Доколкото забелязвам, съвпадат. Измислил съм тук едни примери, и съм се опитал га ги разтълкувам:

Иван счупи чашата ми. -> Това явно е притежателно местоимение.
Иван ми счупи чашата. -> Това дателно отношение ли е? така изглежда от мястото, където е поставено местоимението.

А пък Пешо ми се наливаше с мастика. -> Това май изразява отношение към действието на някой който не е свързан директно с него? Мисля че може и да се използват и други такива, като "му", "им" по същия начин, нали? Например "Мъжа й й седи по цял ден в кръчмата." или нещо такова. Май това идва от дателното? Отново съдя по поставянето -- първото би трябвало да бъде притежателно, а второто -- дателно.


Иван ми счупи чашата.
А пък Пешо ми се наливаше с мастика.

В първия случай, струва ми се че местоимението "ми" изпълнява функцията и на изразяване на отношение, като дателно местоимение, и на притежателно такова.

Питието определя съзнанието.
Fortuna non penis, in manis non capis.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 04.01.04 16:54.

За по-голяма яснота да уточня: местоименията могат да са лични и притежателни (и др.), личните имат косвени падежни форми, които могат да бъдат пълни и кратки (То даде на мен - Той ми даде). Притежателните местоимения нямат косвени падежни форми, но имат кратки и пълни (моята чаша - чашата ми). Произлезли са от различни стбг местоимения и в съвр. български са омонимични.
Иван ми счупи чашата = Иван на мен ми счупи чашата - л.мест. кр.ф. дат.п.
А пък Пешо ми се наливаше с мастика. - Мисля, че идва също от кратката дателна форма на личното местоимение и изразява отношението на говорещия към казаното, по-скоро нещо като частица за изразяване на отношението на говорещия (че го засяга станалото).

Да, много благодаря, общо взето, това си мислех, колкото и неясно да го казах

Иначе това, което ме обърка, е "Иван (на мен) ми счупи чашата", което всъщност означава "Иван счупи моята чаша", т.е. "Иван счупи чашата ми". Стори ми се че това идва от "Иван ми счупи чашата ми", т.е. с изразяване на отношение чрез кр.ф. дат.м. подобно на примера с Пешо, като в последствие второто "ми", кр.ф. прит.м. е изпуснато поради повторението. НО не е задължително притежание да се изразява чрез прит.м., разбира се.

Питието определя съзнанието.
Fortuna non penis, in manis non capis.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 05.01.04 12:58.

"Иван ми счупи чашата" си е точно лично мест в дат.п. Сравни с "Иван ми подари чашата", "Иван ми честити Новата година". Не е същото като "Иван подари чашата ми".
А какво ще кажеш за "Болен ми лежи, .."? Някъде си там лежи някой, какво общо има с "мен" и "мой"?

Кратките (енклитичните) форми на лечните местоимения, дателен падеж и на притежателните местоимения произлизат от ЕДНИ И СЪЩИ среднобългарски енклитични форми, а именно кратките дателните форми на личните местоимения. Общобалканско явление е съвпадането на родителен и дателен падеж и по форма, и по функция. В среднобългарските (особено по-късните) текстове изрази от вида домъ Петру (вм. Петра) са напълно нормални.

Иван ми счупи чашата: 'ми' е притежателно местоимение и би трябвало да стои заедно с чашата (срв. рус. Иван сломал мою чашу, а не сломал мне чашу). Поради общия произход и прословутото правило за второ място на енклитиките обаче, 'ми' се измества в началото на изречението, след подлога (първата ударена дума).

Пешо ми се наливаше с ракия: За дателно местоимение изобщо няма място - изразът може да бъде или 'налива се'='налива себе си', или 'налива си'='налива на себе си', но не и 'налива си се'='налива себе си на себе си'. Така че, ното 'ми' нито 'си' в подобния израз 'Пешо си се наливаше с мастика' не са никакви местоимения (макар че имат такъв произход), а просто емфатични частици - подсилват изказването, показват отношението на говорещия и придават, така да се каже, просторечност на израза. Същото е положението и с 'Болен ми лежи, Миле Попстоянов' - тук дори няма глагол, който да приема дателно допълнение!

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

'ми' е притежателно местоимение и би трябвало да стои заедно с чашата - Иван счупи чашата ми.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така, и това е съвсем правилен израз. Но при глаголи, които не могат да приемат дателно допълнение, понеже няма опасност от двусмислица, енклитиката по аналогия може да мине на второ място в изречението, т.е. Иван ми счупи чашата, или с инверсия Счупи ми Иван чашата.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

я дай пример с двусмислица че се не сещам

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Давам ти чашата. Предвид всичко което казах, това би могло да е двусмислица, но всъщност не е - означава само 'Давам на тебе чашата'. Ако искаш да кажеш 'Давам твоята чаша', ще кажаш 'Давам чашата ти'. Това е глагол, който приема дателно допълнение и в този случай притежателното местоимение трябва да си остане на мястото, за да не се промени смисълът.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Да, от едни и същи произлизат, sorry за объркването.
Да, МИ освен местоимение е и частица.
Не, не виждам разлика между (ще се повторя):
Иван ми счупи чашата
Иван ми честити Новата година - л.мест.дат.п.
Иван ми подари чашата - л.мест.дат.п. (срв. Иван подари чашата ми)
В първия случай просто извънезиковият контекст на изреченията "Иван ми счупи чашата" (Иван направи нещо на мен) и "Иван счупи чашата ми" (моята) е един и същ.