Докато преглеждах картични останали от прадядо ми забелязах, че тези изпращни през 1922 са написани в съвременен стил без спазването на правилото за отворената сричка (май така се наричаше) и без ятова гласна(за последното немога да гарантирам, понеже може и думите използвани в картичките поначало да не са се писали с ятова гласна).
Някой евентуално да има повече информация за този периот (просто факта ми стана много любопитен)?
(Нямам документи от 923 (като се е пишело тогава), а тези от 1924 се подчиняват на горезиброените правила. Единият докумен представлява инструкция за лозарска пръскачка с марка и пощенско клеймо от 22 година, което ме навежда на мисълта, че може да е печатана и по-рано)

Между 1878 и 1945 са правени няколко правописни реформи; не си спомням точният им брой, но са поне четири, ако не и шест. Със сигурност една или повече от тях са включвали изваждане или добавяна на йотуваната голяма носовка, така че нищо чудно и други букви, като например ята, да са ги вадили и пак добавяли. Изобщо не сме си поплювали с реформите :)

<Ngo> People have a way of knowing things about themselves that other do not.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 19.11.04 17:01.

Да -- и аз съм виждал у дома документи от периода между края на ПСВ и къде 1924-25 г. За последно преди месец видях паметник на падналите през Войните 1912-1918 г. в Боженци (двора на черквата), вдигнат май през 1925 г., което ме кара да мисля, че тази реформа е издаянила дотогава.

Отсъства ерът (поне големият, за малкият в напр. "царь" не знам) в края на думи, завършващи със съгласни букви. Широкото носово Ъ ("w"... така да се каже, или по-скоро напише...) се пише там, гдето днес пишем ер голям. Тъй липсващият ми днес ят (двойното е или "b") си е на мbстото.

Изразявайки националния си нихилизъм, отказа си от претенции към Македония ("Халал да им е на сърбите Македония!") и съсловната си простако-ориентирана идеология, правителството на Стамболийски прави правописна реформа. Мисля, че през 1919г. Нарича се "реформа на Омарчевски" по името на тогавашния министър на просветата. Мисля, че е отменена още през 1923 г.

Предимства на Омарчевския правопис пред сегашния ОФ-правопис: не се премахват коренни съгласни в думи като "сърдце" и "порастнах".

Предимства на сегашния ОФ-правопис пред Омарчевския правопис: Изхвърлена е буквата "голям юс", а не "Ъ".

Това са и разликите.

В текстовете от оня период изобилстват с неправилно "я" на мястото на по-старото е-двойно. Хората не са били още усвоили правилото за променливото "я" и за замествали е-двойно с "я" много по-често, отколкото е необходимо. То и сега има много такива "грешки".

Само при споменатите тук две правописни реформи са изваждани от употреба букви. Другите реформи са били дребни.

Няма съвършен правопис, но най-добрият според мене е оня, на който са учили децата в Солунската гимназия.

а той какъв е бил? солунският правопис?

|| Una vida mejor! ||

Виждал съм текстове от Солунската гимназия. Може би става дума за някакъв "екзархийски" правопис.

Като един от основните недостатъци на нашия правопис считам означаването на звука "Ъ" с буква "А" на много места.

Според "екзархийския правопис" тези случаи са много по-ограничени. Например, глаголните форми "чета"/"четат" са се пишели с голям юс.

А какво мислиш за Найденгеровия правопис? Аз от скоро съм горд собственик на речника му и го признавам за гений. Противно на това, което Андрейчин и един друг пишат преговора не мисля, че Геровият правопис е бил "неизбежно" остарял още при създаването му, единственото, което не му бендисвам е я-то вместо "е", но пък това ни показва къде навремето е имало малка носовка.

а това, че се е светнал за косвените падежи... аз дори не предполагах че има такова животно в езика ни.

|| Una vida mejor! ||

Нямам детайлна представа какъв е бил правописът на Найден Геров.

Сегашната ни буква "я" е взета от руската традиция, а там в една буква "я" са се слели две по-стари букви, малкият юс и йотираното а, които в руски звучат еднакво. Пишете, че Найден Геров последователно употребявал буквата "я" вместо стария малък юс и със звучене "е". А как тогава Найден Геров е означавал йотираното "я" (например, крайните гласни в "буря" и "воля")?

Доколкото знам, Марин Дринов е формулирал един принцип, който аз поддържам: правописът да се архаизира само там, където това изглажда съвременни (отпреди стотина и повече години де) диалектни различия. Съгласно с този принцип, въвеждането на малкия юс (например, под руската форма "я") не е оправдано. Възприети са били големият юс и ят (е двойно).

Ваш цитат: "а това, че се е светнал за косвените падежи... аз дори не предполагах че има такова животно в езика ни."

Вероятно става дума за това, че Найден Геров различавал именителен и косвен падеж в много повече случаи, отколкото това се прави сега.

Сега в нормативния език се различава именителен падеж само при членните форми в единствено число на имената от мъжки род с основа на "о" (пълен и кратък член). Това правило е съвсем изкуствено и представлява изтезание за езика ни.

По времето на Найден Геров, славянофилството от една страна е било на мода, а от друга страна не можели да си представят славянски език без падежи. Опитвали се да ги въвеждат, че и досега има следи от онези извращения.

Вероятно Найден Геров е различавал именителен и косвен падеж и при имената от женски род: "вода" (им.п.) и "водж" (косвен падеж, написано с голям юс). Но според мене не е бил прав.

Наистина в някои диалекти има форма "водъ", при това с ударение на "ъ" и без връзка с явлението "редукция на неударените гласни", а с ясна връзка със старата винителна форма. Но тази стара винителна форма "водъ" просто е станала "обща форма" и се употребява и в именителен падеж: "Вудътъ й студенъ". Ами например и в испански и френски след разпада на падежната система новата обща форма произлиза от старата форма за винителен падеж. Затова, бих приел, например, допустимост и на двете форми "вода" и "водъ", но не приемам изкуствено правило, което да определя коя форма кога да се употребява. Така както призовавам да се отмени изкуственото правило кога членът да е пълен и кога кратък - употребата на двете форми следва да си е по преценка на пишещия или говорещия.

Благодаря Ви много за труда и старанието.

Първо, моите коментари по правописа в тесен смисъл на думата.

Привеждат се три принципа, на които се изгражда правописът на основата на азбучна писменост: фонетичен, морфологичен и исторически.

Фонетичен е например правописът в съвременните сръбски и турски. Фонетичен е бил и "правописът" в древните езици (старогръцки, латински, старобългарски). Въвеждане на фонетичен правопис обикновено означава създаване на нова традиция (и съответно пълен отказ от старата, ако такава е имала).

Типично морфологичен е правописът в немски и руски, а исторически е гръцкият и английският.

Както виждам, в правописа си Найден Геров се е придържал към историческия принцип. Ако правописът му беше възприет, сега щяхме да имаме три начина да пишем "е" ("е", "ђ" и "я"; гърците имат само два), два начина да напишем "и" ("и" и "ы"; гърците имат цели пет) и т. н.

Според Марин Дринов, трябвало да се придържаме към морфологичния принцип с прибягване до историческия принцип там, където това би загладило диалектни различия. Аз оправдавам тази позиция. Няма защо да се затормозяваме да помним историческия правопис на толкова много думи - няма чак толкова стари книги за четене.

При утвъдения след Освобождението правопис в съответствие с Марин Дринов е възприето писането на буквите "ят" и "голям юс" на историческите им места. Сега се сещам, че биха могли да заимстват от Найден Геров писането на "-ръ-/-ър-/-лъ-/-ъл-" само като "-ръ-/-лъ-", в частност да се приеме писането "блъгари". Това би било съвсем по Марин Дринов.

От Найден Геров можело да се вземе и правописът на глаголните окончания. В неговия правопис няма случай "а" или "ia" да се четат "ъ" или "йъ" поради това, че той не прави компромиси с историческия принцип.

Според мене, добър е този правопис, който се основава на ясни принципи.

Още една забележка за правописа на съществителните имена от среден род на "-е". Тези, които според Найден Геров се пишат с "-е" (слънце, срьдце, мнђние), образуват множествено число с нормалното "-ia/-а" (слънца, срьдца, мнђниia). Онези пък, които се пишат с "-я" (имя, момчя, момычя), в множествено число имат окончание от старите консонантни основи (имена, момчята, момычята). Особеност: а кое би било правилното? - полета/морета или полята/морята, след като има и форми полia/морia?

Второ, моите коментари по усилията да се създаде изкуствен писмен език, нещо като българска катаревуса.

Против съм. Българският език никъде не различава именителен и косвен падеж при имената. В това число, не различава и пълен и кратък член, както изисква едно правило.