Фонологичността на признака мекост в съвременния български език :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С други думи, меки съгласни нямало, а т.нар. меки съгласни били
твърда съгласна+й.

Само че, има минимални двойки: гол - гьол, луд - лют, грах - грях, цар - цяр, бала - бяла.

Тъй че, ако и фонологично мекост на съгласните да няма (което според мен е вярно само отчасти и само за някои западни диалекти), морфологично има и то как.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Живея от доста време в гр. София /около 18г./. До такава степен свикнах със софийския диалект, че започнах да се съмнявам в изговора на някой думи, за които преди бях сигурен.
Пример:
айран - Защо в София всички продължават да произнасят айрЯн? Виждал съм го изписано и на опаковки.
масло - Тук съм спорил, къде е ударението на първата или на втората сричка.
За мен правилното е мАсло /главната буква показва ударението/.

Моля, дайте мнение за ударението на думата масло.

Кратък правописен и правоговорен речник на българския книжовен език, С., 1989:

айрАн

мАслО.

Речник на чуждите думи в българския език, С., 1970:

айрАн, айрЯн (от тур. ayran) - разредено с вода кисело мляко, мътеница

така че по въпроса с маслото май и двете ударения са приети за правилни (не мисля, че разликата в тях се дължи на софийския диалект vs. всички останали). колкото до айрана, тук очевидно има колебание, защото единият речник приема само едното, а другият и двете. все пак, с оглед произхода на думата, етимологически по-правилно би било да се произнася с "а".
защо "а"-то се е смекчило? вероятно става дума за т.нар. хиперкоректност. по принцип в доста западни говори (а и в някои източни) има тотално втвърдяване на мекото "р", при което се произнася "говора" вм. "говоря" и т.н. знаейки, че това не е правилно, говорителите започват да смекчават поголовно, дори и там, където не трябва (защото нямат съзнанието къде изначално стои меко "р" и къде не) и така се получават форми от типа на айряна.

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man

Според мен случая АЙРЯН е резултат на фонетична асимилация с предходното И. Подобни случаи са заяк вм заек, случай и случаи, които се произнасят почти като случЕй и случеИ под влияние на следходното Й и И. Вероятно логиката на обяснението трябва да е артикулационна, не чисто фонетическа или етимологическа.
Освен това може да е оказал влияние и факта, че поколението над 40 е свикнало с топонима “Айряна” (езерото Ариана на Орлов мост, стъргалото на София по това време), което няма как да се произнесе с А. Дори един познат ме убеждаваше, че сегашната каменна дупка се казва така, защото там май навремето се продавал айрян – това вече е народна етимология, като Коле-да, на която се коли прасето.

Възможно ли е, в официалния книжовен език да има два различни правописа за една и съща дума? Въпросът ми е съвсем сериозен и не се опитвам да иронизирам никого.

Напълно. Наричат се книжовни дублети.

За два различни правописа на една и съща дума не мога да се сетя (освен айрАн --- айрЯн), но правоговорни дублети има колкото щеш:

млЯко --- млекО (но само млекА)
чЕло --- челО (но само челА)
сЕло --- селО (но само селА)
мОлив --- молИв
мОлих --- молИх (но само измОлих)

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

За влиянието на предходното Й при АЙРЯН може и да си прав. Не ми се мисли сега. Мен ако питаш, правилна е формата АЙРЯН, защото така си говоря, но това е друга тема.

Случаят със ЗАЕК, СЛУЧАЙ, ШОФЬОР и ЧАСА нямат нищо общо.

ЗАЕК: стбъл. форма е с малка носовка (срв. рус. ЗАЯЦ). В половината диалекти тя дава чисто е, т.е. става ЗАЕК. В другата половина дава Ъ и става ЗАЙЪК, което поради правописни идиотизми се пише ЗАЯК. Книжовният език обаче е приел ЗАЕК.

СЛУЧАЙ, ШОФЬОР, ЧАСА (често произнасяни случей, шефьор, чеса) са резултат от аналогия, а не асимилация (няма никакво И или Й в ЧАСА!)
В праслав. действа закон, според който jo > je, ja > je. В резултат днес има твърде малко думи с О или А след Ч, Ж, Ш, особено извън ударение. В добавка, в доста диалекти ятовото правило обхваща и етимологичното Я (т.е. наред с голям---големи има поляна---полени, жаба---жеби)

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Съвсем не смятам, че млекО, айрЯн и молИх са правилни, дори ми се виждат дълбоко погрешни. По тази логика могат да се ползват други диалектни думи, които да се считат за правилни. Пример:
диня - карпуза;
царевица - мамул, папур;
защо - оти;
кайсия - зердала, зарзала;
и т. н.

За ЗАЕК може и да си прав. Не ми се мисли сега.
Какво ще кажеш за боек-бояк-бойка? Там няма носовка (ако бъдем точни – йотирана носовка) според мен.
За СЛУЧАЙ, ШОФЬОР, ЧАСА не те разбирам. Аналогия с какво?
Общото между гласните във фонетично обкръжение на Й и ч, ж, ш (наричани с благозвучната българска дума “шушкави”, които исторически са били меки, каквито са и сега в някои български говори) е, че се променят под влияние на тази историческа мекост предимно на предходните, но в известна степен и на следходните съгласни звуци. Може би това не се нарича асимилация, а редукция, но тъй като се среща и в ударена позиция, макар и по-рядко – не знам как да го нарека. При Ч с сещам само за неударени примери в следпозиция: чаршаф, чардак, но Й действа и върху ударени гласни: байрак, яйчар.
Някой да има идея защо ешелон се произнася като ешАлон? Защо трамвай се произнася като траНвай, а кренвирши като креМвирши?

P.S. С извинение пред всички, които са чували вица, но е горе-долу по темата.
Запознаване и свалка.
Той: Как се казаш?
Тя: Познай! Името ми започва с И
Той: Ива, Илиана, Ивета, Иванка...
Тя: Не. Не. Не.
Той: Предавам се.
Тя: Илена бе, Илена!!! (т.е. Елена)