Надявам се тук да има истински лингвисти. Та, въпросът ми е свързан с това дали лесно се забравя родния език. Какво имам предвид? Скоро се запознах с един българин в САЩ, който е пристигнал тук на 20г, сега е на 35, да кажем. Завършил е 'М/ународни отношения' тук в хубав университет. Изглежда интелигентен човек като цяло. НО говори български страшно трудно, направо предпочита да говори на англиийски. Разбира се, вече има и силен акцент. Със сестра си, също българка говори на английски, защото така му било по-лесно. И наистина му вярвам, че му е по-лесно. Но защо става така? Как е възможно човек да забрави езика си? От малко време съм тук, но забелязвам по себе си, че речникът ми доста обеднява, най-вече защото не чета книги на български. Не че не контактувам постоянно с българи, просто активният речник наистина става активен и се ограничава до тривиални пинятия. Оставяме настрана факта, че си е немарливост да не полагаш усилия да си запазиш някак си езика, още повече, че човекът явно е имал българин до себе си (сестра си), т.е. възможността да говори езика. Възможно ли е въпреки липсата на усилие да се забрави езика? Е, явно е възможно, но как точно се получава?

Една високо уважавана от мен университетска преподавателка казва така:
"Езикът е като цигулката - престанеш ли да се упражняваш, техниката се влошава."

Imenno- neshto, koeto ne se praktikuva, se zabravia, vloshava it.n. Chudia se obache kak stoi vyprosyt s vyzstanoviavaneto na tezi umenia. Otnachalo li zapochva chovek (ot nulata malko absurdno da se govori, shtoto vse pak ostava solidna osnova) i do koi tochno elementi na ezika moje da pribegne bez napyn, ili s minimalen takyv.

Не смятам, че е възможно душевно здрав човек с обикновена самейна история да забрави родния си език до някаква по-сериозна степен, освен ако е сменил езиковата си среда преди 12--15-годишна възраст.

Да -- ако родният език спре да играе роля в ежедневието, той позакърнява и се поразваля. Така мнозина българи в чужбина са на сбърканото мнение, че ако децата им не престанат да говорят на български, няма да научат приемния език добре. Речено-сторено -- семейството минава на комичен и развален приемен език; гостуващи българи са предупредени да не говорят на български, че да не развалят магията.

Но закърняването и развалата стигат само донякъде. Възстановяването е изумително бързо -- в рамките на два-три часа след "потапяне" в родната езикова среда изчезва акцентът, в рамките на два-три дена изчезва тромавостта с подбора на думи, в рамките на седмица (при нормално общуване) в речника нахлува всичко езиково, пропуснато по време на отсъствието -- мода, нашумели думи и изрази и прочее.

Гореписаното съм наблюдавал пряко в личната си среда, а го потвърждава и личният ми опит. Прехвърлял съм се да живея в друга държава три пъти през живота си. Най-дългият период, през който не съм стъпвал в България е бил едетина години. Брат ми бе роден и продължава да живее в чужбина, с една тригодишна пауза в България. Братовчед ми замина за чужбина на пет годишна възраст и оттогава живее там. Брат ми на пристигане в България говори смешно, но след ден-два става софийско "копппппеуе", та дрънка. Виж, братовчед ми действително е позабравил българския и има силен акцент. Това го мъчи, но пак в рамките на десетина дни (най-дългият му престой в България) той все пак успява да мине за местен човек при по-бегъл допир.

Помня и как покоен емигрант от 1934 г. (сирак-отличник, заминал с държавна стипендия да учи в странство и останал поради Войната) свободно говори родния си език, след като не е стъпвал в България над 50 години и башка е ограничавал връзките си с българи по политически причини.

Та да ме убеди някой, че се забравя роден език е все едно да ме убеждават, че The Final Frontier значи "последното предно ухо".

