Имам предвид ето тази буква:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами заета е по подражание на гръцката азбука в някои кирилски паметници, също като "кси" и "пси".

няма специална фонетична стойност.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

В отговор на:

---

няма специална фонетична стойност.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Йоан. всичките владетели от Второто българско царство са били Йоановци, а не Ивановци.

как от едното име се е стигнало до другото - Иван, и дали второто не го е имало успоредно с първото, това не съм подготвен да ти отговоря.

но мога да ти кажа, че в славянските ръкописи буквата W, използваща се по подражание на гръцката "о мега", никога, ама никога не е имала звуковата стойност на западното "дубъл ве", което се е появило по съвсем различен начин (от удвояването на латинското V в някои ръкописи, откъдето очевидно идва и името му) и отразява особеностите на съвсем други езици (германските, където е имало билабиален полугласен у-звук като в английското wolf).

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Не се ли е произнасяла като О?

Ами и аз мисля, че би трябвало да се е произнасяло "о".

А за българското Йоан > Иван - под влияние на Русия. А защо в Русия от Йоан е станало Иван не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, и на мен това ми е чудно.

но не съм 100 % сигурен дали е под влияние точно на руския, защото на български имаме името Ивайло, което със сигурност е доста старо (спомнете си за свинаря от Второто царство), а то няма откъде другаде да е дошло освен от Иван.

може би се касае за някаква общославянска особеност? може би можем да приемем сръбското Йован като липсващото между едното и другото? В може да се обясни например като вмъкнато за избягване на хиатуса, породен от двете гласни една до друга... но това е просто предположение, може би не много добро.

P.S. а да, естествено, че W се е чело О в нашите ръкописи. това за билабиалното У се отнасяше за немското/английско w.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

И аз мисля, че Иван се е получило по закона за отворената сричка. Такова струпване на гласни ОА (а дори някъде се изписва и IОАН, т.е. три гласни накуп) е абсолютно нехарактерно за старобългарския. Освен това имаше там някакво правило за преобразуване на дифтонгите с добавяне на В (радую/РАДОУJУ сен- радоВати сен)
Във всеки случай не е руско влияние.

В отговор на:

---

Във всеки случай не е руско влияние.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами то, ако става за въпрос, се е използвало и се използва и до днес и в други славянски езици, да не кажа във всичките, а не само в руски.

а това дали е засвидетелствано по-рано или по-късно аз поне не мога да кажа - може да го е имало, отде да знаем. съдя за това по името "Ивайло", което не може да получи друго обяснение освен ако идва от "Иван", и което е доста рано засвидетелствано.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti