най-известният пример е yo – джо), в други е "й"; иначе ако е дифтонг (ay, ey, oy) си е винаги "й". В твоя случай се бъркат, когато звучат еднакво. Y като отделна дума е самостоятелен случай.

h и g – h по-произход е от латинското h, което е придихателна съгласна – такава е и в английския – произнася се леко, все едно дишаш. В испанския съвсем се е олекотила и загубила. Днешното испанско "х" (което впрочем прилича много на българското) се пише с "ge", "gi", "j" и е по-ново по произход. А нещата с логиката си идват на мястото, ако видиш как се четат "ge", "gi", "j" в другите романски езици – във френски "ж", в италиански "дж", т.е. имало е една тенденция някои звукове пред предни гласни (e, i – на български им викаме и меки) да се променят. Същата ситуация е и с "c". Обърни внимание на "c" и "g", и в английския.

Колкото до m/n, те се бъркат и в българския понякога – кренвирш и бонбон можеш често да ги видиш написани с "м" пред б/в (пак тези б/в се мешат :)). Разликата в произношението на "м" и "н" е само в участието на устните (при "н" устните не участват). От друга страна "б" и "в" също се произнасят с участието на устните и, когато непосредствено следват звука "н", му придават лек "м" вкус.