На пръв поглед изглежда сякаш Господ просто произлиза от Господар, дори и да е така, се срещат някои интересни прилика между тази "славянска" дума и думата за БОГ в други езици. ГО-СП-ОД - възможно ли е тази дума да е дала началото на немската дума GOТТ и английската дума GOD? Чел съм, 4е на черковно-славянски думата. Щто се отнася до думата БОГ, има забележима прилика с името на тракийския БОГ - Бакхус.. дали тази прилика е случайна?
Имате ли някаква по-достоверна информация по този въпрос?
Щте се радвам ако някой от форумците сподели виждането си, и предостави фактологична информация

Izvinqvam se za ujasniq pravopis. Opitah se da zadam seriozen vypros, a demonstrirah absolutno nevejestvo pri izpisvaneto na SHTE i SHTO:)
Prostete mi za nevnimanieto

Iskam da dobavq oshte neshto kym moq vypros ot temata. Dali spored vas ima vyzmojnost slavqnskite ezici kato nai-golqmata ezikova grypa v Evropa da sa doprinesli za razvitieto na drygite evropeiski ezici, a ne obratnoto, kakto se smqta sega, naprimer vyzmojno li e drevnogryckiq ezik da e vzaimstval dumi ot mestnite slavqno-trakiiski govori? Zashto naprimer smqtame, 4e bulgarskata duma gost idva ot latinskata HOSPES ili ot nqkakva grycka forma? Na angliiski naprimer gost e GUEST, no na latinski HOSPES ozna4ava i host, domakin. Dumata host na angliiski ujasno mnogo pyk prili4a na bulgarskata GOST, dali tezi priliki sa slu4aino. Polu4ava se taka sqkash ili nie sme vzaimstvali polovinata latinski i grycki re4nici ili slavqnskite ezici sa dali tezi dumi na ostanalite evropeiski
V kraina smetka edna ot vyzmojnite obqsneniq za dumata sloveni, idva ot slovo. (neka da ne vklu4vame hipotezata za vrazkata na plemeto sklaveni s etimologiqta na dumata sloveni, sklaveni po mi prili4a na Veni=Venedi, koito jiveqt na SKLA=SKALA). Toest SLOVENI sa tezi, koito poznavat slovoto:) obratno NEMCI=NEMI:) Uf, mai mnogo razshirih temata, sajalqvam ako se e polu4ilo taka.

http://www.geocities.com/indoeurop/project/phonetics/waw.html
Interesen site - Proto-Indo-European roots

Vijte tyk korenyt dhwer: http://www.geocities.com/indoeurop/project/phonetics/word5.html

Root/Stem: *dhwer-, *dhwor-

Meanings: a doorway, a door, a gate

Cognates: Greek thura (a door) - a feminine a-stem noun
Latin foris (a door), foras (out the house), forum - the initial f- proves it used to be *dh-, not *d-
Umbrian furo, furu (a forum) ..........
Izglejda, 4e samiqt koren na dumata e i dnes izpolzvanata duma Dver. Kak e vyzmojno tova, ako latinski i grycki sa doprinesli za razvitieto na drygite ezici, zashto mnogo ot proto-korenite izglejdat kato i dnes izpolzvani dumi v slavqnskite ezici?

O4akvam mneniq....

ако се поразровиш повече из тях, както и ако почетеш литература извън мрежата по въпроса за индо-европейските езици, ще установиш, че за повечето неща, които питаш (напр. гост-guest-hostis, двер-thura и т.н.) се смята, че са успоредно развити в различните индоевропейски езици, а не са заети от един език в друг.

аз поне не виждам защо да не е така, още повече, че няма убедителни аргументи за обратното.

колкото до Бог, в индо-иранските езици има корен bhag-, който означава нещо като "разпределител на блага" и е епитет на доста тамошни божества. Сравни нашето "бог-ат", образувано с тази много разпространена в славянските и други езици наставка (напр. косъм-космат, брада-брадат, лат. toga-togatus "облечен в тога"...). Сбижаването на "Бог" с "Бакхус" ще трябва да обясни как и защо "к" се е озвучило в "г", когато в славянските езици не се наблюдава подобна закономерност, а в българския имаме даже точно обратната - за обезвучаване на звучните в края на думата. Трябва да се каже още къде се е дянало ch-то на Bacchos, което по звуковите закони на праславянския ще трябва да е дало едно второ "к".
Да не говорим, че, ако ще сродяваме траките със славяните, трябва да посочим и други езикови успоредици между тях. Тракийски думи досега са събрани доста, но нито една от тези, които аз съм виждал, не ми напомня на нищо славянско. Изглежда, учените също не са установили подобни сходства. Ако можеха само да сближат тракийския с нещо по-познато, те отдавна щяха да са плеснали радостно с ръце и да са се прегърнали, но не би...

А разделението на срички е метод, който не върши много работа за езици със структура, каквато имат индоевропейските. Ако речеш да разложиш "Господ" на ГО-СПО-ДЬ, или ГОС-ПО-ДЬ, или дори ГО-С-ПО-Д, какво ще правиш с останалите й части? Ще можеш ли да дадеш примери къде другаде се среща суфикс -ПО- или суфикс -ДЬ-? Освен това, ако първата част, гласяща ГО(С)-, е била заета в германските езици, защо в тях тя се явява с дентален суфикс (go-d, go-tt)? Отде се е взел той? Има ли го в други германски думи и за какво служи?
А защо "Господ" да не може да значи "господар"? Първо, мисля, че в старобългарските текстове трябва да има точно такива случаи на употреба на думата, макар да не мога да цитирам в момента. Второ, подобно развитие на значението от "господар" към "Бог" има своите паралели на доста други места: така е станало с лат. dominus, грц. kyrios, англ. lord... Пак ние ли да сме изключениеото от цялата тази работа?

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Blagodarq ti, za iz4erpatelnoto mnenie. Imash pravo za pove4eto neshta, koito spomena, a i za ostanalite ne moga da sporq, zashtoto nqmam dostatu4no informaciq. Istoriqta e dosta myglqva nauka. Ne mojesh nikoga da tvyrdish, 4e neshto e stanalo sys 100% sigyrnost po edin ili dryg na4in. Dori nqmame i pismeni svedeniq, koito da ulesnqt zada4ata.

ами аз само за езикознанието мога да се изказвам с някакво допустимо ниво на компетентност, в историята и историческите процеси не се наемам да се набърквам, освен в случаите, когато лично съм чел и видял някакъв извор.

Но иначе и ти си прав, липсата на писмени паметници за най-ранното развитие на езиците и Езика въобще ни кара да работим само с умозрителни хипотези, които, макар и да могат да се разделят на повече и по-малко достоверни, все пак не могат да претендират за 100 % истинност.
И все пак в тази необятна евентуалност в реконструирането на праезика за изследователя има една утеха: той все пак работи с поне едно сигурно нещо и това са езиковите податки в текстовите корпуси, с които разполага. Колкото и умозрителни да са теориите в езикознанието, те винаги се опират, поне в изходната си точка, на конкретни данни, които ги има в някаква писмена форма. Не бихме могли да спорим за произхода на "Бог", ако не използваме форми, които са писмено засвидетелствани някъде и може изрично да се установи от контекста на писанията какво значат и как се използват.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti