Стана въпрос за анафоричното местоимение, което го е имало в езика ни (и за което аз преди не бех чувал) и аз като чух "анафорично местоимение" веднага си го преведох "относително местоимение", но събеседникът ми се замисли и не го потвърди.

Та питам аз на български анафорично и относително местоимения различни неща ли са?

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-скоро относителното местоимение по-често е анафорично, както и повечето местоимения - лични, указателни и т.н. Анафоричен означава, че се отнася към друг израз в текста: Иван е ученик. ТОЙ учи в 25 у-ще - той е анафорично лично местоимение. Иван е ученик. Момчето учи ... - момчето е анафорчна дума.
Аз съм ученик. - "Аз" въпреки че е местоимение, не е анафорично, а дейктично.

с други думи, "анафорично" е нещо, отнесено към друго нещо вече споменато в речта или текста.
а "дейктично" е нещо, отнасящо се до неспоменавани по-рано работи.

или греша?

Ех, любов, любов, ти си като жълта тиква - щом презрееш и започваш да простееш

Изглежда анафоричната дума замества друга, вече спомената.

Питието определя съзнанието.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 15.11.03 15:10.

Има две системки: анафора - катафора - изразът посочва друга дума в текста, вътретекстуална референция. Анафора е отнасяне към предшестваща дума, а катафора - към следваща дума (Той е много добър ученик, моят племеник Иван - той замества Иван).
И другата системка: анафора - дейксис. Дейксисът е посочване или заместване на обект от действителността, а не от текста: Ти си глупак - кой е този ТИ става ясно само в конкретната ситуация. Вървете до тази къща и там завийте - ТАЗИ и ТАМ също се отнасят само към предмети от извънезиковата действителност. Във връзка с дейктичните думи традиционното делене на форма и съдържание в езика става недостатъчно - съдържанието на тези думи винаги е различно. И се изолзва тричленен модел, т.нар. триъгълник на Фреге: предмет (денотат) - смисъл (сигнификат) - референт. Местоимението АЗ има един и същ смисъл (говорещия/пишещия), но различни денотати, отнася се към различни личности.
Друго, което се сещам, че дейктичните и анафоричните думи са препъни-камък за програмите за машинна обработка на текст. Това, което е ясно по смисъл на всяко 3 годишно дете, към коя дума се отнася ТОЙ или ГО в текста, машината, която може и да бие Каспаров, не може да го определи правилно, поне в достатъчно голям процент от случаите.

П.П. между другото Фреге е бил математик, ако някой от занимавалите се или занимаващите се с математика в клуба може да каже нещо повече за него, защо е стигнал до лингвистиката - ще ми бъде любопитно.

Според мен тиквата си простее изначално, още преди да е презряла :)))
Недозряла, узряла или презряла - все тая.

много сложно стана.

целата работа дойде от това, че на гръцки относително (релативно) местоимение е "анафорики андонимиа".

Благодаря за разясненията.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко глупости изчетох.

Старобългарското анафорично местоимение е показателно.
Доказателство:
Като членуваме едно прилагателно в мъжки род, там има остатък от това местоимение, напр. красив - красивият.

Редактирано от Perdu на 16.11.03 20:33.

i koe to4no e glupavoto?

да де, то точно от него се почна.

На мене "Старобългарското анафорично местоимение е показателно." малко ми звучи като дървено желязо, но това не е важно.

М/у другото точно от него са се развили него, нему...

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите