Липсват теми напоследЪк и реШих да се отЧета и аЗ.

Та какво мислите вие zа степенуването на прилагателните
дали е словобраЗувателен процес
или става дума zа спережение като при глаголите, т.е. флекzия.
За бЪлгарския според мен е ясно, Че е по скоро словообраzуване, но zа еzици като английския (при прилагателните, които се променят) или немския еzиковедите все оЩе не са се обединили около едно мнение.

Има ли обективна разлика?

Питието определя съзнанието.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 28.07.03 14:52.

Мисля, че бъркаш две понятия: спрежение и флексия.

Спрежение е изменение на ГЛАГОЛИТЕ по лице и число.
Флексия е образуване на различни граматични форми на една дума чрез промяна на нейното окончание.

Спрежението може да е както аналитично (напр. англ. I write, you write, we write), така и флективно (напр. бг. пиша, пишеш, пишем), така и смесено (напр. англ. he writes).

Степенуването не е нито спрежение, нито флексия, а една от граматичните категории, присъщи на прилагателните. В някои езици се образува аналитично (напр. бг по-голям, най-грозен, англ. more beautiful, most complicated), в други - чрез флексия (напр. англ. ugliest, нем. aeltest), в трети - и тако и вако (както на английски и руски, напр. дешевле и более дешево).

В някои езици като бг благодарение на аналитичните форми за степени на прилагателните, категорията може да бъде обобщена и за други части на речта, напр. по човек, най обичам.

В крайна сметка става дума за формообразуване.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

да не би да визираш прилагателни като good - better съответно в нем. gut - besser ?

Спрежението е частен слуЧай на флексията или иzменението
"на ГЛАГОЛИТЕ по лице и число"
не е
"образуване на различни граматични форми на една дума чрез промяна на нейното окончание".

Именно zаЩото някои лингввисти не са на мнение, Че става дума zа формообраzуване или флексия, ако искаШ, реШих да видя на какво мнение са посетителите на клуба.

Аz лично смятам, Че си е словообраzувателен проzес, zаЩото се полуЧава нова дума с ново zнаЧение и нова парадигма, ако приемем определението на интегративната лингвистика, Че една дума се сЪстои от zнаЧение и парадигма.

Ами zа мен обективната раzлика е, Че ако е флексия става дума zа една и сЪЩа дума, но раzлиЧни форми, докато ако е словообраzуване, оzнаЧава Че се обраzува нова дума, която е Komparativ или Superlativ (sorry не ми хрумват на бЪлгарски понятията) от едно прилагателно, което е Positiv (нормалната степен).
Като теzи се раzлиЧават както по zнаЧение така и в парадигмата, освен Superlativ и Elativ, които се раzлиЧават само по zнаЧение

Не, виzирам всиЧки прилагателни.
Теб кое те кара да мислиШ, Че е флексия, а не словообраzуване, аргументите си zа словообраzуване ги писах по горе като отговори и не искам сега да се повтарям.

Ти поставяш знак за равенство между флексия и формообразуване. Това е вярно само в случая, когато формообразуването става чрез изменение на окончанието. Така автоматично изключваш от парадигмата аналитичните форми. Това не е правилно - немската аналитична форма за изявително бъдеще време ich werde schreiben е също така член на парадигмата на глагола със значение пиша както и испанската флективна форма за изявително бъдеще време escribire'.

(За промяната на окончанието: не съм съвсем прав. Има такова нещо като вътрешна флексия, което означава промяна на корена, напр. нем. schreiben - schrieb. Това също е флексия).

Та, въпросът ти не е дали степенуването е словообразуване или флексия (защото словообразуване и флексия са две различни и несравними неща, нещо като защо крокодилът е по-скоро дълъг, отколкото зелен), а дали е слово- или формообразуване.

Съгласен съм, че една дума се състои от значение и парадигма. Значението обаче може да бъде лексикално или граматично. Лексикалното значение е просто смисъла на думата. Например, бера, береш, бере, брах, щял съм бил бил да бера имат едно и също лексикално значение - процес на събиране на плодове или зеленчуци (примерно), но пет различни граматични значения.

Според мен, степенуването е формообразуване, то е част от парадигмата на прилагателните. Разлика в лексикалното значение между хубав, по-хубав и най-хубав няма - и в двата двата случая то е качество на обекта, оценявано въз основа на някои естетически критерии; красота. Разликата е в степента на това качество. Затова се казва, че прилагателните имат форми за положителна, сравнителна и превъзходна степен. (В някои езици, напр. англ. тези форми могат да се суплетивни, т.е. образувани от различни корени, напр. bad, worse, worst. Това не ги прави различни думи, защото worse има само и едниствено смисъла на bad в сравнителна степен (т.е. *more bad), няма допълнителен лексикален нюанс, както в бг лош - зъл).

Това са си граматични категории.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

О напротив, тоЧно това ми е вЪпросЪт
какво мислите вие zа степенуването на прилагателните
флексия или словообраzуване (и ставаШе вЪпрос, Че спрежението на глаголите си е флексия, а по тоzи въпрос две мнения няма).

Естествено, Че са две раzлиЧни неЩа, никога не съм и поставяла zнак zа равенство между тях (флексия и словообраzуване). Те ако не бяха раzлиЧни едва ли Щяха да спорят толкова ожестоЧено по тоzи въпрос.

Чудесно, zнаЧи ти си на мнение, Че е формообраzуване, аz пак мисля, Че е словообраzуване и Че хубав и по хубав не оzнаЧават едно и сЪЩо, ама това и е хубавото на лингвистиката, Че оставя и свободни пространства zа интерпретаzия :-))

Чакай сега, чети внимателно. Казах, че изравняваш флексия с формообразуване, а не словообразуване. Казах ти също, че флексията е частен случай на формообразуване, другата възможност е чрез аналитични конструкции.

Много ясно, че хубав и по-хубав не означават едно и също нещо. Разликата е в степента на качеството, което и двете словоформи предават. Хубав е абсолютно понятие, докато по-хубав предполага сравнение на едно и също качество (хубав) притежавано от два обекта заедно с оценката, че у единия качеството е в по-висока степен, т.е. единият е по-хубав от другия. Ще кажеш, ми то същото като хубав и красив. Не е така - между хубав и красив няма сравнение.
Степените за сравнение се получават за всички прилагателни от дадени група чрез някакъв механизъм за всеки език. В някои езици, напр. японски, за това се използват лексикални средства. В други, вкл. бг и англ., развитието на езика е довело до стандартизиране на механизмите за образуване на степени, т.е. процесът е граматикализиран, а формите на степените за сравнение са станали част от парадигмата на прилагателните. В частност, това означава, че има стандартен начин за образуване на степени за сравнение на прилагателни, които обикновено се използват само и единствено в полижетелна степен (напр. червен, по-червен, най-червен). Затова процесът е формообразуване.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят