Moje li da se kaje kolko sa prabulgarskite dumi v bugarskia ezik, i tova koeto nai mnogo me interesuva - kakva chast ot prabulgarskite dumi se sreshtat v makedonskia ezik. Edno vaprosche koeto moje bi ste go raziskvali veche tuk - no ne mojah da go nameria tuk.

15.97059392.

както се твърдеше едно време.
Един приятел прави списък.
Като го намеря (и ако е в електронен вариант) ще го пусна тука.
А иначе - намери "Градиво за български речник" на Кузман Шапкарев.
Не беше издаван почти 100 години но преди 2-3 години го издадоха като фототипно издание. Скъпичък е (около 25 лева) но си струва.

П.П.
Ще дам няколко примера на двойки (дублети) славянски-древнобългарски думи:
- дом - къща
- отец(вече архаизъм) - баща
- нога (също архаизъм) - крак.....

Можеш да си продължиш списъка.

"нога" си е доста жива дума в диалектите и Македония та не бих я отписал

май бяха и: чертог, ковчег, бъбрек, Балкан, доста собствени имена, естествено... някои твърдят, че и йогур (без "-т") било от прабългарите (макар и у нас официално да е кисело мляко, в някои диалекти, особено из Родопите, си му викат така) и още няколко, ама не се сещам за тях. Естествено, да не забравяме и България, все пак!

Нема да забравя най-важната дума - тояга! С нея убедих един башкир, че сме брт'чеди преди години. Разправям му аз туй, онуй - той не верва... И като му споменах за тоягата - той се смая... Вика: "Верно бе, и в нашия език е същата дума!". И поверва...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

е аз доколкото знам това наименование на планината го лепват турците, преди това са били Маторни планини

а това с "отеца" нещо не ми харесва заради ц-то

Абе, това за турците идва от там, че в турция има две думи "бал" и "кан", които обаче значат "кръв" и "вино". Няма логика! Дори една приятелка с турска филология ми каза, че няма такова нещо. Ако пък така тръгнем, ще намерим в половината, не само индоевропейски, ами в световен мащаб езици, в които "Балкан" за двучи по тяхному. Преди време срещнах някаква теза, че значило "Големият Кан". Абе, те нашите си хора не могат да се разберат "Канове" или "Ханове" да им викат, та ние тука сме тръгнали...

Въобще не може да се каже колко са "прабългарските" думи в българския език, защото по принцип историците още не са решили към коя народностна група са принадлежали българите, а от там и към коя езикова.

Ето запазените думи в исторически паметници, всичко друго са предположения:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да произнесе някой "кюнец" и да сравни "к"-то с това в "карта", да кажем, и ще види отде е "ц"-то, да си представи и че след и пред к-то има силен преден вокал/полувокал (йота още по-сигурно).
В староирански освен това има ath-ir, срв. pat-er, fath-er (-er-, както и -ik-/-n-ik- са достатъчно познати наставки. Всеки, който се занимава с произход на езиците, в случая би трябвало да си спомни и в латински, и в гръцки, за достатъчно показателни изключения в граматичния род на някои имена на същества от мъжки пол, най-вече ролеви - вкл. "владика" в старобългарски.
А за къща, ако се наложи, и с Haus ше докажа, че са свързани (па и дравидски примери мож да дам, а и арабски - и тя стана, та се не видя...), ма не е в това въпросът (освен това, има доста думи в славянските езици; + кът, кът-ник, с-кът-авам; gut; т.н.).
Колкото и да ни е неприятно, ако сме още на този етап (а не трябва да сме), ще трябва да се връщаме към младограматиците за някои неща, щото и експерименталните фонетични упражненийца показват неща, които са си били ясни отдавна. Освен това, съвременната лингвистика има доста по-големи възможности - поне по отношение на статистически и формални методи. Ако може, някой да ми обясни защо се занимаваме в момента с произхода на еди-що си?