Знае ли някой откъде идва обичаят да се приема като фамилно име собственото име на дядото? Откога е това? Дали това е прието във всички краища на българия или само в определени региони? Например в Батак ми казаха, че там от няколко века винаги са записвали децата само по родоата фамилия. Това някакво политическо решение ли е било или е просто традиция? И какво мислите, на мен лично ми изглежда като средсто за унищожаване на родовата памет?

Доколкото знам е политическо решение, взето малко след 1944г. - причината е била да се изчистят фамилиите от т. нар. "турски корен", напр. имена като Зюмбюлеви, Ангьозови, Каратопраклиеви и други да станат Иванови, Петрови и т.н. И в мойто семейство, с корени от Ловеч има подобна чистка. Сега обаче, мисля, че такива промени са инцидент и са по-скоро резултат от вкамененото мислене на някой чиновник в паспортното. Спомням си, че един съученик така го прекръстиха през 1998г.

От неказани думи изгарят устата ти....
... по жътва лумват пожари сред снопите...

Няма нищо по-скучно от това, да се казваш Иванов или Петров. Всички ще бъдем с еднакви имена.

А съм срещала хора със съвсем добре или поне приемливо звучащи+редки родови фамилии, които въпреки това се казват Иванов или Петров. Ако има тука хора от Пловдив - синът на автора на "Пловдивска хроника" Никола Алваджиев беше (е) журналист в пловдивските вестници - Станко Стоянов. Скука! Една пък в пловдивския съд водеше дело да се прекръсти от Католикова на Димитрова или нещо подобно. Не във връзка със съпрузи или разводи, не. Просто не ще да е Католикова. Един мой колега Граматиков разправяше, че и на неговото семейство им сменили имената навремето на Илиеви. Добре, че те самите са проявили достатъчно вкус да си върнат после старата фамилия.

Това го казва една, която има за фамилно име малкото име на дядо си.

Редактирано от Mиpa CM на 23.02.04 14:41.

помня, че Газибаров еднаш кажа, че било точно по руско-съветски модел

аз мога да ти кажа как е на село – там сички си имат некакви прекори, немащи много общо с имената на дедовците примерно: Рибарете, Тердзиите, Кинковци, Балабанковци (Балабанковци на пример са бивши Кинковци, двама от них откраднали една бала (това е топ дебел плат), но ги фанали и им нарамили балата и започнали да ги разкарват из селото с балата и да викат по них "балааа, балаааа"), има Шилевци, я сам от Лековци май бащата на дедо ми е бил Алексо (абе имало е некой Алексо) и оттам Лековци, а иначе сме Турмаци, има и Скачковци – един техен представител изпил неква матеница в която се бил удавил скачок (скакалец) и оттам, има и още много други...

ТОВА е българската традиция!!!!!!!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... ми напомня за престар виц. Ръководните другари в Кремъл взели, че се загрижили дали др. Т. Живков не е католик. Зер нъл много ходеше на визити във Ватикана. Загрижвали се, мислели; мислели, загрижвали се... все не можели да намерят мира. Накрая, както си му е редът, отправили запитване до Радио Ереван. В това радио обикновено също много мислели преди да дават отговори, ама тоя път хич не се и наложило да си напрягат акълите. Още на другия ден дали отговора си -- другарят Живков не е католик! Той е като гъз.

Офф... те като тръгнат..! Сега пък си спомням и за оня, дето др. Косигин и др. Брежнев обсъждали поредната визита на др. Живков във гнилия вражески лагер. "Сега пък," рекъл Косигин, "Помпиду му подарил златен часовник... ей такъв голям!" "Така ли!?," възкликнал Леонид Илич, "я ми го дай да го видя!"

А помните ли като се върнал др. Живков от поредното посещение в Москва, че като разцалувал д-р Мара Малеева, ча като взел да й се хвали: "Да видиш каква шуба ми ушиха, ехе-е-йи! Чаа-а-к до пода стига!!!" "Я я тури да я видя," рекла другарката му. Бай Т. веднага вади нещо рунтаво от куфара, навлича го, ама то едвам му покрива задника... "Уф, че си глупав!," промълвила бойната му другарка, "барем да не беше коленичил докат ти вземаха мярката..."

