Въпросът е: Какво е "бира" в изречението "пие му се бира"? Подлог ли е или е пряко допълнение?

Отговарям: или подлог, или пряко допълнение. Цитирайки един съфорумник по-горе, на българския език в случая "не му пука".

Обосновка: И двата израза по-долу са допустими в българския език - това не е само мое мнение, а и дискусията досега го доказа. Изразите са:

{{а}} "Пиела му се бира." - Тук "бира" си е подлог.
{{о}} "Пиело му се бира." - Тук пък "бира" не е подлог. Подлогът е безличното "то".

Изхождайки от тези два израза, оформени в преизказно наклонение и означаващи според мене едно и също, да се опитаме да ги превърнем в сегашно време, изявително наклонение. При тази трансформация ролите на подлога и прякото допълнение се запазват. Но и от двата израза ще получим:

"Пие му се бира."

Е, в този израз какво е "бира"? Подлог или пряко допълнение? Отговарям пак: на българския език в този случай не му пука дали "бира" е подлог или пряко допълнение.

Ще приведа три версии за "правно урегулиране на казуса" или за "нормативно уреждане на проблема".

Първа версия: Ако учителят попита ученика какво е "бира" в разглежданото изречение, и двата отговора "подлог" или "пряко допълнение" да се приемат за верни.

Втора версия: Някой в някой кабинет на министерство или академичен институт решава, че само един от вариантите {{а}} или {{о}} (виж по-горе) е правилен. С това решение същевременно би се определило "отгоре" дали "бира" е подлог или не е.

Трета версия: Някой в някой кабинет на министерство или академичен институт "изобретява различен смисъл" на вариантите {{а}} или {{о}} (виж по-горе). Тогава "бира" би била подлог или не би била подлог в зависимост от някаква тънка смислова разлика.

Трябва ли да споменавам, че поддържам първата версия?

Не, не твърдя това, твърдя, че различните глаголи/предикати изискват различни аргументи (съответните съществителни, например, може да се разбират общо, генерично или конкретно). Което е нещо като отговор на по-долния въпрос. Съществуват и глаголи в езици с падежи, които изискват пряко допълнение в генитив или датив или акузатив, непрякото най-често е в датив, но се срещат и отклонения, в зависимост от цялостната конструкция; да не говорим за дативни конструкции, в които подлогът е в датив и прочие. Тези случаи трябва да са описани и анализирани в съответната литература.

Не съм иронизирала, просто се ужасих тогава - много свобода, много тълкувания, много нещо :) Все пак е добре, покрай другите езици и българския да поназнайваме :)

:) ОК. Ако и правила подредиш, по които да трансформираме всеки път, ще те призная за основател на българската "трансформационна" граматика :)
А то е очевидно, че на родителите не им пука вече, а на българския език дали му пука не знам, не мога да го питам :)

Не, не твърдя това, твърдя, че различните глаголи/предикати изискват различни аргументи (съответните съществителни, например, може да се разбират общо, генерично или конкретно).

Сигурно съм малко тъп, но би ли разяснила какво имаш предвид с това като конкретно обяснение на изразите Пиела/пиело му се бира?

Все пак е добре, покрай другите езици и българския да поназнайваме :)

И това ако не е ирония... Колкото до поназнайване - поназнайваме го българския, но, съжалявам, не мога да разбирам еднакво добре от всичко. казусът "пие ми се бира" е една от тънкостите в българския език и изобщо не може да става и дума за сравнение с "виждат се планините".

(ПС освен това в специализираната литература по класически езици, която съм чел, не се правят много подробни опити да се обясни каква е функцията на me в изрази от рода на me pudet. Всички обяснения са малко или много тавтологии - например "това е особен акузатив при глаголи за чувство". е, и?)

my soul swims gently in her pool

Все пак коя от моите версии за "нормативно уреждане на проблема" поддържате? Вероятно втората, при вариант {{а}}?

Това като че ли е цитат от Ваш постинг по-горе:

Що не кажеш "пия ми се бира", "аз ми се пия бира."; "аз бих пил." срещу "аз пие."??? Граматичните категории се учат до седми клас...

Това, че израз като "аз пие" не е правилен израз в българския език, не се учи в училище. Употребата на такъв израз означава, че лицето не владее български език. Ако е двегодишно дете, има време да се научи. Ако е шестгодишно дете, то не е за първи клас, а за някаква специализирана подготвителна детска градина.

Това, че израз като "аз пие" не е правилен израз в българския език, не следва от многотомните академични граматики. Това е обективна даденост. Авторите на граматиките именно са "питали" българския език дали израз като "аз пие" е правилен и са "получили" отрицателен отговор. Аз призовавам езиковите нормотворци по-често да го "питат" езика за това-онова.

Основната цел на обучението по български език би трябвало да бъде постигане на умение за ясно изразяване на мисълта в устна и писмена форма. Ако някой е придобил това умение, за него не е важно да знае дадена дума в някое изречение дали е подлог или не.

Не можеш да разбираш от всичко, както и аз не разбирам от всичко. Затова, когато имаш възможност, би ли направил справка в същата тази академична граматика и в "Съвременен български език" (Пенчев, Куцаров и прочие) - за да посоча откъде се правят справките, нетът не може винаги да служи за справочник.
Какво имам предвид - каква е разликата между бирата и ябълките:
Пиело му се бира. - Пиело му се - нещо за пиене...
Ядяло му се ябълки./Ядяло му се ябълка. +
Искало му се ябълка./Искала му се ябълка. - някаква ябълка от целия клас
Обаче: Искало му се ябълката. - не / Искала му се ябълката. - конкретно нещо (може да се замени с "мъж-ът"/"жена-та" в зависимост от предпочитанията)

За да не продължавам, че ше ни обвинят, че псуваме вече :) - тънкост не е "пие ми се бира" - това ли ще е примерът за "се"-глагол с пряко допълнение, помисли колко са глаголните форми със "се", които на всичкото отгоре имат и пряко допълнение?

А - идея: след като си прочел литературата по класическите езици, насочи се към литературата по въпроса за категорията "падеж" и връзката на падежите с глаголите, със значението на глаголите и що е то глагол - много е тясна; нещото е допълнение, определение, подлог само по отношение на нещо, не само за себе си :)

Напълно съм съгласна, че не е работа на училището да занимава децата точно с тия работи. Вече е друг въпрос, че ако, като учех руски, някой ми беше обяснил що е туй падеж, вместо да ме кара да зубря таблици, щеше да ми е къде-къде по-лесно - това имам предвид под граматични категории, не агентивни, пасивни, рефлексивни, блаблабла... - това не е за ученици.

Няма да обсъждам нормата и как се извежда нормата, това също не е предмет на спора, както и много други неща, които споменах - за което се извинявам :)
Между другото, това за специализираните детски градини не е добра идея - не дава добри за обществото резултати :)

LOL

ти си се разминал/а с логиката бе.

пребит .....и логически ..................е учителят. Действието БИЯ/действието БИВАМ ПРЕБИТ.

еба примера

ти май не схващаш.

ПИЯ [нещо]: Пия бира. Тя пие бира. Ние пием бира.

пия {си} [нещо]: Пия си бирата. Пие си бирата.
пия {се} [нещо]: не става, може ОПИЯ {се} [нещо]
пия :ми: {се} [нещо]: не става

:да пия
:да ми се пие

:да мисля
:да ми се мисли

нещо ми се прави:=бъдеще пожелателно в настоящето

ЛЮби ми се мома.

Да не би момата да ме люби като на мене ми се люби, аре бегаЙ БЕ