Струва ми се, че е ставало въпрос вече, но не можах да го намерия в архива:

каква е етимологията на думата "бог"?

има ли връзка с дейон, дяус, деус, зевс или си е съвсем отделна славянска дума несвързана с индоевропейски корен?

(За съжаление гугъл плюе прекалено много богословски материали, та просто се налага да питам тук. Смятайте, че задавам същия въпрос и по отношение на "господ")

Your ridiculous little opinion has been noted.

Няма връзка с деус. Имало е няколко индоевропейски корена , понеже и понятията за богове са били няколко.
Деус е поняитето за въховен бог. Коренът е останал само в думата "самодива" Бог според най-разпрострранната теория е преминало в славянския език от индо-иранците, където има значение на "раздаващ блага" -оттам и думата "богат".
Германското God < guthan си е германско нововъведение, със смисъл "този, когото викаш". Друга дума е Ans, която обаче германците са употребвали само са своите богове и съответно е изчезнала , тъй като е била непроложимна за християнския бог. Имената започващи с Ос- (овалд, оскар)са от този корен.

Among all sad words in the world the saddest is "I might have been"

В отговор на:

---

Германското God < guthan си е германско нововъведение, със смисъл "този, когото викаш".

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Викам, призовавм...нали се сещаш
Дали са ги виждали - не знам-сигурно и това се е случвало, зависи колко са били добри във викането

Among all sad words in the world the saddest is "I might have been"

Опа, моя грешка, прочел съм "виждам" вместо "викам".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Провери името Баг, известно през гръцка транскрипция във вида Багхус.

Думата /името/ е българска, а не славянска. Славянски език няма, тъй както няма и гяурски език.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите