Колко са ДУМИТЕ в изречението: "Радка е на мама най-мила"?

И по възможност ми го кажете преди понеделник, когато студената война по повод домашното на първолак ще прерасне в гореща.

Истинската грижа на човечеството е човека

вероятно войната е по повод на частицата "най", нали?

по принцип всичко, което се пише полуслято, минава за една дума.

случат с "по" и "най" обаче е сложен. защото те се пишат полуслято само когато са към имена. когато определят глаголи се пишат отделно. например: на мен Мимито по ми харесва от Лилито.

аз бих приел, че нещо, което изобщо може, дори и само понякога, да се изписва като отделна дума, е отделна дума и следва да се брои като такава.

но всичко това май е въпрос на лично тълкуване.

there's a killer on the road, his brain is squirming like a toad

А, виждаш ли как вие, филолозите, сте се забатачили?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

ами и на мен не ми харесват особено разните усукани правила, но тях далеч не ги налагат всички филолози, а само шепа чичовци от БАН.

there's a killer on the road, his brain is squirming like a toad

Редактирано от the_bomb на 27.11.04 15:13.

Уви, има цяла една прослойка, която се препитава с това, да ни казва, че сме неграмотни на родния си език. И тези хора силно се съпротивляват да не останат безработни, с което ни бъркат нас всичките. Пълен член, кратък член, с, със. има ли пред "че" запетайка...

А прекомерната грамотност е вредна за мисленето. Мой познат филолог, ако почне да чете текст с цел проверка на грамотност, не разбира за какво става въпрос!!!! Чете си го още веднъж по същество, да го разбере.



Ето пример за изречение, където запетайката пред "че" би попречила на разбираемостта: "Еми да, макар че, на мен ми се щеше да е иначе."

Си я сложил след че-то. А иначе - дори и според филолозите - в изрази като "макар че" запетайката е една и е пред целия израз.

а не, не бих изпаднал в другата крайност да твърдя, че нямаме нужда от правила!

пълният и краткият член например служат за разграничаване на подлог от пряко допълнение.
едно на ръка, че по този начин словоредът може да е по-свободен и пак да се разбере кой кого, без да се получават двусмислици от типа "труп намери полицай".
второ на ръка, че те карат човек да се замисли върху смисъла на това, което пише, и да направи един малък анализ кое е подлогът и кое е прякото допълнение. щото в живота аман от хора, дето бързат да кажат нещо, без сами да разбират какво казват.

но в случая на "по" и "най" няма никаква логическа последователност в това да се пишат веднъж така, веднъж инак. затова пообно правило ми се струва излишно.

а иначе правилата на нашия правопис не са чак толкова много и чак толкова сложни, че да не се напъне човек да ги понаучи. ако приемем нашия правопис за труден, какво да кажат французите, дето пишат [боку] като beaucoup?

колкото до запетайките, аз лично ги слагам навсякъде, където чувствам, че бих направил пауза в речта, или смятам, че е добре да се обособи някаква част от изречението. и в повечето случаи се оказвам на прав път, както личи след минаване на текста ми от коректор. но всичко, което противоречи на естественото ми чувство за препинателни знаци, смятам за излишно като правило.

there's a killer on the road, his brain is squirming like a toad

Граматиката е част от всеки език, уви... Все пак грамотните, малограмотните и неграмотните трябва някак да се различават...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

1. Най-простичко може да се обясни, че ЕДНА ДУМА е това, което се пише заедно, а това, което не се пише заедно - са две думи, въпреки че както всичко в езика и това си има изключения като например сложните глаголни форми от типа ще ходя, което си е една дума.
Макар че за първокласник това надали е много ясно, защото на тази възраст децата пишат харесами, но пък за родителите би трябвало да е ясно.

2. Правилото е че най- и по- се пишат с тиренце с прилагателни и наречия, а отделно със съществителни, глаголи и други се пишат отделно: най-хубав, но най ми се иска. И това се обяснява с факта, че исторически по- и най- са сравнителна и превъзходна степен на прилагателни и наречия и постепенно, отначало в разговорната реч, а после и в общоприетата нормативна започват да се използват и с глаголи и съществителни. Като този пренос е сравнително ново явление, не мога сега със сигурност да кажа, но е може би от 50 години насам.

3. Опростяването на езиковете правила за правопис: демократично и позитивно действие или действие от типа: "и готвачката да може да управлява държавата" (както е предлагал Ленин)?
Аз лично не знам. Следя 5 години с голям интерес правописната реформа на немския и очевидно не е толкова проста една такава реформа.

Суеверието носи нещастие

Е, добре, в крайна сметка, според вашето добре обмислено мнение: "най-мила" ЕДНА ДУМА ЛИ Е ИЛИ ДВЕ????
След цели осем! постинга това не става ясно!!! Да не би да съм сбъркал клуба? Разбираемо би било, ако в клуб Философия ми бяха отговорили така, че да не разбера какво съм ги попитал. Но това нали е клуб Лингвистика