Абе ти изобщо отвори ли въпросния линк, прочете ли безумните квалификации там - точно по повод 1 /един/ препинателен знак, че толкова отвисоко даваш оценки за поведението ми?

"с мамата на уста тръгнал да слага запетаи по чуждите сигнатури."
???
Ти наред ли си?

Тук е клуб "Лингвистика" и целта ми е да уточним употребата на препинателен знак - а не да слагам запетаи в чуждите сигнатури - всеки има право да е неграмотен колкото си ще!
Повтарям - темата е за употребата на запетая на конкретно място, а не да се разисква необходимостта от препинателните знаци!

Заглавието го сложих съвсем целенасочено - с цел да провокирам любопитство към темата. Но явно някои точно заради това не са я прочели .

Благодаря на изказалите мнения.

Току-що отворих. Наистина не е имало нужда. Какъвто попа, такива и миряните - това важи с пълна сила за форума "на Слави"

За запетайковите правила получи отговор, затова не се жалвай.
===============================================

И никой не те напада - ти си никой, нерегистрирана поредица от 3 букви. Затова те разглеждам(е) като общо явление или тенденция.

Откъдето дискусията се отплесна на много по-общи теми, като всеки си изложи виждането, сериозно, подписано с неговия си ник. Ти ако не можеш да участвуваш в така отплесналата се дискусия, ми недей! Отговора за запетайката си го получи.


.

А ти ако мислиш да внасяш интонациите от клуб "Политика" - недей.
ОК?

Това, че си регистрирана поредица от повече букви, не те прави по-значим.

Нещата, дето пишеш за правилата са смислени. Не казах правилни, а смислени.

=============================================
Обаче предговора на 1984 го четеш като този, дето казал преди 10-тина години, че се е сбъднало предсказанието на Смирненски: "... ще бликне нови хиляди борци". Абе, как баш за формата се хвана? Там се говори за език, думи, понятия и систематичното им разрушаване и лишаване от смисъл. Формата се е явила само заради модата като се пише литературен разбор, да се буат вътре всякакви думи.
==============================================


А ти как смяташ, докъде реално може да се противопоставим на "чалгизацията"? Кой рубеж ще можем да удържим? Това е само първата вълна. Да си се сетил, че водим ариегардни боеве в обезбългаряваща се България? Само една реалистична стратегия ще позволи избягване на пълния разгром, та поне нещо да остане от българския език и култура. Стриктните запетайки за мен са донкихотщина. Абе те ако четат нещо по-смислено от немски вестник, писан на български, не го разбират. А ти ще им изпъваш запетайките под конец.


Ако си позабравил Оруел,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а какво е юзър?

|| Obey obey, do as I say ||

Не съм го позабравил, съвсем скоро я четох книгата за втори път. Тогава погледнах и предговора. Очевидно, че контекста е съвсем друг - именно този, който посочваш. На мен все пак ми направи впечатление това - ако манипулирането на фОрмата на мисълта - езика - може да се използва за унищожителни цели (както в книгата), то би могло да се използва и за позитивни цели. Като, например, противостоене на масовото отъпяване. Разбираш, колкото по-богат езика, толкова по-богато и въображението, и мисленето, и ума като цяло. И тук е проблема за сложността и простотата на нещата. И двете са нещо прекрасно и нещо лошо същевременно. Въпросът е към какво да се придържаме, на кое да се опрем, къде да намерим оптималната комбинация между двете. Истината е, че дечурлигата, вместо да висят по клубовете и да блъскат по мишките, овладявайки до съвършенство няколко "мамка му" думи и още няколко нечленоразделни звука, биха могли да се занимават малко повече с това, което би трябвало да учат, след като ходят на училище. Но държавата и обществото ни са такива, че да е невъзможно това да стане реалност.
На чалгизацията можем да се противопоставим относително лесно - бихме могли да започнем с езика. От седем дена моето право да пуша на закрити обществени места е погазено, защото, упражнявайки го, аз вредя на околните. Не виждам защо и правото на журналистите да пишат и говорят неграмотно да не бъде погазено, след като с това си право те също вредят на околните. И вредата им е с много по-тежки и увреждащи последствия. За цялото общество. Един закон и контролен орган в тази област биха могли да свършат добра работа. И не става дума за забрани, а за изисквания. Ако съответния журналист, или поне неговия редактор, не са на необходимото ниво, просто ще си ходи от медията, която иначе ще носи отговорност за емитиране на неграмотност. Може ли няколко дена някаква тъпачка, дето била случайно на почивка при цунамитата, да не може да разбере, че има огромна разлика между шведи и швейцарци? И това е журналистка от не знам ти коя си утвърдена медия. И това е капка в морето от безброй примери, които можем да дадем.
Пак казвам, след като може да има изисквания за едни, така може да има и за други сфери на живота. Защото тези правила ги има отдавна в страните, които наричаме нормални, неписани от никого, но приети и спазвани.
Личността е пряк продукт на заобикалящата среда и въздействията, които средата оказва върху личността. Всяко общество се ръководи от някакви общоприети норми, писани и неписани. Въпросът е кой и как да ги пише, кой да следи за тяхното прилагане и докъде трябва да стига разпростирането на нормите и да започва територията на личната свобода. Всъщност, отговорът може да произтече от избора между следване на цели, превишаващи рамките на един живот, или акцентиране върху значимостта на живота на отделния човек. За първото имаме доста отрицателни (и провалени) примери - обикновено това са тоталитарните общества. За второто най-ярък пример е англосаксонската култура и мироглед. Интересното е, че светът свободно и неусетно върви към първото - най-голямата демокрация и представител на англосаксонския свят, Щатите, бавно и неусетно се отказват от свободата и неприкосновеността на индивида, заради националната и обществената сигурност...
Пак доста се отплеснах. Аре, няма да правя така повече. :)

------------------------
Слушай беззвучието...

"Не виждам защо и правото на журналистите да пишат и говорят неграмотно да не бъде погазено, след като с това си право те също вредят на околните. И вредата им е с много по-тежки и увреждащи последствия. За цялото общество. Един закон и контролен орган в тази област биха могли да свършат добра работа. И не става дума за забрани, а за изисквания. Ако съответния журналист, или поне неговия редактор, не са на необходимото ниво, просто ще си ходи от медията, която иначе ще носи отговорност за емитиране на неграмотност."

Значи един вид езикова цензура? Нещо като СПМ - съвет за печатни медии?
Обаче колко трябва да са тези т. нар. езикови контрольори, за да могат да проконтролират цялото море от знайни и незнайни вестници и списания?
Да не говорим за положението в електронните медии пък, там е... няма да псувам!

Абе за морето от знайни и незнайни вестници и списания, както и всички електронни медии, които също имам предвид, - прав си, няма контрол. :(
За цензурата - цензура е забраната да крадеш, убиваш, пушиш на закрито обществено място, да търгуваш с наркотици, да изнасилваш, да... Всички те са цензури за поведение. Само че ги наричаме закони.
За съжаление със свободата се спекулира страшно много, както и с необходимостта от правила. За съжаление, именно свободата ще се самоизяде, давайки възможност на популацията за свободен полет до необходимото ниво на примитивност, което да гарантира лесното й упраление и манипулиране. С една дума - несвобода. Днес и за в бъдеще ще станем свидетели (безпомощни) на този интересен парадокс на свободата - свободата води до несвобода. Което ще докаже, че методът на задоволяване потребностите на човека е по-успешният от метода на ограничаването им.
Май доста налудничаво звучи, а? За съжаление наистина звучи доста налудничаво. За съжаление, само звучи така. Единственото успокоение е, че може да се случи доста след като нас ни няма.
Баси успокоението.

------------------------
Слушай беззвучието...

Много бързи /и люти/ били тия бе!
Противниците на правилата!

Няколко дни, след като линкът беше пуснат, и вече го няма!
Не само него, но и всякаква информация за автора на статията!

Мисля, че възприемането на езиковата норма като юридически закон е леко пресилено: законите си имат някаква морална норма в основата си, докато езиковите правила са само въпрос на конвенция. Езикът се развива и така както говори днес поколението "баси" в нета, така утре ще бъде нормата в речниците и граматиките може би. Т.е. трябва да имамалко по-гъвкаво отношение към езиковите правила: има места като държавни документи, учебници и т.н., в които те трябва задължително да сеспазват, но има и места, като нета, в-к "Нощен труд" и други, където нормата е малко по-хлабава, позволява повече разговорност и ненорамтивност.