Моля ви, някой да ми каже какво е правилото за -им / -име или -ем / -еме при глаголите в първо лице, множествено число. Кога и/или при кои глаголи е правилно да завършват на -им и -име?
например: ходИМ - ходИМЕ, пиЕМ - пиЕМЕ. Със сигурност при карАМ правилно е карАМЕ например, просто защоте не става иначе

<Със сигурност при карАМ правилно е карАМЕ например, просто защоте не става иначе>

И също така САМО в този случай е граматически правилно!

за останалите спрежения правилото е само и единствено "ходя"-"ходим", "пея"-"пеем".

естествено, в правоговора може да бъдеш по-свободна, когато не си на официална трибуна например. студентите от Българска филология даже бяха закачили на вратата на една аудитория в СУ извадка от Практическата българска граматика на П.Пашов, където се казваше, че формите на "-име" и "-еме" са допустими в изговарянето, но не и в писането. вероятно други автори не биха се съгласили с такова положение на нещата. така че в най-добрия случай формите на "-ме" са полулегални в българския книжовен език и не можеш да ги изписваш, нито според мен е препоръчително да ги казаш във формалното си, официално и официозно общуване.

е-кането във формите за 1л. мн.ч. е черта, привнесена от западните диалекти. там 1л. ед.ч. завършва на -м и множественото число трябва да се отличава по нещо от него, затова е добавено едно "е". така е станало примерно "я пеем" - "ние пееме" и "я ходим" - "ние ходиме". опитвал съм се да говоря с книжовното "ходим" за 1 л. мн.ч. в едно село във Видинско, просто да видя какво ще стане. гледаха ме доста учудено, защото за тях "ходим" е 1л. ед. ч. и не можеха да го приемат придружено от местоимението "ние".

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Това, което си написал е интересно, но от него не става ясно кое е правилото, за което питам..

цитирам сам себе си:


<Със сигурност при карАМ правилно е карАМЕ например, просто защоте не става иначе - ... и САМО в този случай е граматически правилно! за останалите спрежения правилото е само и единствено "ходя"-"ходим", "пея"-"пеем".

....в най-добрия случай формите на "-ме" са полулегални в българския книжовен език и не можеш да ги изписваш, нито според мен е препоръчително да ги казваш във формалното си, официално и официозно общуване....>

как по-ясно да го кажа?

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti

Глаголите от 1-во и 2-ро спрежение в 1 л. мн.ч. завършват на -м, а от 3-то спр. - на -ме.
Спрежението се определя по окончанието на глагола в 3 л. ед.ч. Напр.: пея - той пеЕ - 1-во спр., следователно: ние пееМ; говоря - той говорИ - 2-ро спр., също говориМ; 3-то спр. завършва на -а/я в 3 л. ед.ч., напр. рисувам - той рисувА - значи ние рисуваМЕ. Тоест, както сама си забелязала, глаголите, които завършват на -М в 1 л. ед.ч., няма как да не завършват на -МЕ в 1 л. мн.ч. Обаче глаголите от 1-во и 2-ро спр. не завършват на -М в 1 л. ед.ч. Точно това е имал предвид колегата, че "САМО в този случай е граматически правилно". С други думи, ако крайното Е може да се изпусне и се разбира, че става въпрос за НИЕ, значи така е правилно. Т.е., правилно е говориМ, а не говориМЕ, щом можем спокойно да минем без -Е-то накрая. Дано сега да е по-ясно!

... където се казваше, че формите на "-име" и "-еме" са допустими в изговарянето, но не и в писането. вероятно други автори не биха се съгласили с такова положение на нещата.

и от БАН са съгласни с това положение на нещата – казват, че се допускат в разговорната реч ме-формите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря много