в кюстендилско казват ву вместо й при това в-то се произнася като долната устна не се допира до зъбите, само с двете устни, напомня ми за испанското 'бв' като в 'траБВахо'. Този звук в други думи там не съществува.

Да имате представа от къде идва това 'ву' и дали този звук го има в други краища на БГ? А на й-то какъв му е произходът?

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Й: дателен падеж на ТЯ, нали?
Стбъл. ЕИ. После е-то отпада. Както се случва и с всички останали енклитични местоимения: ЕГО > ГО, ЕМУ > МУ, ЕИ > И > Й.

ВУ: Да не би кюстендилският диалект да е укав?

Ако е така, то е ясно: стбъл ЙОН > ОН > ВОН > ВУ (срв. въхам < онхати (ухая е русизъм), въже < онжен). Нвбг правопис "нея, я" е долна дезинформация, трябва да е "нейъ, йъ"!.
Защо имаме винителна форма вместо дателна, и дали това е изолиран случаи, е отделен въпрос:
І: В историята на бг език, родителен падеж за притежание е изместен напълно от дателния. Затова кратките форми на притежателните местоимения са всъщност кратките дателни форми на личните. Не е невъзможно в някои диалекти този процес да не се е осъществил, а по-късно, след изчезването на родителния падеж, родителните форми да са били заменени със запазените винителни.
Казва ли се там наред с МАКЯ ВУ (майка й) и МАКЯ ГО (майка му)?
Казва ли се също така ЩЕ ВУ ДАМ вм. ЩЕ Й ДАМ и ЩЕ ГО ДАМ вм. ЩЕ МУ ДАМ? Ако е така, то бившите винителни форми ще да се изместили старите дателни напълно.

П.П. Замяната на родителен притежателен падеж с дателен е общ процес за целия балкански езиков съюз. Не случайно единствените оцелели падежни форми сред всички романски езици са именно румънските дателни. В гръцкия език този процес също е налице, но там родителните изместват дателните.


Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 02.09.03 13:20.

ами да ти кажа право не знам дали е укав. но мисля, че не е, ако ме питаш конкретни думи ще ти кажа.

да си призная преходът от ЙОН към ВУ не ми е ясен. какво е ЙОН?

съгласен съм, че сегашният правопис е за ремонт... преди седмица бех във Велико Търново и в музея на възраждането поразгледах доста стари документи от деветнайсти век и ми направи впечатление, че на времато май всеки е пишел както и говори, на пример можи и иди вместо може и иде и още много други такива типично североизточни "девиации" за мое успокоение видях и един "документ" от Габрово, който беше написан на типичен западен български: членуване на О, имаше една дума, която започваше със "со" вместо "съ" и ако не ме лаже паметта "със" беше "сос", и пак ако се не лажем видех "беха" написано точно по този начин, аз си мислех, че са пишели със двойно е, също така ударенията беха наслагани пак по западному, примерно "напраВИх". Между другото поставянето на ударения и придихания по типично гръцки маниер много ме изненада.

За "ще ву дам" не съм сигурен, мисля, че така се казва, като ходя пак там ще се заслушам, но със сигурност "ще го дам" вместо "ще му дам" не съществува.

точно тази замяна на Р.П. със Д.П. ме заблуди, че "нему" е родителен падеж щото то съответства на гръцкото "афту" (autou), което на гръцки е в Р.П.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Западно български говори. Например- Трънско.

a?

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би това В е епентично за облекчаване на "зеенето" между двете гласни, още повече, че ivx казва, че е съвсем леко В, като придихание.
Ivx, а как се произнася примерно "брат й", т.е. когато е след съгласна - брат ву или по друг начин, как е баща й, сестра й или друг нормални членувани изрази - дрехата й?
За У-то нямам идея, ако е укавски - горе-долу ясно, ами ако не е?
В многотомния етимологичен речник има и диалекнтните думи, може би там нещо е обяснено.

аха, дали случайно в-то не се появява само м/у гласните?

не, просто вместо "й" е "ву" - брат ву, баща ву... винаги си е "ву"

иначе какво точно е укав диалект ми беше въпросът.

 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм много в час, но има диалекти в България, в които някои от гласните преминават в У, т.е. възможно е местоимението Й да се произнася като У.

Укави са диалектите, в които голямата носовка звучи като „у”. Примерно муж, зуб, пут, ню (нея). Често в тези диалекти има и винителен падеж за ж.р. („Видим женуту”, „Я изпи ракиюту”).

ЙОН е стбъл форма за винителен падеж на местоимението за трето лице, ед.ч. ж.р. Съответства на нвбг Я. Преходът ЙОН > ВУ може да се обясни така:

ЙОН > ОН (т.е. отпада йотата) > ВОН (поява на епентетично В пред началната носовка, характерно за всички бг говори, срв. въже < онжен) > ВУ (преглас на носовката в У, характерно за укавите говори).

Понеже не знаем дали говорът е укав, то това са само предположения.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят