Защо така? Не е ли редно да се каже при "закрити врати"?

думата "врата" първоначално в старобългарския е била в т.нар. двойнствено число, което се е отнасяло преди всичко за естествени двойки като очи, уши и т.н.

това е защото вратата, т.е. портите, са се схващали като нещо състоящо се от две крила. виж коя да е средновековна, а и не само, крепостна порта.

после думата е била преосмислена като ж. род единствено число, но този израз е останал като архаизъм, от който лъха на старобългарски. ако ти е правило впечатление, формата "закрити" също не е съвсем на място, един съвременен българин би употребил "затворени". това също е старобългарско влияние - в днешния ни език "закривам" значи нещо друго.

ако държиш да употребяваш съвременен израз, по-добре да кажеш "при затворени врати", но това май не върви много-много.

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man

само да добавя, че и "кола" е такава дума.
на мен този израз винаги ми бърка в здравето, крайно време е журналистите ни да спрат да се правят на каквито не са. но за "добър вечер" немам нищо против.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

що бе, приятен архаизъм си е изразът, колкото по-добре и на място се ползва, толкоз по-хубаво.

щото ако трябва журналистите да казват "при затворен врати", звучи някакси твърде буквално, все едно наистина са се заключили отвътре. а архаизмът "закрити врата" само подчертава метафората в израза.

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man

Уста, врата и кола едно време са били имена от среден род, множествено число и така са се скланяли (врата, вратъ, вратомъ и т.н.). Имало е форми за единствено число (врато, коло (р.п. колесе)), но те са се употребявали толкова рядко, че накрая са били забравени, а множествените форми - преосмислени до ж.р. ед.ч. Срв. в днешния език гащи, клещи, очила, хриле и пр. pluralia tantum имена (хриле е бивша двойствена форма, но това са подробности).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят