Редактирано от ivx на 24.03.04 22:06.

Все още смятам, че "не ми звучи" и "не си представям" не са адекватни аргументи, не разбирам какъв е проблемът тук.

Все пак се радвам, че достигнахме в крайна сметка до общ извод относно същината на спора. Никога не съм смятал, че моите разбирания са напълно верни, просто в случая нямаше с какво да бъда убеден,че не съм прав.

Редактирано от ivx на 24.03.04 22:07.

Ами радвам се че сте доволен че го нарекох подлог. Можех и да кажа че подлог няма, а само допълнение, а залога си е деятелен. Но по принцип, когато има само един основен аргумент се приема че е подлог. Мисля че е просто въпрос на правилно използване на терминологията. трябваше с това да започна, знам. Никой не е идеален, осбено в нета... Ето нещо по темата:ю

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В случаите които аз съм срещал, 90% от употребата на "не ми звучи" се дължи на географски оосбености - къде е расъл човека.

Лингвисте, беше написал нещо друго, което ми се стори интересно, ама нямах време да ти отговря, а сега си го изтрил. Нещо за антиергативни и антиноминативни конструкции. Можеш ли да го повториш, ако искаш в бележка

Първо да се извиня, че в случая не използвам известния на всички английски език

"В переходном предложении пациенс (или, точнее, актант с гиперолью абсолютива) обычно совпадает с ремой (грубо говоря, частью предложения, несущей новую информацию) и центром внимания. Если в некотором реальном предложении дело обстоит именно так, то используется обычная эргативная конструкция. Если же, однако, центр внимания смещается на агенс, то предпочтение при кодировке отдается не ролевому, а коммуникативному значению данного актанта, и имя в эргативе перемещается в позицию абсолютива, т.е. имеет место залоговое преобразование, называемае антипассивом. "

Още:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ivx на 24.03.04 22:08.

Редактирано от ivx на 24.03.04 22:08.

Значи точно така, в някои ергативни езици има анти-страдателен залог. Там ергативния падеж се сменя с абсолютен, а абсолютния с дателен. Та оттам -- анти-страдателен (anti-passive). Яд ме е че съм зле със руския та не разбирая статията...

Та доколкото разбрах, в полския има втори вид страдателен залог, един вид безличен. При него за агент изобщо не може да става дума, нито в дателен падеж нито нищо. Следователно, глагола става същински непреходен от ергативен тип (подлога е пациент) -- дателния не може да се използва за посочване на агента.

Помислих си че в нашия случай може да става въпос за нещо подобно, ама май греша, в смисъл тези конструкции със "се" изглежда са си просто нов начин за образуване на "обикновения" страдателен залог -- срещат се неща като "Къщата се строи от фирма едикояси", въреки че на мен "не ми звучат".

Историята ни учи, че никой не се учи от историята.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 24.03.04 13:45.

Както в пасивните, така и в безличните конструкции структурата на подложната позиция (външния аргумент) няма семантична роля. Приема се, че пасивната морфология потиска семантичната роля на подлога и не приписва падеж на допълнението. Това важи за всички се-конструкции в б.ез. с безлични се-глаголи (безлични са глаголите само в 3 л.едч. Яде ми се е безлична конструкция, но Ядат ми се не е). Ето защо в долното изречение сеглаголите еднакво магта да бъдат наречени пасивни или безлични. В този смисъл може да се разбира идеята на Л. Андрейчин за "безлично-страдателен залог", например:
В читалнята не се яде, не се разказват вицове
Последният глагол има подлог (вицове), но това всъщност е вътрешен аргумент (допълнение), който няма падеж и загубва синтактичната функция на допълнението, поради което адължително получава именителен падеж, приписан на празната, без семантина роля подложна позиция; той обаче не загубва своята семантична роля и свойството на вътрешен аргумент. Става въпрос за вторичен подлог.

По "Фонетика. Морфология. Синтаксис" с мои добавки