и аз :) иначе откъде да знам, че има разлика

@мелиса: много хубаво е, че го произнасяш по един и същ начин, според мен; това просто значи, че изговаряш звука Л, а не го превръщаш в У

нека са си два звука, обаче в единия случай имаш хора, които при желание могат да произнесат и двата, а в другия - хора, които произнасят "у" защото така могат ("Не стреляйте по пианиста, той толкова може!")

т.е. това, че са 2 различни звука не е никакъв аргумент - ако моят фотоапарат снимаше синьото като синьо-зелено, това нямаше да е "цветови диалект" щото са си 2 различни цвята, а чист дефект :) Така и тук :)

Това ми напомня За една моя поЗната, която не кратко време пишела "чал" вместо "чао" .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си припомним и за брачата Србе, с техния Београд, цео свет и т.н. - на практика където в края на думата има "л" те я превръщат в "о".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нормално е да не долавяш винаги с просто око (по-точно ухо) разликите между палатализирано и непалатализирано "л", когато следва предна гласна (е, и).

но ако следва средна или задна гласна (а, о, у), тогава вече се вижда добре:

пробвай да кажеш "лаф" и след това кажи "ляв".

куче влачи рейс

доскоро можех без проблем да учуенявам л-то винаги.

напоследък обаче при по-бързо говорене се хващам да казвам "уъв" вместо "лъв" и т.н., особено пред закръглените о, у.

все още мога да учленявам л-то, когато поискам, замисля се над това, положа специално усилие и говоря по-бавно...

куче влачи рейс

И аз доскоро си мислех, че изговарям правилно "Л" и "Р", но също като теб все по-често се хващам, че и двете ги "потъмнявам", когато бързам . А едно време само аз от целия клас можех да изговарям правилно всички звуци. Обаче! Някои мои съученици и до ден-днешен продължават да казват "ВФ" (даже не е "У") вместо "Л" .
Според мен най-често това "У" не е толкова от някакъв говорен дефект, колкото от бързане и мързел.

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам

Ако репликата ти се отнася до мен, държа да отбележа. че никога не съм твърдяла, че НЕ е говорен дефект.
По горе само се опитах да изясня кои са двата различни звука.

Не си спомням мен някой да ме е учил как да го произнасям, но е нормално, че ти не можеш или просто не го правиш, след като от поколения никой в семейството ти не го учленява. (Но пък на английски ако можеш да го кажеш би трябвало и на български да е възможно).

А именно защото няма изследвания по въпроса не може да се генерализира и да се говори за общонародни тенденции. Ако всеки гледа от собствената си камбанария, то толкова много тенденции ще станат, че не ми се говори...

П.С. Може би тук трябва да вметна, че не се заяждам...

А дори и да е говорен дефект, то те пак си остават два звука!