за отворените и затворените гласни / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

не, не е така. всички звуци си имат дълъг и кратък вариант. по принцип в най-старите гръцки азбуки (защото са били няколко местни разновидности) никъде не е имало специални знаци за дългите.
буквата Н (ета) отначало се е използвала за силно придихание. логично, след като е заета от семитската буква cheth, която обозначава точно един такъв хриптящ звук. а също така това можем да установим по латинската азбука, която е заемка от гръцката и в която на етата съответства h.

в скоби отбелязваме, че в гръцкия език има два вида дълго [e] и дълго [o]: затворено и отворено. затворените [е] и [o] са произлезли от контракции (сливания), осъществени на гръцка почва, например nous (произнасяно е било [nOs]) от noos, orei (произнасяно [orE]) от *oresi. ако учиш морфология, ще видиш къде точно стават контракции и защо. първичните, наследени от индоевропейския дълги [e] и [o] са отворени. особено в йонийско-атическия диалект отвореното дълго [е] става много популярно, след като старото дълго [а] започва повсеместно да минава в [e], например в добре познатия ти тип nike срещу nika в останалите диалекти.

та така, стигаме до момента, в който около началото на VІ в. пр.Хр. в йонийския диалект изчезва силното придихание (процесът на т.нар. псилозис) и остава въпросът какво да правим буквата, която досега го е бележела. и тъй като, по причините, изложени по-горе, в йонийския дългото отворено [e] се среща вече извънредно често, Н започва в йонийските азбуки да бележи това дълго отворено [e]. по аналогия йонийците измислят специален знак и за дългото отворено [o], като отварят откъм долната му част знака О.

атическият диалект, станал стандарт в преподаването на старогръцкия, е част от йонийския, но не е чак толкова силно йонизиран. например в него гореспоменатото преминаване на дългото [a] в дълго отворено [e] не е повсеместно, а е неосъществено след звуците r,e,i. също така атиняните са ползвали азбука, която е била по-близо до западните, отколкото до йонийската с нейните "ета" и "о мега". те са бележели всички видове [е] и [o] (кратко, дълго затворено, дълго отворено) с Е и О. през 403 г. пр.Хр. обаче, по времето на архонта Евклид, се въвежда реформа в атическата азбука. според нея Е и О остават само за кратките, за дългите отворени се възприемат от йонийската азбука "ета" и "о мега", а дългите затворени (дръж се да не паднеш) започват да се бележат с ЕI и OY.

така че това, което четем като [ei] и [u], явно не е било точно такова - вж. примерите малко по-горе. само че дифтонгите рано са се изравнили по гласеж с дългите затворени и проблемът е отпаднал - всичко се е чело по един и същи начин, независимо дали е стар дифтонг или стара дълга затворена.

всичко това сигурно малко поразклаща представите, които имаш от учебника по старогръцки, но на академично ниво нещата винаги са се представяли така. надявам се да не съм внесъл допълнително объркване в представитети за старогръцкия, но ти си лингвист човек, трябва да си свикнал

поздрави и дерзай със старогръцкия!

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man