Да, ама пък и аз редовно попадам на българи, дето баш са "забравили" родния си език! Най-бързото "забравяне" бе осъществено за едно три-четири месеца в края на 70-те години. Лошото бе, че въпросният човек междувременно хич не бе изкусурил приемния език, та си остана безсловесен. Ама преди десетина години той се бил върнал в България, днес си живеел там и -- какво да прави, човекът -- повторно усвоил родния език...

Всички тия "забравяния" са вид кокетничене. "Ето, аз дотам съм срастнат с новата си родина, дотам съм предан на своята високо-отговорна и доходна служба, дотам са ми чужди българският живот и злободневие, че забравих български". Санким, напреднали спрямо жалките туземци в България -- заебали и езика. След ден-два преструването дотяга на "забравилите" и те малко по малко се изпускат на български. Присъщо на такива изпускания е изчервяването, последвано от удивление: "Яа-а! Аз пък откъде ли ми дойде тая дума! Тц, тц, тц..."

Всички тия "забравяния" са вид кокетничене.

Напълно съм съгласен. ПреЗ 93-а си говорих със стар дядо от българите-градинари в Унгария. Човекът живеел там от края на трийсетте, междувременно станал унгарски гражданин, но се оженил За българка, и тя от градинарско семейство. Та той говореше прекрасен български. Когато го попитах как е станало така, че не го е поЗабравил, той ми отвърна: "Мойто момче, майчин еЗик не се Забравя!".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен това е строго индивидуално. Аз например имах трудности с българския дори само след година в Англия без никакво общуване с българи; за този период неусетно усвоих и английски акцент. Поначало обаче съм много впечатлителна.

Забелязала съм също, че при писане имам проблеми с пуктуацията и словореда, ако дълго време не чета книги на български, а само на английски.

Won't you come into my room, I wanna show you all my wares...

Да, именно за такива неща питах. Казваш, че това са факти от твоя опит.. Това с часовете и дните е интересна статистика; дали има нещо документирано по въпроса?
А дали е така за друг чужд език (различен от този на страната, в която живееш)?. Т.е. бил ти е страшно активен преди да отидеш в съответната нова страна и изведнъж- изчезва- ако трябва/можеш да говориш чужд език, излиза единствено местният. Дали тогава възстановяването става също толкова бързо като с родния ако отидеш в съответната страна? А акцентът?

За кокетниченето: имя бая смешници, които съвсем открито отказват да говорят български, щото не били вече в България ит.н.
Забавно.
Обаче какво е като несъзнателно използвам английски изрази буквално преведени на бългаски (в началото вероятно е било обратното)?
Пример: Do you want a...?/ Thanks, I'm fine. (не че е правилен самият израз, но това е без значение)
На бг: "Искаш ли...?" "Не, мерси, добре съм." :)
Случва се постоянно и колкото и да се опитвам да се цензурирам, все се усещам секунда след като го изрека :)

И да има статистика, не я знам. Ще Ви излъжа, но познавам поне стотина души, напуснали България, заселили се в чужбина и пребивавали там продължително. Седемгодишният ми син, напуснал България преди 4 г. и 21-годишният ми заварен син си възстановяват българския за половин ден с пристигане в България.

Впрочем, писменият език е друго нещо -- той наистина се забравя осезателно. Но говоримият -- абсурд! Някой да е научил да язди колело и после да е забравил? Не искам да обиждам никого, но вече съм твърде дърт и патил за да може някой да ме убеди, че всички противни твърдения по отношение родния език са нещо друго, освен отчаяни преструвки.

Що се отнася до _чужди_ езици, съгласен съм -- те се забравят. Много се гордеех с руския си (че и награди съм получавал за него), ама той вече не става за писане и не е за пред хора в говорима форма; останаха ми слушането и четенето...

Не можеш да забравиш родния си език на 20 год., при положение, че преди това си го използвал активно. Просто изучаването на родния и на един чужд език става по съвсем различен начин, активират се различни механизми, с различна трайност, ако щеш. Затова едно дете е в състояние да изучи всеки един език на света, ако е в средата, която го използва. Само, че тази способност също не трае вечно и след няколко години, просто гъбата, която представлява мозъкът ни по време на усвояването на родния ни език се затваря и оставя много малко пролуки в сравнение с началото. Това е и една от причините да ти трябва толкова много време да научиш един чужд език на нивото на родния си, като дори не споменавам за акцента...
Дори и да си израстнал билингуално, пак е невъзможно да забравиш двата езика, ако си ги практикувал достатъчно преди това.
Както не можеш и да сравняваш забравянето на чужд език със закърняването на родния. Естествено е ако говориш 24 часа на друг език да имаш леки трудности с намирането на правилната дума, в началото на разговора, но не и непрекъснато.
Всъщност скипаджията ти е направил доста добър преглед на нещата.
Колкото до това, че понякога използваш буквално преведени изрази от английски на български, ами също е нормално, точно както когато се ядосваш, че някой бълграски израз няма адекватен еквивалент на английски.

А в епохата на интернет вече никой няма извинение за това, че не чете на български...

Редактирано от bhn на 24.03.04 11:28.

Май4ин език не се забравя, забравят се, или поне е трудно да се възпроизведат в на4алото, определени клишета или матрици на езика. Забеляза ла съм, 4е когато говоря един език, определени изрази активно присъстват в ре4та ми, специфи4ни и 4есто непревидими. Имах приятелка, които казваше °характерно° на всеки две изре4ения веднъж, аз имам проблем с °по принцип° например. Въпроса е в това, 4е когато повтаряш подобни матрици по 100, 4е и пове4е пъти на ден, в първите моменти с родният език това идва естествено в българският и в момента на говоренето ти се опитваш да ги спреш, но наи-много да успееш да ги преведеш. Но пак ти казвам, става въпрос наистина за първите дни, в последствие, матриците, които имаш в българския, съвсем естествено се връщат и заемат своето място в езика и ре4та ти.
Друг е например проблема със спомените. Когато разказвам на някого нещо, слу4ило се на даден език, имам естествена тенденция да мисля с този език, особено ако преразказвам разговор. Което забавя мисълтта ми на български и дори понякога се усешам в последният момент преди да изрека 4ужда дума и спирам на първият звук. Което понякога прави един разговор с мен силно интересен и наи-ве4е звуков
Съществува и проблема със специализираните термини, които не си у4ил на български, както и имена на държави или дори градове, области и пр. Когато в продължение на години си говорил за Гийом Тел, ти е малко трудно да минеш на Вилхелм, още пове4е 4е аз наистина не знаех как е то4но името му на български. И от къде можех да го знам - вси4ко, което някога бях 4увала за него бе на 4ужд език. Не се опитвам да извиня това °забравяне°, а и невежеството не е извинение, а да се опитам да ви обясня от къде идват проблемите в общуването.

Що се отнася до кокетни4енето с езика, аз не виждам какво кокетно има в това, и изпитвам по-скоро срам, а не гордост. Един от наи-лошите лингвисти4ни спомени в живота ми е свързан с един разговор, които проведох с нашето посолство по повод на избори, които наближаваха. Не бях практикувала и дума български пове4е от година, абсолиутно нищо, и разговорът ми с дамата от конслуството бе силно изненадващ и за двете ни. Усещах, 4е не се изразявам правилно, 4е трудно ми се разбира, 4е словореда ми е напълно обърнат, но нищо не можех да направя в момента. За мое щастие, това никога пове4е не се повтори, никога пове4е не му позволих да се повтори.

Ще завърша с коментар на забравянето на 4ужд език - ами не мисля, 4е и тои се забравя, присъства същата тромавост в на4алото, които след няколко 4аса из4езва по4ти напълно. За сметка на това тук ми се е слу4вало да кокетирам, или по-скоро да дразня с 4ужд акцент, които обикновенно нямам - по време на воината в ирак, в Далас, говорих с възможно наи-изявения си френски акцент. Но това ве4е е друга тема

Cupitor impossibilium