Вземам повод от г-н Недев. Все пак между лингвистиката и психолингвистиката има само една душа разстояние :)
Даже само на първо приближение се сещам за няколоко теми и за обсъждането им съвсем не са необходими фундаментални познания. Например:
Според вас как ученето на език, роден или чужд, зависи от ума, интелигентността, IQ-то на човек? Свързани ли са тези неща изобщо? И ако да, къде е ключът - в логическото мислене, ерудираността, способността да се мисли абстрактно или... ?
Какво става в главите ни след като понаучим един чужд език и започнем втори (трети,..пети), тези езици пречат ли си, помагат ли си, влияят ли си?
Какво усвоява първо едно малко дете: общи понятия или названия на конкретни предмети, типови фрази или конструира само изречения? Как усвоява граматичните парадигми и категории - само копирайки възрастните или си създава собствена система на езика?

Дори само да си споделим личните впечатления и преживявания, пак ще бъде интересно

По повод влиянието между езиците, веднага се сещам за Франсоаз Саган. Тя разказва (в "И всички мои приятели"), че на едно литературно четене в Ню Йорк раздавала на почитателите си книги с посвещение With all my sympathies :)

За научаването на чужд език, имам предвид не само на предметно-комуникативно ниво, доскоро бях склонна да твърдя, че са необходими само постоянство и сравнително добра памет. Но колкото повече хора срещам, които знаят (или твърдят, че знаят) някакъв чужд език, толкова повече си мисля, че истинското усвояване на чуждия език е свързано с някаква езотеричност (моля, не ми се смейте).

people writing words
that voices never share

В отговор на:

---

Според вас как ученето на език, роден или чужд, зависи от ума, интелигентността, IQ-то на човек? Свързани ли са тези неща изобщо? И ако да, къде е ключът - в логическото мислене, ерудираността, способността да се мисли абстрактно или... ?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си единствената:)

Los diccionarios tienen la culpa de ese concepto erroneo. Suele olvidarse que son repertorios artificiosos, muy posteriores a las lenguas que ordenan. La raiz del lenguaje es irracional y de caracter magico.
Jorge Luis Borges това май е повече за съседния клуб :)
Смисълът е "Езикът е ирационален и магически", но на мен подобно виждане на нещата ми дърпа почвата под краката, така че предпочитам да го загърбя

Редактирано от lil на 31.01.04 18:41.

Ами според мен не бива с толкова лека ръка да поставяш под един знаменател усвояването на родния и на chужд (съжалявам липсва ми съответния символ) eзик, защото, според мен протиchат по съвсем разлиchни механизми. А ако усвояването на родния език зависеше от ум и интелигентност или IQ, то тогава щеше да има хора, които въобще не проговарят или?
Но мисля, che тоchно по този въпрос има доста изписана и веche дори доказана литература

ако пишеш на ф*нетична кирилица ч-то се пише със знака влево от единицата -> ` ~

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

незнам как е с неината клавиатура, но аз така и не можах да намеря 4то и иу-то, а повярваите ми, търсих ги.

мелиса

cupitor impossibilium

ами, без изобщо да искам да се заяждам, не познавам нито един академик или професор, които да говори по-малко от 3 езика. но и аз съм съгласна 4е за к.и. и въпрос не може да става когато се у4и 4ужд език.
и си съвършенно прав(а), когато казваш, 4е колкото пове4е езици се знаят, или поне са у4ени, толкова по лесно е после, защото, както се казва на 4ист книжовен български език, сме му хванали цаката. дори и да не са от едно езиково семеиство, се полу4ава нещо като придобита памет за това как и какво да се у4и първо. когато запо4нах да у4а немски, познанията ми по англииски и френски ми бяха от полза от 4исто техни4еска гледна то4ка, докато когато запо4нах италианаският френският ми бе пове4е от полезен от лексикална гледна то4ка.

cupitor impossibilium

Исках да го препиша съвсем точно, но понеже не можах да си намеря книгата, ще цитирам по памет. От един роман на К. Вонегът е, където главният герой разказва, че по време на Втората световна война жена му била в концлагер и понеже знаела много чужди езици я ползвали като преводачка. Веднъж в концлагера докарали някакъв човек и я извикали да превежда. Тя много време го слушала абсолютно безизразно и "изведнъж ръцете й започнаха да се движат в такт с неговите, а лицето й започна да уподобява гримасите на неговото. По-късно ми каза, че човекът бил селянин от Македония, а езикът на който се разбрали бил български" :)
Какво искам да кажа: методиката, помагалата, квалификацията на учителя и мотивацията и умът на ученика спират до "и ръцете й започнаха.. и лицето й..." Дори и дългото пребиваване в езиковата среда рядко води до това ниво на усвояване. Може би става дума за талант в най-общия смисъл, но пък талантът пак е нещо ирационално. Избщо, мисля си, че тоталната езикова комуникация не е дадена всекиму :)

people writing words
that voices never share

Благодаря за упътването, но наистина ми липсва този знак