Ох, то тея вицове са като срането; га искаш и му е време -- йок. Га не щеш, извира, братко... Чували ли сте оня, дето бай Тошо тича по "Оборище" със забит нож в гърба? Не? То и аз не съм го чувал, ама е страхотен...

Всичкото това другаросване ми напомни и за поздрава на наркоманите -- "дрогари и дрогарки"...

А иначе темата действително бе обсъдена тук.

В мойто село по бащина (дядова) линия пък родът на дядо ми и махалата, където са им били къщите, се казват ДимОвци - т.е. от името Димо (ама с ударение на О), а не от прякор. За другите родове в селото не знам.
В цяла България и едното, и другото е разпространено - и имената, и прякорите. И мисля, че и двата "обичая" са еднакво стари. Пък за името точно на дядото - ами нали в едно село всички познават първо дядо ти, а за теб уточняват - това е Гошко, Христовият внук. Баща ти като по-млад също не го познават още всички и затова не те представят с неговото име.
Фантазирам си в момента, естествено. Нищо определено не мога да кажа по въпроса откъде идва обичаят точно за дядото (а не примерно бащата или прадядото).

На теб къде ти е селото? В Западна България како да е. Алексовците май там се срещат. И моето е там (Кюстендилско). Някои имена, сигурно сте забелязали, са по-характерни за една или друга част на Б-я: Евтим, Томан, дори Симеон като баща ми и прадядо ми повече ги има в западна България; в Югоизточна (Хасково и Стара Загора) пък гледам, че е имало много Кольовци, Митьовци, Таньовци, Еньовци и разни такива. Е, това не е по темата за фамилиите.
Обаче паднах, като видях катаджийски акт, съставен от сержант Крокодилов. Наистина!

Редактирано от Mиpa CM на 24.02.04 10:13.

НАРЕДБА ЗА ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ
ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 117 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 30 АВГУСТ 1975 Г., обн., ДВ, бр. 75 от 30 септември 1975 г., изм., бр. 28 от 1977 г., бр. 52 от 1979 г., бр. 43 от 1980 г., бр. 38 от 1986 г., бр. 33 от 1988 г., бр. 48 от 1989 г.
Раздел II
Име
Чл. 7. Всяко лице носи име, което се състои от лично (собствено), бащино и фамилно име.
Чл. 8. ...(1) Личното име на всяко лице се избира от родителите по взаимно съгласие и се съобщава с писмена молба на длъжностното лице по гражданското състояние при съставянето на акта за раждане.
(2) Ако двамата родители не са могли да постигнат съгласие за името, което трябва да бъде вписано в акта за раждане, длъжностното лице по гражданското състояние вписва в акта за раждане едно от имената, предложени от родителите, а ако родителите не посочат никакво име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.
(3) Ако предложеното име за детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или несъвместимо с националната чест, историческото минало и достойнството на българския народ, длъжностното лице по гражданското състояние има право да откаже вписването на предложеното име в акта за раждане. В такъв случай родителите са длъжни да изберат друго подходящо име, а ако не сторят това, прилага се разпоредбата на предходната алинея.
(4) За улеснение на родителите при избора на име може да им се предостави за ползуване списък с български имена, издаден от Института по български език при Българската академия на науките. Избраното име от родителите може и да не е включено в списъка и се вписва като име на детето в акта за раждане, ако не противоречи на разпоредбите на предходната алинея.
(5) Не се допуска записване на новородено дете в акта за раждане с две или повече лични имена или с умалително или галено лично име.
Чл. 9. Бащино име на всяко лице е собственото име на неговия баща. Бащините имена на българите се вписват с български окончания съобразно пола на детето.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) (1) Фамилно име на всяко лице е името на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.
...
(4) ... Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним (измислено име), същото лице може по решение на районния съд да прибави псевдонима към своето име.

