ами греческото "стохапи" - sto'xa pei <- sto eixa pei <- sou to eixa pei

а я кажи повече за елените, звучи интересно

Редактирано от ivx на 26.01.04 13:32.

Ама мие много насериозно го приехте. Според мен пишман-лингвиста предложи тема-игра и аз се включих не толкова със знания, колкото с чувство за хумор. Нямам навик да слагам смайлчета, може би е мой пропуск.
Но все пак никой не може да опровергае, както и да докаже безспорно...

Отвореността към чуждото, стремежът към интеграция и глобализация съвсем скоро ще бъдат сменени от противоположни тенденции към локализация и регионализъм (понякога граничещи с шовинизъм). Това ще има много силно влияние върху българския език: ще се ограничи достъпът на чуждици (например Интернет и браузър няма да се употребяват и ще бъдат заменени от мрежа и търсачка). Заемките и чуждиците няма да изчезнат напълно, разбира се, но езикът ни и ние самите няма да сме толкова “гостоприемни” към тях и количеството няма да е по-голямо от сега.
Регионализмът ще доведе и до възраждане на говорите, използването на диалекти ще бъде престижно. Ще се обособят 4 основни диалекта: юго-западен, северо-западен, централен и източен. Местната преса и телевизия ще се водят на тези диалекти, децата ще изучават в училище както литературния български, така и диалекта. На литературен език ще се издава само сериозната литература, “Хари Потър” например ща има издания на местния диалект
Литературния език ще има предимно книжовно “битуване”, разгворната му форма на практика ще изчезне и ще бъде заменена от диалектите. Разликите между тях ще са предимно в областта на фонетиката и лексиката, по-малко граматиката. Основното “свързващо звено” между лит. език и диалектите ще бъде синтаксисът, който в резултат на тази си “обединителна” функция ще се стреми към максимална пълнота, системност и структурираност.

Разбира се, точно това е интересното: каквото и да "пред(!)кажем", в крайна сметка това е малко като аматьорски психоисторизъм и не може да се приеме кой знае колко на сериозно - но пък е интересно и забавно.

Историята ни учи, че никой не се учи от историята.

Да ти кажа, между това да отбелязва лице и число на пациент и агент върху глагола и да инкорпорира съшествителни и прилагателни един език има мноого вода да изтече... За да бъде един език инкорпориращ не е важно толкова слятото произношение, въпреки че ако веднъж се появи появата на инкорпориране ми се струва по-вероятна; въпроса е дали различните комбинации от глагол+съществително имат сериозни разлики във значението със тези елементи взети поотделно. Дано да съм достаатъчно ясен, малко омотано се изказах...

Историята ни учи, че никой не се учи от историята.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 26.01.04 16:14.

да, прав си, много вода има да изтече.

но че е възможно именно натам да вървят някои днешни еврпопейски езици, не отричаш, нали?

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching

не че съм го взел чак толкова насериозно, но, бидейки дървен философ, се замислих няма ли пък да се роди една голяма диглосия от това, че едни стилове на езика ще се променят, а други - не чак толкова.

това е, просто си философствам, аз обичам да го правя. а преди време някой, май именно Пишман лингвистът, разсъждавай върху последващото развитие на думи като братово чедо > братовчед > бра(т)чед, предложи нещо като: брачед > 'чед > 'ед > 'д > уга-уга! много ме изкефи това тогава и в този смисъл наистина езиците, поне нашите си тука, вървят към все по-голямо опростяване. но само правя уточнението, че и в 35 век все ще са останали някои места и ситуации, които да изискват да се говори поне членоразделно

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching

хахаха, "стохапи" също е добро! интересно е, че тук се губи цяло падежно окончание (ou-то на sou), но това явно не прави нещата по-неразбираеми за гърците. значи ето колко голямо значение имат за тях падежите! един истински флексивен език би отхвърлил подобно "изяждане" на окончанието като невъзможно и пораждащо безсмислие или многосмислие.

а за инкорпориращите езици не мога да ти кажа нещо повече от това, което съм чел по учебниците по общо езикознание: че корените на пълнозначни думи плюс някои "неща" (не смея да ги нарека с никое от имената на морфемите) с чисто граматическо значение се комбинират в една дума-фраза. примерът се оказа от чукотски и гласи тыатакаанмыркын, където ты е показател за 1.л., ата носи значението "тлъст", каа е "елен", нмы - коренът "уби-", а ркын е показател за сег.вр. демек нещо като "азтлъстеленубисега".
повече не мога да ти кажа, защото не знам, а и това ми е малко неясно и трудно си го представям.

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching

ХА! ето това ми хареса!

като фен на старогръцкия, където всеки литературен жанр си е ползвал собствен диалект, си представям нещо горе-долу подобно като разпокъсаност и разнообразие. ако може и при нас жанрово да се обуслови - още по-добре, например любовна поезия да се пише само на подбалкански, на габровски - сатира, фейлетони и т.н., на великотърновски - публицистика и белетристика, а хасковският да бъде запазен за мръсните вицове

имам едни познати, които се изживяват като трънски сепаратисти! ще ги поощря да развият малко литературата, издавана на местен диалект. ако пуснат и сайт, ще ви го дам тук да му се порадвате

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching

Редактирано от ivx на 27.01.04 09:57.