Eдин пичага, чуjденец се интересуvа от старобългарски, иска малко думи на него и български и руски, да сраvни как са се променили. Mай ще е добре да има и думи които руския е заеl от бг. I primenro dumi deto sa dvojki bulgarska-ruska i sa izpolzvat v razl slu4ai, kato breg/bereg i t n.

Питието определя съзнанието.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 03.10.03 10:38.

Праславянските съчетания *or, *ol, *er, *el се променят в праизточнославянския до /oro/, /olo/, /ere/, /ele/. За разлика от това в южнославянския се променят до /ra/, /la/, /rě/, /lě/. Думи, които сега съдържат /ra/, /la/, /re/ i /le/ със сигурност са старобългаризми. А. Шахматов дава 179 примера, сред които: враг, краткий, здравствуй, страна, владыка, златолюбие, млечный путь, млекопитающее.

Праславянските съчетания /rа/, /la/ в началословие в източнославянския се преобразуват до /ro/, /lo/, а в южнославянския дo /ra/, /la/. Ето защо руски думи започващи с /ra/ или /la/ се смятат за старобългаризми. Шахматов дава 25 примера, сред които: расту, растение, ладия.

Праславянското съчетание */dj/ се развива в източнославянския до /ž/, а в старобългарския до /žd/ , съчетание непознато на староруския. В руския /žd/ е резултат или на развитие от /žьd/, или става въпрос за старобългарското съчетание /žd/. Шахматов дава 43 примера, свързани със старобългарското съчетание /žd/: вожд, жажда и рождение.

Прасляванското съчетание */tj/ се развива в източнославянския до /č/, а в старобългарския до /šč/. Ето защо думи в руския, съдържащи съчетанието /šč/ се смятат за старобългаризми. Шахматов дава 50 примера, сред които: помощь и настоящий.

В праруския в началословие /ju/ се променя до /u/. Шахматов дава шест примера за старобългаризми, кадето тази замяна не е извършена: юноша.

Прасляванското /е/ се изменя в руския до /о/. В литературния руски език се наблюдава под ударение преди непалатализирани съгласни или след първоначално палатални /š/ /ž/ /č/ /c/ и /šč/. В южнослвянския подобна замяна не е извършена. Думи, които в руския съдържат тази промяна са съхранили /е/-то в старобългарски под ударение преди непалатална съгласна – такива думи в руския трябва да бъдат окачествени като старобългаризми. Това обаче не важи за руски думи, в които след /е/ стои една в по-късен етап депалатализирана съгласна или ако звукът /е/ произлиза от ятовата гласна. Шахматов дава 49 примера, сред които: небо и крест.

По-късно днес ще допиша отговора си, защото има още поне толкова...

Er betri ein kraka i hendi en tvaer i skogi.

Не те разбирам какво точно питаш: думи на старобългарски и как са се развили в българския и руския или думи, отсъстващи на накакъв етап в (старо)руския и заети от българския? Бряг в бълг и берег в руския се използват с абсолютно еднакво значение, а ако питаш за брег и берег (и двете в руския), първото е силно архаично или поетично и в съвр. руски не се употребява.

И за двете, ако може.

Питието определя съзнанието.

"И за двете, ако може." И бира, и бира, чадо :)) (ако знаеш вица за попа).
Накратко. Освен пълногласието в руския и непълногласието в българския, за което подробно е писалоо Скандинавистчето (Скандинавистче, половината ти символи не се четат!): глава-голова, мляко- молоко, по различен начин са се развили в българския и в руския носовките : дуб-дъб, путь-път, лук-лък. Ако предците на президeнта Путин бяха поели на юг, сега той щеше да се казва Пътин. Освен това щ-ч : пещ-печь, нощ-ночь, нещо-нечто; ы-и : рыба-риба, сын-син и др.
Освен това след разделянето на старобългарския или (както е прието изън България да се казва) праславянския/старославянския на староруски (древнерусский) и старобългарски (древнеболгарский) е имало две масови заимствания на български думи в руския език. Такива са напр. упованиe, благодарить и др. подобни, най-голямата част от които свързани приемането на христианството и христианската литература, написана на старобългарски. Затова в съвременния руски има и думи като очи и глаза, глава (на книга) и голова (част на тялото), страна (държава) и сторона (посока). Някои от тях са с архаично звучане като очи, брег, други са си общоупотребителни.
Правила съм си експеримент, не претендиращ разбира се на представителност. Руснаци, не изучавали български, разбират български думи с непълногласие, щ, ж, ъ, а българи, не изучавали руски, не разбират молоко, дерево, дуб. Не знам защо става така.

Знам го вица, как да не го знам.

Питието определя съзнанието.

има една "Кратка старобългарска граматика във фишове", издава я "Полис", адресът им е Парчевич 37, вх. Б, ет. 3, струва 5 лева, може и по книжарниците да я има. Аз не съм си я купил от този адрес, щото все още не съм си я купил, мисълта ми е че не знам дали там си продават това, което издават, но ти го давам за всеки случай.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо, което се сещам да допълня за тази двойка думи на руски:
напр. "глава государства" - в смисъл на ръководител

Айде сега и аз да попитам за някои думички с близко звучене, да ми обясниш общославянския корен по научните методи не на сричковото писмо:), а на историческата лингвистика:
Баща-бащица
Батко-батюшка
башкъ-башка
А.... че и хайде-айда пак така...
Оф..колебая се и за отец-отец

Нещо не зацепИх ква ти е интимната мисла.

Питието определя съзнанието.