Мария Радмилова, коментар от в-к "Сега":
"...Възмутени майки се затюхкаха, че ще трябва да променят имената на децата си. Трябва ли например Мариета Кристиян Попова да се прекръсти на Кристиянова? Трябва ли наследниците на децата, кръстени на нашумели герои от латино-американски сериали или на екшън звезди, се притесниха, да носят абсурдно звучащи бащини имена като Лоренцов, Салваторев, Мариов, Леонсиов или Джеймзов?

... На дневен ред ще излязат проблемите с образуване на бащини имена от двойните мъжки имена като Архангел-Михаил, Георг-Никола, Джан-Микеле, Иван-Александър, Бранко-Благовест, както и със новозаетите имена като Алекс, Мишел, Майкъл, Оливие, или Емилио, Анджело, които трудно можем да си представим с обичайните наставки.
Когато бащата е българин, не би следвало да има изключения от приетите правила за именуване.
В кръга на възможностите ни е да издадем речник на личните имена у българите през ХХ век и в него да включим възможните форми на бащини имена при съответните мъжки лични имена.
Трета възможност за изход от предвижданите усложнения в именуването е да се откажем от трикомпонентната система, приета у нас по руски модел преди повече от век, т.е. името на детето може да включва само лично и фамилно име. Това изглежда лесно заобикаляне на назряващите проблеми с образуването на бащини имена от нетрадиционни и чужди на именната ни система лични имена."

Един познат татко се ядосваше, че "Моя син не искаха да го запишат с бащино име Камен, писаха го Каменов. А дъщерята на брат ми как я записаха Пола Жулиен Еди-коя си!" Бащата е чист българин, да уточня, майката също.
Аман от изгъзици.
Впрочем законът винаги си е бил такъв. Какво са се сетили изведнъж възмутените майки.

Не исках да копирам още от въпросната статия, за да не стане прекалено дълго и отегчително за четене. Но по-нататък в нея имаше коментар точно върху ситуации, каквито ти цитираш :) Голямото вълнение е около факта, че в крайна сметка чиновникът от Гражданско състояние (който не е задължително с висока езикова компетентност) е инстанцията, която решава доколко едно име е подходящо за малко име на детето и доколко името на бащата е типично българско, за да може непринудено да понесе типичните български окончания за бащино име. Изводът беше, че се откриват широки възможности за неаргументиран чиновнически субективизъм. Отделно, че от родителите се изисква да аргументират избора си за име на детето, когато то не е типично българско, и претенциите си за невписването на въпросните типични български окончания за бащино име (тук изводът беше, че може българите да разбират много от футбол, но все още не са обявили, че разбират също толкова много и от ономастика :)

Относно родовата памет/традиция/история, съхранена във фамилното име, не мисля, че от нея има голяма полза, ако името е смехотворно или навежда на разни асоциации (пропускам широко цитираното Газибаров, но ще спомена любимото си Карабаджаков:) С това изчерпвам темата за еуфонията и преминавам към горещо прегръщаната от мен, макар и все още крехка тенденция за избор на функционално пред колоритно фамилно име. Аргументите: според статистиките, в конкурентна ситуация при (почти) еднакви други данни, се предпочитат хора, чиито имена са лесни за запомняне и произнасяне. Това важи особено за международни ситуации, където едно фамилно име, независимо от наситеността му с родови смисли, не говори нищо в една чуждестранна среда, но пък затруднява силно с изписването или произнасянето си. Допълнително към това, човек сам работи за създаването на положителна репутация на името си и са редки случаите, когато фамилията му тича пред него и създава въпросната репутация. А да разказваш постоянно за баща си, за дядо си, за прадядо си... да кажем че е неуместно. Отделно, че много от цитираните заслуги на предците са често документно недоказуеми и будят по-скоро скептицизъм, отколкото уважение. И че публичният интерес към фамилната история на индивида се предизвиква от достиженията на самия индивид.