Грешката е в превода от английски към български !



Да се чете:

“А самите фригийци са бриги, народ тракийски . . .” [17].

Хиляди извинения за фрапиращата грешка в публикацията !!!

Хиляди благодарности за посочената неизправност !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ziezi на 27.08.04 21:46.

Нещо не се отваря Географията

Някои от главите не се отварят лесно.

Но други се отварят:
6.1.1.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+ Какъ, кое е "така"?

При всеки авторъ е така

- кое е така?

+ Азъ съмъ любопитенъ да чуя/видя твоите разсъждения!

Ти откога се интересуваш от мнението ми? Че дори си и пропуснал да се подиграеш с ника ми...

Всъщност, нищо не мога да кажа за текста, защото нито съм го виждала, нито имам необходимите познания.
По принцип подобни думи, които се срещат само един път в някакъв паметник (наричат се hapax legomena – веднъж прочетене) много трудно се дешифрират, а и да предложи някой прочита им, той ще бъде винаги твърде недокаезуем. За подобно дешифриране са възможни два пътя: или да се тръгне от смисъла на написаното, мисленето на човекът/народът, които са го писали, обичаи, бит, езикови табута и т.н. И ОТ ТАМ ДА СЕ ИЗВЕДЕ ПЪРВО СМИСЪЛА НА ТЕКСТА И СЛЕД ТОВА ДА СЕ ТЪРСЯТ ЗНАЧЕНИЯТА НА ДУМИТЕ. Колкото и да звучи странно, този път не е по-изсмукан от пръстта. Вторият начин е класическият, цепят се думите, отделят се една от друга и се търси произход, значение, формални характеристики.
В случая въпросът е, доколкото разбирам, да се докаже дали тези думи са с индоевропейски или с тюркски произход. Тъй като не съм специалист, вадя си разни онлайн справочници:
В областа на консонантизма в тюркските езици има ограничения в начална позиция, където не се употребяват л, р, ш, з. Тук Ш има – Зиези ще черпи После: в областта на гласните тюркските езици се отличават със синхармонизъм, т.е. закономерности на употребата на определени гласни в рамките на една дума, който мисля, че е характерен и за съвременния турски, обаче не мога да си спомня как точно се съчетава гласните, май беше е-и-ю и а-о. Тук синхармонизъм на пръв поглед няма.
На бегом, че много се разприказвах: ом-ем-ум, изобщо окончания на –м са характерни за индоевропейските езици, които са флективни, наставки ар/ор са характерни за тюркските (напр. аркадашл-ар, което е между другото добър пример и за синхармонизъм а-а-а-а); в горните думи има и едното, и другото. Обаче ми прави впечатление уподобяването на окончанията в две съседни думи, кожето е характерно за ИЕ езици, но пък такова уподобяване има не във всичките двойки думи.

+ Отъ давна!

понеже питаш да ти кажа, да, има вокална хармония в съвременният турски, единственият тюркски език за който знам, че нема е узбекският (абе много кскс-та на едно место).

горе-долу вокалните хармонии гласят, че след задна гласна може да има само задни, а след предна само предни.

в турският има: а, ъ, о, у, е, и, ue, oe (пиша ги така щото дирът не позволява по-нестандартни букви, а и се произнасят като немските им съответствия).

отклонението от правилото е в спрежението за сегашно време.