Има ли такава дума, или не? пример и например, добре; напримерно ясно, че няма, не ми е ясно от къде се е появила, но ако може да ме "светнете" по-подробно за примерното;)

Идва от латински език, в който първообразът й значи "за пръв път", демек "без прецедент", тъй да се каже.

"Примерно" е правилно (относно правилното и неправилното и прочее виж живи обсъждания под други заглавия), а "напримерно" е леко комично неправилно, макар и разпространено.

Често "примерно" се ползва в неправилен подтекст ("Ми-и-и... примерно ти звънях в три, ама ти не вдигаше") и това ме дразни леко. Но не ме дразни толкова, колкото ПРИМЕРНО "по принцип" (особено ползвано в съчетание със "ся" и "начи")

Идва от латински език, в който първообразът й значи "за пръв път", демек "без прецедент", тъй да се каже.

Na chist bylgarski -- sefte

Историята ни учи, че никой не се учи от историята.

демек "примерно" изобщо не е синоним на "например" и където се ползва вместо него е неправилно?!;)

Не виждам разлика в смисъла, нюанса или регистъра между "Иванчо казал на Марийка например, че ... " и "Примерно, Иванчо казал на Марийка примерно, че ... ". Но пък не съм езиковед, а журналист и преводач; евентуално специалист би могъл да Ви даде друго мнение.

Лично винаги съм "за" свободното (макар и образовано, осведомено) ползване на езика и "против" правила за това как било правилно и как -- неправилно. Подобни правила ми се виждат твърде педантични дори и да са подкрепени с безброй аргументи.

Моля, простете ми за това, което следва -- не Ви познавам и нямам нищо лично предвид. Да съм свидетел на това как носител на българския език (какъвто предполагам, че сте) дири хабер от специалисти относно ползването на майчиния си език ме прави тъжен. То издава недостатъчна увереност в едно от най-основните човешки умения, ненужна сервилност спрямо (често мними или кухи) жреци и прочее -- печалните последици от един национален педагогически стил, който не търпи разсъждение и дебат (има само "правилно" [това в учебниците] и "неправилно" [това извън тях]), е ориентиран не към придаване на обменни и всеобщо валидни жизнени умения, а към прекалено подробни и мимолетни знания, внимателно избягва да насърчава всякакво мислене и набляга вместо него на зазубряне на чужди мисли и мнения.

Клубът гъмжи с резултатите на тази педагогика. Неспиращ поток посетители пита дали дадени формулировки или думи (и то по правило в най-широка ежедневна употреба -- хайде да бяха редки или екзотични, добре...) били "правилни" или не, как биха могли да станат "по-правилни" и прочее. Явно тези хора не са успели да съхранят подробни и със съмнителна логика граматични правила като това за пълния член и сега са изправени пред проблем, който донасят тук.

Не само клубът -- ежедневието гъмжи с резултатите на тая педагогика. В един достатъчно богат и сносен за целите на съвремието език постоянно се вмъкват чуждици, защото хората, които го говорят като майчин НЕ ГО ЗНАЯТ! Окепазяването е безобразно, а тонът и съдържанието на оплакванията относно него (обикновено медиата е на прицел) са дотам известни всем, че не си струва да Ви досаждам с тях.

Но как да очакваме третокласници да схващат и усвояват материя, чийто стил на представяне и преподаване е заседнал в Прусия преди Бисмарк и в наполеонова Франция!? Кой освен българските ученици днес изучава родния си език като комплект от граматични теореми? Езикът е за говорене, за писане, за мислене. Той не е за запаметяване в дистилиран граматически формат в случай, че те "вдигнат"! Срамота за учителската професия! Не знам друг език, чиито исконни носители да са дотам плахи, дотам зорлем осакатени и гузни в говора и писането си.

Академизирането на бълтарския език е донесло не някакво просветляване, а напротив -- задушаване на способностите на този език да се развива като надниква в миналото си, като разрешава по някоя "грешка" току да стане "правилна", като не глобява и осмива всяко уж-отклонение от единствената задушаваща, закостеняла и "правилна" норма (да не говорим, че тя е дълбоко омразна и сбъркана спрямо половината нация! Не може половината българи да бъдат осмивани, че говорели "неправилно"; просто е НЕВЪЗМОЖНО толкова многобройни носители на езика да ГРЕШАТ -- автоматично говорът им става ВЕРЕН!!! ама иди го кажи това на тъпите академици, зор да видиш!), като дава на носителите на езика да си отдъхнат и го ползват с радост, в забрава, на воля (и тъй -- без да искат -- да го доразвиват, поддържат в крак със съвремието и му се радват)...

Не е за чудене, че толкова български емигранти в чужбина изпадат в "битов шок не за друго, а просто защото там за пръв път се сблъскват с истински реален избор, с липса на авторитетни становища, с отсъствието на цялата изкуствена и концлагерна "структура" на българското злободневие, която с времето обикваме и доизграждаме с нови редови бодлива тел и нови, още по-високи зидове...

Тъй че или се радвайте на хубавите си окови, или недейте керти уж-авторитети за слива, ами си говорете и пишете, както Ви скимва!

Цитат:
"Лично винаги съм "за" свободното (макар и образовано, осведомено) ползване на езика и "против" правила за това как било правилно и как -- неправилно".
Въпроси:
Каква е разликата между образованото и правилното (съответно необразованото-неправилното). Възможно ли е да съществува правилен, но необразован език, както и образован, но неправилен?
Как се съотнася идеята за свободната/автономна/прецедентна словоупотреба с идеята за запазването на езиковата традиция?

Сър,
Стилът Ви е съвършен. Можете да ме убедите във всичко независимо дали сте прав.

"Каква е разликата между образованото и правилното (съответно необразованото-неправилното)?"

Не би трябвало да има взаимна връзка между степента на образованост и степента, до която езикът, ползван от някого е книжовен или диалектен. В момента за образован човек, дръзнал да говори, както е израстнал се чуват мнения от този род: "Язък му за образованието; говори като селянин. Докато не се научи да говори правилно не мога да го приема сериозно." С други думи, въпреки постиженията си такъв мовек следва да стане И конформист, за да бъде "приет"; инак бива бойкотиран, поне до някаква степен, както и подиграван (pour l'encouragement les autres и те да стават конформисти).

---

"Възможно ли е да съществува правилен, но необразован език, както и образован, но неправилен?"

Та такива съществуват -- идете из провинцията и ще се убедите. Местните говори са правилни по моята дефиниция: ползват ги достатъчен брой хора. Но те са систематично лишавани от престиж въз основа критерии, почиващи на съмнителна логика и справедливост.

Бих могъл да Ви досадя със стотици примери на чудесни живи, колоритни говори от Дунавско между Козлодуй и Никопол и между Свищов и Русе. Всички до един са повече от прекрасно заменят по-тромави (а и по дефиниция по-малко пригодни) заемки. Но кажа ли ги пред софийска компания, същата първо се смайва, после веднага оформя консенсус, че си правя поредния майтап и по-нататък продължава да ползва безумните криворазбрани заемки и конструкции, които е свикнала да приема за правилни и образовани.

Следва да заявя, че не защитавам правото на простака и невежия да налагат своите "норми", а тази на средно добре образованият човек да не се срамува от езика, който говори и на който пише.

---

"Как се съотнася идеята за свободната/автономна/прецедентна словоупотреба с идеята за запазването на езиковата традиция?"

Колкото по-свободно и добре му е на народ, облечен в одеждите на своя удобен майчин език, толкова по-добре за езика! Но ако на народа му е неудобно, срамно, зле -- тежко и горко за този език!

Ако народът ходи убеден, че говори второкачествен, грешен, недостоен, непрестижен език, той МЛЪКВА. Езикът умира. Елитарни клики като настоящата разглеждат ставащото и му поставят разни диагнози, някои от които засилват мълчанието на народа. В крайна сметка езикът умира. Народът просто се насочва към други езици за вдъхновение, въздиша, че родният му е "беден" и постепенно подготвя погребението му.

Тук в друг раздел се води интересно обсъждане за българския език на бъдещето. Има ли смисъл? От своята гледна точка не виждам никакво бъдеще. Едно 50 години са достатъчни (при запазване на сегашната динамика) за смъртта на българския език -- регресията му до положението на домашен вернакулар, какъвто е бил до преди Паисий.

Процесът на умиране на българския език е в действие вече дълги години. Академизирането му и съпътстващото убеждение, че да говориш и пишеш "както трябва" е и трудно, и нещо само за големи учени разяждат езика. Наред с това той е бил предмет и на по-зловещи политически намеси, целящи неговото раздробяване и низвергване. Те са успели да се наложат и днес резултатите им са приети като норма както в България, така и в Македония и по света. В ход от десетина години е поредната политизирана намеса, с която се изваждат от закона русизми или думи,звучащи като русизми и на тяхно място се узаконяват още по-чужди англицизми. (Тук -- естествено -- ще бъда разпнат за русофилия и англофобия, които са ми еднакво чужди и ненавистни, както и за пуризъм и прочее. Струва си да се захвана само с евентуалните нападки по повод пуризма. Противник съм на чуждиците, защото според мен съвременният български език е на прага на приемане на критична маса чуждици. Такава маса ще задръсти гръкляна на езика и ще ни задуши. Най-малкото, три от всеки четири чуждици са ненужни. Да не говорим, че чужденците сред нас могат единствено да гледат на езика ни снизходително -- дотам гъмжащ с чуждици език едва ли би могъл да е дело на един интелигентен народ с пъстър духовен живот. Виж, туземски вернакулар -- да...)

Свободата е градивна и плодовита. Няма нужда да се страхуваме от нея. Дисциплината, образоваността (в един широк и хуманистичен план -- не като потискащ диктат) помага на свободата. А сковаността, конформизмът, педантиката и омразата спрямо 99 сиви цвята в полза на единственият черен цвят? Те УБИВАТ.

на въпроса може ли да има образован, но неправилен език. Бих казал да. Примерите са безброй -- по лична преценка едва един промил от всички комюникета, статии, реферати, меморандуми и кореспонденция, списвани в България днес е правилен. Останалите са списвани от образовани хора, а са неправилни.

Тук възниква проблем с правилното и неправилното. Нали съм настроен laissez-faire, какви правила съм взел да защитавам..?

Неправилното в случая е, че всички 999 неправилни промила такива творения просто се провялат като комуникативни инструменти, не работят по предназначение.

Примери много. Без да издавам нещо поверително, ето шепица такива от моята практика:

1. Пишем рекламен текст. Предложил съм думата "ведро" в заглавието. Гледат ме като трактористи по пладне и се питат скришом един друг какво, аджеба, значи "ведро" -- дочувам, много "комунистическо" (!!!) й звучи на една мацка... "Ведрото" отпада и се завързва разискване дали само заглавието, или и останалият текст следва да са на... английски. Това за реклама с българска целева група, пардон български таргет. Избраният окончателен "английски" вариант звучи като написан от седемгодишен папуанец с умствено увреждане, роден и отрасъл в отдалечен кът, в който верно говорят на пиджин, ама развалено...

2. Правим разяснителна кампания за семейно планиране. Предлагат текст, приканващ целевата група, прощавайте -- таргета -- (ромски юноши, пардон, тийнейджъри) следното: "Консултирайте се с Вашият доктор". Предлагам да го сменим с "вижте лекар" -- хем по-икономично на знаци, хем по-човешко и прямо, хем по-разбираемо, хем да си имаш Свой лекар мож прозвуча малко по билгейтски и джорджсоровски на хора, които може и да нямат такъв -- а половата (прощавайте, сексуалната) специфика на търсения съвет може да ги накара да се обърнат именно НЕ към личния си лекар, а към друг такъв. Добавям, че "докторът" може да е на хуманитарните науки или Honoris Causa, докато "лекарят" едно прави -- цери хората. А е и с един знак по-къс. (Не го правя от снизхождение спрямо ромите, а от уважение към езика.) Но -- иска ли питане -- аргументите ми са отхвърлени и днес из ромските квартали се мъдри парче гаден изкопелявен български, който бъкел не комуникира. Но пък е образован!

На практика можещите казват "Циганите като не разбират какво е консултиране, да мрат от сифилис! Нима ние, културните, ще си снижаваме стандартите заради тях!? Аммахаа-а! Давай да усвояваме парите от баламите на Запад, пък циганите сами да му теглят гайлетя."

3. Преди повече от десет години превеждам на представяне (прощавайте, презентация) в хотел "Балкан" (прощавайте, "Шератон"), в което се говори за Decision Makers -- буквално хора, взимащи решения. Не му мисля много -- то какво има да се замисля човек щом в българския език тази английска фраза има близък аналог -- меродавни лица. При това нашата е с един знак по-кратка от английската (тук българският често печели точки, ама никой не ще да забележи това -- всички са заети с оплаквания, че бил дълъг, тромав, беден...)

Като свършвам да превеждам идва при мен една гримирана хищница с токчета в стил "порно вариант на георгимарковски чадър", поздравява ме с превода усмихвайки се по византийски и разгромява майките на меродавните ми лица. Те били дисижънмейкъри -- и тая красива дума да съм я ползвал оттам насетне ако съм си ценял ташаците, просъсква тя. А става дума за 1992 г., когато все пак широките народни маси едва се досещаха за дисижъните, пък камо ли да чаткат за мейкърите. Мейм си джейс! Но пък образован такъв -- хем меймът, хем джейсът!

4. През последната седмица в текст ЕДНА страница (средно 300 думи) улавям 12 глупости вместо точните им, звучни и напълно годни български еквиваленти: терминал (аерогара -- заемка, но отдавна приета), гейт (на аерогара -- портал; пак заемка, но пак по-приемлива и изразителна), галерия (на аерогара -- мостик искат да кажат, но са тъпи макар и образовани и мислили, мътили и все не могат да измислят какво, аджеба, ще да е туй чуда дето в България досега го е нямало -- и тЕ ти "галерията"...). Мъдри се в текста някаква "пътека за рулиране". Викам им -- това е "рольожка", а "рулирането" ви е "ролиране". Аа-а-а, не можело "рольожка", че било руско. Какво руско, бе идиоти!? Това е немска дума, ползвана от преди Войната...

Та така. Апоплексия тайм, драги зрители!

Абсолютно нямам какво да възразя. Само – съзнавайки, че унищожавам магията на думите Ви – ще се опитам да доразвия някои от нещата.

Регионалните говори и диалекти да станат част от нормата, нормативния език . Езикът щe се обогати предимно с конкретна лексика, за някои от понятията ще се появят абсолютно идентични синоними, и то няколко (например: картофи, компири, патати), които по принцип са рядкост в езика (дори цитираните в учебниците по лексика абсолютните синоними доктор и лекар не са такива, както става ясно). Какво правим с произносителните особености: миекото говорене, пернишкото [уъ] вместо Л и т.н. какво правят? Те се “бият”, различават се, хората ги “чуват” и си се присмиват взаимно. Как може да се избегне това? Не знам. Проблемът не е езиков. Средата изисква да се нагодяваш към нея, идващите от Варна в София се стараят и доброволно се учат да говорят твърдо.

Избягване на излишните чуждици. Очевидно, че в науката ще се използват международно установени термини - чуждици за българския. Какви са критерии за излишна чуждица? Наличие на абсолютно идентична българска дума или наличие на сходна, близка? Краткост, удобство? Езиковият усет, ама чий – Вашият или моят? Експертен – има ли такъв?

Аз не знам отговорите, но въпросите си съществуват.
И накрая, лично – обещавам никога да не нося тънки и високи токчета

Като чета хубавото ти писание се сещам за една интересна страничка, която посетих наскоро:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите