Известен е произходът на немския език, който от няколко века насам е общия немски литературен език. В своето почтително отношение към всичко, идващо от двореца, немците взели съзнателно канцеларския език за образец на онова, което трябвало да пишат, а именно писмата, документите, завещанията и т. Н. Да се пише на езика на канцелариите означавало да се пише на езика на двореца и правителството. Това било благородно в сравнение с езика на града, в който човек случайно живеел. Постепенно стигнали до заключението, че трябва и да говорят така, както пишат — така се постигал още по-голям аристократизъм в словесните форми, в подбора на думите и обратите, а накрая и в звученето. Подражавали на дворцовия говорен маниер и в края на краищата преструвката станала природа. Може би никъде другаде не се е случило нещо подобно — литературният стил да вземе надмощие над разговорния, а предвземката и имитацията на аристократизъм на един цял народ да послужи за основа на общонационалния, вече не диалектен език. Мисля, че звученето на немския език през средните векове, и предимно след средновековието е било напълно селско и вулгарно. То се е облагородило малко през последните векове, главно понеже хората били принудени да подражават на толкова френски, италиански и испански звукове и то именно от страна на немското (и австрийско) благородничество, което не можелода се задоволи по никакъв начин с майчиния си език. Но въпреки това упражнение немският език е звучал сигурно непоносимо вулгарно на Монтен и особено на Расин. А и днес още за италианското простолюдие топ звучи в устата на пътешествениците много сурово, първобитно, пресипнало, идващ сякаш от задимени помещения и диви местности. Забелязвам обаче, че сред някогашните почитатели на канцелариите днес отново се шири подобен стремеж към аристократизъм на звученето и че немците започват да се подчиняват на едно съвсем чудновато „звуково очарование", което с течение на времето би могло да стане истинска опасност за немския език — тъй като напразно бихме се помъчили да открием в Европа по-отвратително звучене. Нещо подигравателно, студено, безразлично, небрежно в гласа — ето това звучи сега на немците „благородно", и в гласовете на младите чиновници, учители, жени, търговци долавям доброто желание за подобен аристократизъм, дори малките момчета подражават вече на този офицерски немски език. Защото офицерът, и то пруският, е измислил това звучене, същият този офицер, който като военен и професионалист притежава онзи достоен за възхищение такт на скромността, от който всички немци би трябвало да се поучат (включително и немските професори и музиканти). Но щом заговори и започне да се движи той е най-надменната и най-противна фигура в стара Европа — без съмнение сам не съзнава това. Не го съзнават и самите немци, които с възхищение виждат в негово лице представител на висшето и най-благородно общество и с охота приемат той „да дава тон". И топ наистина го дава. Отначало на този тон са подражавали фелдфебелите и подофицерите, като му придали още по-голяма грубост. Обърнете внимание на командните крясъци, кънтящи днес из немските градове пред всички порти, когато се провеждат военни учения. Какво ви-сокомерие, какво чувство за собствен авторитет, каква язвителна студенина звучи от тези крясъци! Наистина ли немците били музикален народ? Сигурно е, че днес немците се милитаризират чрез звученето на своя език. Вероятно, свикнали веднъж да говорят по военному, те ще започнат накрая и да пишат по военному. Защото привикването към определено звучене променя дълбоко характера — скоро ще се намерят и словата и обратите, а накрая и мислите, които да подхождат точно на това звучене! Може би днес пишат вече по офицерски, може би четат твърде малко от това, което днес се пише в Германия. Едно обаче знам със сигурност: немските публични изявления, проникващи и в чужбина, не са вдъхновени от немската музика, а тъкмо от онова ново звучене на едно безвкусно високомерие. Почти всяка реч на върховния немски държавник — дори когато използва императорския си рупор — съдържа акцент, който ухото на чужденеца отхвърля с отвращение. Немците обаче го понасят — те понасят и самите себе си.

С каква цел го постваш тук?
Твое лично мнение или просто ти се е сторило интересно?
Или целуш да събудиш дискусия относно немския, защото дори и да е писано от Ницше, не означава, че е станало така

Не забелязваш ли някаква аналогия с един друг език... Поне в първата част де, преди това за милитаризирането.

Историята ни учи, че никой не се учи от историята.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 11.03.04 14:13.

Не съм имала някакви кой знае какви дълбоки цели, стори ми се интересно, може да е ентересно и на някой друг да го прочете. Връзва се с теми и проблеми, които дъвчем от известно време в няколко теми: за престижното в езика, за регламентацията, езикова политика и т.н. Въпреки че става дума за друго време и друг език - стори ми се интересно, а и е поглед отвън, отстрани.

мисля че тази твоя(и не само твоя) омраза към немската "студенина"(аз ще я нарека организираност) идва от неистовия страх пред тяхното неизмеримо превъзходство във всяка една област
примери няма смисъл да ти давам защото твоята искрена половинка от съзнанието ти ги знае много добре

езикът им е толкова красив колкото всеки друг език

снобските превземки само издават страха и завистта към техния достоен за уважение дух

От където ясно личи произхода на езика. Немците са били едни варвари с бухалки и като дошли в римската империя никои не искал да говори с тях
Те се сприателили с конете. И 100 Ничевци да си смучат тъпи теории от пръстите не могат да замажат горзната истина.

Дииии вааааархаиииит лееееецтеееер шлууус.

разбира се че е така
евреите за сметка на това обаче винаги са били мъдра и благородна нация
не варвари като простите селяни германците
а пък после извънземните се съюзили с германците и им разкрили тайните на беемвето и мерцедеса

(за съжаление ти си едно неволно и емоционално доказателство на моите думи)

Оооо, не! Влюбена съм в този език, макар и да не е езикът, който знам най-добре. Не го намирам за студен, наистина, както казваш, намирам го за организиран по особенно привлекателен начин: това вербално обграждане на мисълта например е адски любопитно.
Езикът им е красив. Що се отнася до превъзходството - в момента те самите не се изживяват като превъзхождащи нещо или някого, което им прави чест