the oxeia/accute on eu díd'nt indicate stress, but pitch: as Classical Greek was a language with intonations, more or less like modern Chinese or Serbian/Croatian: the oxeia indicated either a slightly higher tone or a rising tone.


Такова нещо чувам за първи път, може ли да ми го разясните?

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами първо, така си е и второ, какво точно не ти е ясно? В смисъл какво си разбрал, за да ти кажа дали не го разбираш грешно?

Питието определя съзнанието.
Fortuna non penis, in manis non capis.

ами какъв е тоя пич и ми стана чудно, че ударенията не обозначавали ударения.

сръбски нема ли ударение?

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сръбският има 4 типа музикални ударения - кратко и дълго низходящо и съответно кратко и дълго възходящо

Редактирано от Eaglet на 08.12.03 12:39.

Аз съм чел, че старогръцкият имал музикално ударение, което сега е динамично, но тези неща не ми говорят нищо!!

Бихте ли ми препоръчали литература по въпроса, щото съм много бос?

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Общо взето, по света има три вида ударения:

- силово или динамично (англ. stress; грц. dynamis - сила): ударената сричка се произнася с по-голяма сила, неударената - с по-малка. Такова е ударението в повечето индоевропейски езици. Някои теории се силят да докажат, че в ие прадиалект също е било силово.

- тонално или музикално (tonic): всяка гласна се характеризира с тон, напр. за китайски те са възходящ, низходящ, неутрален и останалите два ги забравих. В езици като сърбохърватски, само една гласна в думата се характеризира с ненеутрален тон и тя се счита за носеща ударението.
Най-известните европейски езици с музикално ударение са сърбохърватски и шведски. Не знам някой да е правил изследване на швейцарските диалекти, но от това, което чувам, ми се струва че и те имат музикално ударение.

- музикално (англ. е pitch): гласните се характеризират с тон, но от значение е само разликата между тоновете на две съседни срички. Такъв език е японският (напр. hana-wa HL 'носът', hana-wa HHL 'цветето', hana-wa HHH 'ръбът').

Малко езици комбинират два типа ударение, напр. в шведски има силово ударение на първата сричка и тон на следващите.

Подвижно ударение: в различни граматични форми на една и съща дума се мести, напр. бг. чета - четох, а мястото му има значение (срв. вълна и вълна). В други езици (чешки, полски, френски) то е фиксирано на точно определена сричка от думата и дори да се мести, това няма морфологично значение.

Известната ни българска редукция на гласните е свързана с характера на ударението: силово. Колкото е по-силно ударението, толкова по-изявена е редукцията. Езици със слабо ударение като френски, полски и испански не познават редукция. Обратно, в езиците с най-силно ударение - английски и руски - извън ударение (особено в английски) повечето гласни губят характеристиките си и се сливат в една-две неутрални. Обратно, при езици с музикално ударение редукция от този вид не може да се прояви (японската редукция има характер на скъсяване, а не на промяна на гласежа на неударената гласна).

Тонът, силата и дължината взети заедно се наричат прозодия на гласната. В езици като словашки, в които някои съгласни образуват сами сричка (r, l), те също имат прозодични характеристики (напр. словашки vrh с късо сонантно r, но vrsek със знак за ударение върху r (U+0155), с дълго сонантно r).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Ама то изобщо не е нещо сложно, поразтърси се из нета за pitch accent само.
Мда, газибара го обясни; каза аз пича щото не знам това другото как се нарича.

Питието определя съзнанието.
Fortuna non penis, in manis non capis.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 08.12.03 14:20.

Да, много благодаря. Само тези HL, HHL и HHH не са ми ясни.

А защо не ми препоръчаш и някоя книжка?

Един хърватин ми каза, че сърбохърватски е творение на СФРЮ, като знам какво са направили с македонския съм склонен да му вервам.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

H е висок, L - нисък тон. Както казах, в този случай важен е не самият тон, а разликата между тоновете на две срички.

Книжка... не знам коя да ти препоръчам.

Сърбохърватски е всъщност сборно понятие на групата близки един до друг диалекти, които говорят сърби, хървати, черногорци и босненци. Ако не ти се вярва, ето ти един превод от сръбски на хърватски:

Да ме метне ко за краља.......Da me metne tko za kralja
Место хлеба све переца........Mjesto kruha - sve pereca
Данас си нам срећан био.......Danas si nam sretan bio

Като изключим кирилицата/латиницата, да забелязваш някакви разлики, които да ти говорят, че това са два отделни езика? Не се хващай за хлеб/крух - и у наше село на мачката викат котка, ама баба ми говори български, не михалски. Между БГ и МК има далеч по-съществени разлики!

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

П.П. Преводът е съвсем автентичен, оригиналът е на сръбския поет Й. Знай. Публикувано в Сибирски лингвистичен семинар. - Новосибирск, 2001.

Редактирано от gazibara на 09.12.03 08:48.

Няма да се хвана за нищо, просто съм склонен да му вервам когато казва, че тази "компилация" наречена сърбо-хърватски е изкуствено създадена преди около 50 години, ако помня правилно.

Гръцкото ударение е силово, но в гръцкия нема потъмняване на гласните (е в интерес на истината в некои диалекти има), направило ли ви е впечатление как гърците произнасят много отчетливо всички гласни като говорят на български?

Бобмо, да разбирам ли че с оксиа, вариа и периспомени са маркирали различните тонове в старогръцкия? Затова ли ги е имало трите ударения?

Чувал съм нещо от сорта, че украинският е най-мелодичен ли музикален ли език, вие да сте чували нещо подобно?

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите