Eto na kakvo popadnah v uchebnika si po staroblagarski v Germanija:

"....man kam dabei auf zwei Geistliche, die Brueder Konstantin-Kyrill (sein spaeterer Moenchenname) und Method, die aus Thessaloniki stammten, einer griechisch-makedonischen Stadt, unter deren slavischer Bevoelkerung entsprechender Dialekt gesprochen wurde. Ob sie nun Griechen oder doch gar Slaven waren, das wird man wohl nie klaeren koennen. Besagter Dialekt ist in groben Zuegen der Vorlaeufer des modernen Bulgarisch und/oder Makedonisch, so dass seine Bezeichnung als Altbulgarisch, gar Altmakedonisch, in gewisser Weise sogar berechtigt ist..."

Ta vaprosa mi e dali e vazmogno da se govori za staromakedonski, kato vse pak makedonskijat sastestvuva kato samostojatelen ezik samo ot 1944???? Kade se e bil skirl poveche ot 1000 godini? I izobsto tova nauka li e koeto ucha ili politika?

а аз да ти цитирам ли в оригинал простотиите, които са написали за нас в гръцкото списание "Историа"????

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...obarnali se kam dvama monasi, bratjata Konstantin Kiril (negovoto po-kasno monashesko ime) i Metodij, proizhogdasti ot Solun, edin grazko-makedonski grad, chieto slavjansko naselenie e govorelo saotvetnija dialekt. Dali te samite sa bili garzi ili dori balgari kakto izglegda nikoga njama da se izjasni. Ta tozi dialekt v grubi linii e predshestvenikat na modernija balgarski i/ ili makedonski, taka che opredeljaneto mu kato starobalgarski, dori staromakedonski e v izvesten sisal spravedlivo..."

Да си беше спестил/а превода, що ли? "ili dori balgari" - това къде го видя?

Razbira se che stabva vapros za slavjani...to i v zelija tekst ezikat e opredelen kato slavjanski. Sorry...

ами първо това издава грубо невежество!
но има и един друг момент, това по начина по който е написано не отрича, че българският и македонският са едно. или поне внушава, че имат общ произход щом като този език може да бъде наречен и старобългарски и старомакедонски.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чини ми се дека споровите на тема се ли или не се посебни денешните Бугарски и Македонски jазици секогаш се биле суви и бесплодни. Вистината е дека и едниот, и другиот "jaзик" (е, арно, или "диалект") се возникнале во 19-иот и 20-иот векови под натискот на имперски сили далеко од Балканот, па и на ихниве слуги на Балканот. Е видно во казусот со Бугарскиот дека во 1944-45 (и во 1878 преди тоа) зорлем се го преправjaли jазикот да биде поблизу до Рускиот (па и подалеку од народното зборуванjе), како е и видно дека во 1945 се преправjали (арно, "измишлjували", штом вако сакате) Македонскиот зорлем да биде поблизу до Српскиот. И при се тоа, мислам дека денес се де факто посебни двата jазика, со своиве граматички разлики, па и со многу различни зборови. Се имале Македонциве век'е долги године слобода, во коиве се могли (ако се сакале) да се "вратат" кон Бугарскиот. Ни са се вратиле, како и муслимани ни са се вратиле кон христианството.

Da, donjakade si prav, samo che az ne pitah za segashnite ezizi na Balgarija i Makedonija, a konkretno dokolko moge da se tvardi, che sastestvuva staromakedonski, pri vse, che ofzialno takav ezik ima chak ot 1944. Inache ne tvardja, che dnes knigovnijat makedonski = knigovnija balgarski!!!

Да, де, да, де... Нъл знайш, обичам да фърлям кафяни работи във вентилатора... Става по-интересно, зараждат се някои по-тънки дебати.

В случая фактически сме свидетели на резултат от оправданото объркване, настъпило в главите на сума еси световни езиковеди от 1945-45 г. г. насам -- са ли или не са македноският и българският отделни езици. Ако са (и това е "политически коректното" становище на Запад, а се и тръби усилено и отдавна от казионните македонски учени) -- и ако авторът на редовете, които ни поднасяш не е особено запознат с твърде специфичните моменти на спора
-- от това следва македонският да има история и да е бил език и през сравнително близкия до наше време Х век...

Не зная защо квалифицираш одобрението си за моето мнение ("донякъде" съм бил прав). Струва ми се, че просто изказвам истината: днешните македонци са отделен народ, с отделен език. Съзнавам -- неприемлива за изказване и болезнена е за "повек'ето бугари овата истина" (както и, че те биха я нарекли лъжа), но "e таков изгледот од моjaта камбанариja"...

Имам много контакти с македонци и това впечатление се засилва след "секоja срек'ja". Естествено, има куп прилики -- фенотипни, езикови и културно-битови. Взаимното им откриване носи и радост, и мъка; те навяват нещо хубаво, но невъзвратимо -- споделени с бивш брачен партньор интимни спомени за едно време. Отвъд тях и като цялостен фон имаш чувство, че си в чужбина, ограден от чужденци. Бих казал, че в дадени "односи" Румъния е по-близка до България, отколкото Македония.

За раздялата между двата езика и народа езиковедите в България имат определен свой принос. Но, както казваш, всичко това е друга тема...

На базата на който си щеш диалект може да се кодифицира книжовен (стандартен) език и той ще бъде различен дори и от най-близките му (справка - сръбски, хърватски и босненски). Колкото и да е изкуствено подобно нещо, езиците имат свойството да се изменят, особено при липса на връзка между отделните диалектни общности. През последните 80+ години контакти между българи и македонци на практика няма. Така че, моля, господа българизатори на Вардара - там вече няма българи. Както няма българи и в Източна Тракия и в Северна Добруджа.

Но, все пак, моля господа македонизатори на българската и гръцката история, приемете, че македонски народ съществува от 1912 година насам и не се пънете да си търсите несъществуващи корени.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят