Хм...струва ми се, че АЗ правя каквото си искам с езика...езикът няма живот извън мен, и черпи пластичността си от моите смисли.

Благодаря много за коментара.

Да, ти правиш каквото си искаш с езика, но все пак го използваш само и единствено по този начин, по който си го усвоила, барабар с правилата му.

Ако тръгнеш изобщо да не се съобразяваш с него и да си съвсем волна и свободна в употребата му, или ще предизвикаш смях, или няма изобщо да те разберат.

Как ти се струва например някой да реши да направи от "човек" мн.ч. "човекове", защото така му харесва и му излежда по-логично?

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Е, аз имах предвид свободна употреба на езика в хайдегериански смисъл, а не в грубо-буквален. Естествено, че се съобразяваме граматичните правила, осигуряващи комуникативната му функция.
Колкото до конкретния пример с "класна", съгласихме се, че употребявам неправилната според теб форма, усвоявайки я от група носители, които консенсусно са я приели за уместна. В този смисъл критиката на "Господарите" ме подразни.

И мен би ме издразнила критиката ако бях от шуменско; моето виждане е подобно; но аз никога не бих се досетил че калсна е мн. на класно. Класна за мен е класна ръководителка (с каквото и да е ударение). Така че нещата не са тлкова лесни колкото изглеждат; а кодификацията е другата крайност. Крайностите са нежелателни -- водят само до усложнения.

Бог е шофьор от градския транспорт.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 25.05.04 00:23.

Изумена съм, че някой би разпознал "класнА" като прилагателно от женски род - а именно на това настояваха "господарите". Съгласна съм с теб и вече съм убедена, че те не са имали право на критика.

недей да приемаш закачката на Господарите толкова лично. Струва ми се, че единствената причина тя да те дразни е това, че е "санкционирала" нещо, дето и ти си го казвала. Е, голяма работа, всекиму се случва.

Ако трябва да си говорим по същество, мисля, лесно ще се съгласиш защо "класни" е много по-уместна форма от "класнА": защото това е форма, образувана правилно според начина, по който всички прилагателни (субстантивирани или не) го правят - "земен"-"земни", "едно малко" - "две малки" и т.н.
Затова, независимо в коя част на България кажеш "класни", винаги ще те разберат, дори и те самите да не казват така.
А ето, че думата "класнА" на някои носители на езика им звучи двусмислено...

Предполагам, че при кодификацията на "правилните" форми в един език трябва да се ръководим от подобни принципи. Това според мен не е нито неразумно, нито несправедливо спрямо някого, нито пък крайност.

P.S. А това, че в езика не може да има абсолютна свобода, не значи ли според теб именно, че формата в него е също толкова важна, колкото и субстанцията? Даже двете взаимно си влияят: сравни "дървЕТА" и "дървА" например. Така че в областта на философията може, но в областта на езика според мен никак не може да се настоява само върху формата или само върху субстанцията.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Редактирано от the_bomb на 25.05.04 12:37.

Ами аз също съм от Варна.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти остави факта, че аз съм се подразнила че са ме "санкционирали" - не се влияя толкова от психологически фактори. Въпросът е прави ли са те или не да ме/ни санкционират?

Относно формата/съдържанието - да, що се отнася до езика, те са равноценни. Дори във философията е несериозно да се обсъжда кое е по-ценно, освен ако не се омаловажи ценността на самия език. (Търсене на същностите във или извън символичното им представяне.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<Ти остави факта, че аз съм се подразнила че са ме "санкционирали" - не се влияя толкова от психологически фактори. Въпросът е прави ли са те или не да ме/ни санкционират?>

Е да де! Според мен са имали право да санкционират "класнА"*, и в последния постинг ти казах защо. Ще ми се да чуя твоите аргументи.

* забележи, според мен те "санкционират" самата дума, а не лично теб, мен, нас, вас и т.н.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Аргументът ми е, че т.нар. субстантивирано прилагателно смислово гравитира повече към съществителното (макар и не кодифицирано), и като такова е възприето в Североизточна България. Според мен е подвъпросно правото им да санкционират думата с мотив, че към този момент не е кодифицирана, тъй като живият език винаги изпреварва кодификацията. Нещо повече (което и всъщност предизвика раздразнението ми), струва ми се, че тяхната критика не беше от позицията на "правилното", а от тази на носители на местен говор, различен от Североизточния. Иначе бих се съгласила, че имат формално право на критика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите