... този особен вид словосъчетания на български?:

чаша вода
ято птици
глутница вълци

Синтактична връзка между двете части е очевидно подчинителна (тип приложение). На руски и немски подчинената част е в родителен падеж (стакан воды), на английски връзката е предложна (a pack of wolves).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Пряка подчинителна връзка на именната синтагма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

4.2.3.2.1. Съществителни имена като несъгласувани определения
Съществителните имена могат да бъдат несъгласувани определения към други съществителни имена, като се свързват безпредложно или с помощта на предлози.
Безпредложно свързаните съществителни имена като несъгласувани определения оформят две групи синтаксеми. В едната група съществителното име-определение може да има количествена семантика (напр.: литър мляко, кола грънци, кошница ябълки, резен хляб и др.), но може такава семантика и да липсва — т. е. тя не е решаваща при класификацията на синтактичната функция на имената в този вид синтаксеми.
В другата група синтаксеми съществителното име-определяемо може да не притежава никаква количествена семантика, напр.: браздулици пот, образец кафе, преспа сняг и ир.), така че не само съществителни имена, които показват количество, обем, мярка, могат да се съчетават с атрибутивна зависимост (т. е. като определяемо и негово определение), както посочва напр. К. Попов в своя синтаксис.
В синтаксемите топки сняг, стръкче босилек, градушка куршуми и др. под. обикновено първата съставка има подчиняваща синтактична роля, а втората е подредна (т. е. от логическо гледище отразява подредно понятие). Тя е не съгласувано определение.
Определителният характер на второто съществително име в тези синтаксеми с атрибутивен характер е явен, но той изпъква още повече, ако се трансформират тези синтаксеми в съчетания със съгласувани определения по следния начин: постеля вар (варова постеля; пространство земя (земно пространство и т. н.
Подобни атрибутивни синтаксеми не се срещат в творби на по-стари автори, наблюдават се предимно през последните години и вероятно говорят за тенденция към увеличаване употребата на безпредложни (синтетични) съчетания — поради стилистични причини.

Ст.Брезински "Български синтаксис" 2000.

Благодаря.

Трябваше ми за описанието на един изек и си го нарекох приложно определение (защото начинът на свързване между двете части на бг е прилагане). Но ме интересуваше как се нарича в действителност. Благодаря пак.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 12.01.04 14:04.

Пряка? Защо тогава в други езици във същите по смисъл изрази връзката се осъществява чрез косвен падеж (т.е. не винителен) или предлог?

Не може ли да е непряка, с нулева морфема осъществяваща подчинението.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Ами предполагам точно затова е пряка - непряка / чаша вода - чаша за вода.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това започва да ми прилича на идиотското управление на славянските числителни: пять идиотов, куча идиотов => бг. петима идиоти, камара идиоти. Май не е случайно, че повечето такива изрази имат пряко или преносно количествено значение.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

на турски, където подобна конструкция е не просто един от видовете определение, а може би основният такъв, това чудо се нарича izafet. ако успея да изнамеря етимологията на тази дума, ще я приведа тук - може това също да е от полза и да осветли допълнително терминологията.
иначе имам смътен спомен, че появата на съществително като несъгласувано определение към друго съществително в българския има нещо общо с турската конструкция и е повлияно от нея.

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching

Изафет (ар.) - отношение, допълнение м/у две съществителни имена.

изафет - определително словесъчетение, на турски исим тамламасъ

Първи вид - и определящото и определяемото вземат окончание:

аркадашън чантасъ - чантата на приятеля

Втори вид - само определяемото взема окончание:

баръш савашъ

Служи за означаване за какво служи или за какво се използва предметът, или се сочи занятието, професията... на дадено лице.

чоджук тиятросу - детски театър

чоджук бахчеси - детска градина

еркеклер шубеси - мъжко отделение

дениз рюзгяръ - морски ветар

Трети вид - без окончания.

тахта куту - дървена кутия

демир капъ - железна врата

демир парламаклък - ж. ограда

Означава от какво е направен предметът, каква форма има, изобщо обстановката в която се намира.

сандък мезар - гроб във форма на сандък

кенар махалие - крайна маала

Твърде често има и прилагателно отпред:

Йени (нов) демир к'опрю япълдъ - Новият железен мост се направи (построи)

И трите вида се считат за словосъчетания на съществително-определение, придружено от съществително-определяемо. Могат да изпълняват службата на всички части на изречението. Вземат и падежни окончания:

Ии с'оз демир капъйъ ачар - добра дума железна врата отваря

демир капъ - изафет от трети вид + й + ъ (окончание за В.П.)

Има и верижни изафети, които общо взето са комбинации от горепосочените.

Персийски изафет в турския се образува само от персийски и/или арабски думи:

реис (председател) джумхур (народ) -> реис-и джумхур - председател на републиката

ру (лице) земин (земя) -> ру-и земин - лицето на земята

мазар-и Шариф -> гробът на Шариф

Арабски изафет в турския се образува само от арабски думи:

дарюлфюнун - дар (дом), юл<ел (опр. член), фюнун (науки) -> дом на науките - университет

~

това което с черно са съгласни за свързване а с червено са притежателните окончания.

'о - това е като немското 'о' с умлаут

анладънъз мъ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това се вика изчерпателна лекция. Благодаря.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят