Ама, важното е, че са прилагателни, все още.

Ребята, давайте жить дружно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напротив - субстанцията е по-важна от приложението.

класна или класни?

Не е съвсем така.

Субстантивираното прилагателно не е баш като същинското съществително.

Например "един болен" прави членна форма като прилагателно - "болнИЯТ" - а не както би било, ако беше просто съществително (напр. "болнът" или нещо от тоя сорт).

Езикът не може да бъде сведен до чиста "субстанция". Това няма да е език, а нещо от рода на формулите във формалната логика.

П.С. Това може би отговаря на чуденията ти защо "класно" не може да бъде съвсем като "слово".

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Аз бих употребил "класни". Една малка анкетка сред мои познати показа, че никой от тях също не приема форма "класнА".

Ако търсиш обяснение защо - вж. по-горе.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Подценяваш ме нещо.:)

Пействам ти последния си отговор от клуб Господари на ефира.

"Нали се допитахме в Лингвистика и там ни казаха, че не е съществително, а субстантивирано прилагателно. Затова съм се объркала: като философ, за мен субстанцията идва преди всичко. В този случай дистинкцията съществително/прилагателно ми се вижда формална, а смислово т.нар субстантивирано прилагателно се доближава повече до съществителното.

За военно нямам интуиция, понеже по мое време казвахме "имаме НВО".:)"

Ясно, разбрах мотивацията ти.

Според мен локалният говор играе най-голяма роля в тази връзка - в Шумен, откъдето съм, всички в училище употребяваха "класна". Въпросният водещ е от Варна; явно става дума за целия Североизточен регион.

Продължавам да настоявам на смисловата страна, а не на формалната.

а, не съм искал да те подценявам, съжалявам, ако така съм прозвучал.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Може да си ми прозвучал като родителите ми, които са филолози.

Ами да, една чисто жаргонно-разговорна дума като "класно" разчита за образуването на формите си основно на местните говори, защото не е приета в книжовния език и той не е кодифицирал и регулирал измененията й във формите за мн.ч., членуване и т.н.
Затова не само всеки говор, но и всеки човек може да я прави каквото си иска такава дума.

Само че когато веднъж думата влезе в речника именно в тази си форма - "класно", същ. от ср.р. - ще се наложи и да се избере една форма от различните множествени числа за "правилна".

Друг е въпросът, че според мен по-скоро ще бъде приета формата "класни", а не "класнА", по няколко причини.

Първо, както уточнихме, става въпрос за субстантивирано прилагателно, а не за съществително. Такава дума се изменя както прилагателните, а при тях всички форми за мн.ч. завършват на "-и", дори и за ср.род: "болнИ децА".

Второ, формата "класни"по същата причина и сега може да мине за книжовна, образувана от "класнИ работИ", а не от "класно".


Колкото до настояването ти върху смисловата страна на езика, а не на формалната: за добро или лошо, езикът си е език и си прави каквото си иска, независимо дали ти или аз или някой друг настояваме върху нещо. Така че, щеш-не щеш, езикът е съчетание от смислова и формална страна, като и двете са еднакво важни в него...

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti